Алехандро Платер, ръководител на А1: Вече не сме телеком, а компания за дигитални услуги
Алехандро Платер, главният изпълнителен директор на A1 Telekom Austria Group, лично представи днес промяната в името и визията на притежаваната от австрийската група "МТел" - първият GSM мобилен оператор в България. Малко преди да бъде обявено, че "МТел" става "А1 България", "Дневник" разговаря с него за започващата промяна.
Платер е роден в Аржентина и след 6 години работа като анализатор на рисковете за Sud America Seguros влиза в телеком сектора и след 13 години кариера в Ericsson през 2015 г. става главен оперативен директор на A1 Telekom Austria Group, а няколко месеца по-късно заема и най-високия ръководен пост. Групата има над 24 милиона клиенти в 7 държави: Австрия, Словения, България, Хърватия, Сърбия, Македония и Беларус. Неотдавна словенската Si.mobil бе ребрандирана като австрийската "майка" и вече носи името А1.
Господин Платер, работите на европейския пазар и в частност на Балканите от няколко години. Стигнаха ли ви по-малко от 3 години да разберете и "почувствате" как се прави бизнес в тази част на света?
- Знаете ли, смятам, че различни части на света си приличат повече, отколкото предполагаме. Да, роден съм в Аржентина и съм работил на различни места и сходствата са повече от разликите. Използваме едни и същи средства, имаме достъп до една и съща информация Общо взето, в културно отношение светът е много свързан. Да, има някои специфики - да кажем, в арабския свят - но Аржентина, Бразилия и България са много по-близки, отколкото си мислите.
Страната ни е член на ЕС, а значи и на един доста регулиран пазар за телекомуникационните компании, а работите и в съседните Сърбия и Македония, където режимът е доста по-либерален. В чия полза е сравнението?
- Секторът на телекомуникациите и ICT в Европейския съюз е свръхрегулиран. Поради това проблемът не е дали е по-лесно или по-трудно да се прави бизнес в такава среда, а че е по-сложно да бъдеш иновативен. А клиентите ни очакват от нас иновации.
Като клиент например бих искал "Мтел", или вече А1, да ми предложи музика. Но в ЕС има проблем с работата с данните, които представлява тази музика, докато извън съюза няма. Т.нар. неутралност на интернет ни задължава да предоставяме равен достъп до всяка платформа. Но, да кажем, Spotify работи извън ЕС и се оказва, че моята компания трябва да ги субсидира, докато те не правят нищо за А1.
Затова казвам, че светът е много по-обвързан и границите вече не съществуват. Затова казвам, че ни е по-удобно да сме иновативни извън територията на Европейския съюз.
Означава ли това, че имате проблем със скоростта, с която растат очакванията на клиентите ви, и тази, с която можете да отговорите на тях?
- Иновациите в наши дни се развиват по начин, по-различен от традиционния. В миналото една иновация започва от идея. Сега за това е нужна концепция, която развиваш във времето, но заедно с това тя се променя и крайният продукт може да се окаже съвършено различен спрямо първоначалните намерения. Ето защо днес за иновациите е нужна гъвкавост и свобода на действията.
А как оценявате пазара в България?
- Има доста конкуренция. Мобилният пазар е, общо взето, изпълнен до краен предел. Насищането с телевизии също е високо.
Затова е важно дали и как можеш да израстваш вертикално - да продаваш повече съдържание, приложения за услуги, за сигурност, за развлечение. Всичко това е в началото на дигитализацията и ние помагаме на бизнеса и клиентите ни да навлязат в нея.
Във вторник представяте ребрандирането на "МТел" - това част от иновациите в групата на "А1 Телеком Аустрия" ли е?
| Клиентите ни заслужават да им предложим нещо повече от свързаност. |
- Да, може и така да се каже. Основното е посланието ни - че компанията се придвижва от свързаност към цифрови услуги. "МТел" е голям бранд и ние го обичаме заради работата му за нашите клиенти. Но сега вече смятаме, че те заслужават да им предложим нещо повече от свързаност - облачни услуги, дигитални услуги, музика, гледане на спортни предавания през смартфона. Затова преценихме, че трябва да отразим тази промяна и в бранда. Той вече е дигитален, вече предлагаме цифрови услуги, без да се отказваме от свързаността. Просто надграждаме с повече и нови цифрови услуги, защото клиентите ни се движат в тази посока - искат достъп до съдържание и социални мрежи, банкови услуги, разплащания.
Настъпи времето да променим бранда с този, който използваме и в други държави. Новото ни лого, за което до последно обсъждахме 3 варианта за България, позволява и много повече варианти за представяне на отделни услуги, много повече гъвкавост. С досегашното лого можехме да променим много малко неща, с новото имаме много повече възможности.
Колко време ще отнеме смяната на името и визията?
- Една нощ.
Само?
- Да, всичко е подготвено и когато пътувате за пресконференцията ни във вторник сутринта, вече ще виждате промяната по улиците. Започваме в понеделник през нощта и във вторник сутринта 90% от промяната трябва да е факт.
Чуваме, че подготвяте предлагане на онлайн разплащания, ще споделите ли повече с нас?
- Не знам колко мога да разкрия в момента, но със сигурност подготвяме много неща. Основното е, че искаме хората да са спокойни, когато работят с нас. Това е бранд, който създава доверие и ще изгражда връзки по нов начин. Имате проблем с мрежата ни където и да е в България - изпратете ни сигнал през новото специално приложение Selfcare, че ви е прекъснал разговорът или връзката не е с обявената скорост, и ние веднага ще ви благодарим и ще ви подарим 500 МВ мобилен интернет. Ако веднага ни се обадите в кол-центъра, също ще ви направим този подарък. Искаме хората да почувстват, че се отплащаме за помощта да направим услугата си по-добра, за тяхната лоялност и уважение.
Ще предлагаме и повече спортно съдържание, но не мога все още да разкрия повече. Във вторник ще чуете няколко добри новини - за облачни услуги, за улесняване вертикалното интегриране в бизнеