Сенатор Дейвид Норис: Политици манипулираха дебата за Истанбулската конвенция по позната формула
През 2015 г. с убедително "да" на референдум Ирландия прие еднополовите бракове в законодателството си. Само 22 години по-рано хомосексуалните отношение там са не само неравноправни на хетеросексуалните, но и са заплашени от затвор. Забраната отпада след продължителни битки в съда - първо в ирландския, после в Европейския за правата на човека. След това постепенно отпада и табуто.
Главният герой зад съдебните дела преди 25 г., зад референдума и изобщо зад това да се заговори за правата на хомосексуалните хора в Ирландия още през 70-те години, е Дейвид Норис. Сега той е на 73 г. и е посветил по-голямата част от живота си на свободата на еднополовата любов първо като университетски преподавател и активист, след това и като депутат. Основател е на движението за реформиране на ирландското законодателство срещу хомосексуалността, но заедно с това е и дългогодишен член на Ирландската църква.
Преподавател е английска литература в един от най-престижните ирландски университети "Тринити колидж" в Дъблин от 1968 г. до 1996 г. и е независим сенатор в горната камара на Ирландия от 1987 г., което го прави народният представител с най-продължителен мандат, както и първият открит гей човек, който е избран на обществен пост в страната. През 2011 г. се кандидатира за президент на Ирландия. Заедно с това е един от водещите изследователи на творчеството на ирландския писател модернист Джеймс Джойс и е основател на Центъра "Джеймс Джойс" в Дълбин.
Дейвид Норис беше в София за поредица дискусии по покана на Фондация "ГЛАС", която работи за правата на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуалните хора в България от 2014 г.
Сенатор Норис, вие сте изградил политическата си кариера върху темата за правата на ЛГБТ общността. Смятате ли, че сега представителите й имат равни шансове за развитие, включително в политиката?
- Да, определено смятам, но това важи конкретно за Ирландия, не за всички държави. Аз изобщо нямах политически амбиции преди гей движението. И същото важеше за много гей хора, защото се чувствахме маргинализирани - хетеросексуалността беше реалността, а ние бяхме една сянка, призраци.
Започнах като поддръжник в предизборния екип на Мери Робинс – първата ни жена президент, с която бяхме заедно в университета. Тогава научих как можеш да използваш кампанията, за да разпространиш позицията си. Дадох си сметка, че достигам до 65 хил. студенти и възпитаници на "Тринити колидж" от раз. Това е да използваш безплатна платформа за популяризиране на идеите си и да достигнеш до тези, които формират обществените настроения.
Ето така и затова влязох в политиката, но скоро след това подех и други битки срещу дискриминацията. Започнах егоистично с дискриминацията срещу мен и хората като мен, но незабавно видях, че механизмите са напълно еднакви за всички маргинализирани групи – гей мъже или жени, тъмнокожите, евреите – дискриминацията изглежда все по един и същи начин, така че щом бях започнал да се боря за едните, трябваше да продължа и с другите. След това започнах да се интересувам и от темите за икономиката, външната политика, околната среда.
Значи свободата е на всички нива в Ирландия, не само на персонално. Но каква е общата картина за Европа?
- О да. Чувството на освобождаването е страхотно - най-вече когато можеш да бъдеш честен пред самия себе си.
Колкото до Европа – тя е много смесена. Западна Европа е доста добре, но в бившите комунистически републики е ужасно. В Полша и Унгария е кошмар. Опасявам се, че и България е в тази категория. Неприятно ми е, че го казвам, защото хората тук са много мили, но са и много изостанали. Е, преди 50 г. ние бяхме по абсолютно същия начин, но аз видях коренна промяна в рамките на живота си, така че и вие също може да я видите тук в рамките на едно поколение.
Какво трябва да се направи?
- Колкото повече гей хора се заявяват, толкова по-добре. И не става въпрос за показност или някакво натрапване, а за това да се говори повече по темата, докато се възприеме. В дискусията ни един млад мъж изглеждаше много изплашен от гей хората, сякаш те са агресивни и искат да му сторят нещо. Аз пък не съм виждал никаква агресия от страна на тази общност никога и всъщност е точно обратното - агресията е насочена към тях, а насилниците в собствените си представи са жертвата.
Това казахте и в презентацията си – че преди всичко е необходимо да се говори по темата. Обаче как това се отнася към актуалната картина на света с противоположния проблем – твърде много информация, а немалка част от нея – фалшива?
- Наистина е сериозен проблемът с фалшивите новини, но аз не съм много подходящ човек за мнение, защото никога не съм ползвал или дори включвал компютър. За мен телефонът продължава да е само устройство, което праща и получава телефонни обаждания и не искам да диагностицира състоянието на червата ми, да ми казва какво е времето на Антарктика или какво ще е бъдещето на полярната мечка.
Така че не съм запознат отблизо с това, което се случва в интернет, но съм наясно, че голяма част са глупости. Знам например какви глупости се говореха за мен по време на президентската предизборна кампания и знам, че всички те сега са в "облака" и ще останат достъпни завинаги и аз не мога да направя нищо по въпроса. Мисля, че трябва да влезе в обучението на младите хора как да гледат скептично на информацията в интернет и да умеят да отсяват тази, която се доближава до истината.
Въпросът е, че от едната крайност вече сякаш се отива в другата. Няма ли риск и от прекаляване?
- Мисля, че хората се чувстват застрашени и основното нещо, което трябва да се направи, е да се намали страхът. Това може да се постигне като се покажат обикновените гей хора - например съседът, който си коси ливадата, може да се окаже гей и той не е никак страшен. Другото е да се вложи голяма доза хумор - хумор, вместо да се вкарваме в капана на горчивата враждебност между "различните" групи.
Как ви се струва развоят на събитията около Истанбулската конвенция в България?
- Очевидно е, че те бяха манипулирани от крайните консервативни партии - те просто не казваха истината за конвенцията, говореха глупости. Бях изумен, когато разбрах за това. Ние в Ирландия също скоро я гледахме и я приехме без никакво колебание, защото тя е просто здрав разум, вкаран в текст. Няма място за съмнение в това, макар и в един параграф авторите да са решили да обяснят, че насилие освен от мъж върху жена може да има също и от жена върху жена, или жена върху мъж, или от мъж върху мъж. Защо това да е толкова страшно? На противниците й казвам – а вие вярвате ли, че е правилно жена да упражнява насилие над друга жена, или пък един мъж над друг мъж?
Кой печели от това да се поддържа омраза между хората?
- Как, мислите, успя Хитлер? Трикът е да набележиш мишени и да ги посочиш с пръст - "те са виновни за всичко, те дойдоха в страната ни, унищожиха икономиката ни..." Това е познатата формула. Мисля, че гей хората, също като евреите в Германия, са добра мишена за политически цели.
Истината е, че е все още, да все още, е много опасно да си гей на много места по света, затова ние сме привилегировани, включително и тук в България. В огромна част от държавите по света може да бъдеш вкаран в затвора, измъчван или убит заради това. Само в Европа и Северна Америка е безопасно, а в някои части на Африка например положението е шокиращо.
Казвате, че има още много работа. В България прайдът, например, вече се приема, но не е достатъчен, за да предизвика по-сериозен диалог...
- Това е добре, обаче в Русия и Сърбия например е опасно да отидеш на прайда. Много е тъжно, а църквата е отговорна за голяма част от това. Там пък са такива страшни лицемери! Познавам много представители – половината от тях са гейове! Веднъж участвах в радио дебат във Ватикана. Спорех с представител на Ватикана, който страстно подкрепяше папата и отричаше правата на гейовете. Половин година по-късно го срещнах да излиза от една сауна с бразилския си приятел. Такова е лицемерието в тези среди, нищо не можеш да направиш срещу него.
Най-важното е да започнете публична дискусия по темата. Колкото повече хора се осмелят да се разкрият, толкова по-добре. Да кажат първо на семействата си, на съседите си, на работодателите си. Колкото повече хора дават такъв пример, толкова повече ще се стопява страхът у другите.
А политиците следват това, което е популярно сред населението. И когато спре да бъде популярно да си "антигей", и те ще спрат. А съм напълно убеден, че имате поне няколко гейове в българския парламент и като всички останали, и те се страхуват да се разкрият. Бих посъветвал депутатите да слушат, да чуят гласа на ЛГБТИ общността, защото те също са избиратели - приблизително 10% от населението.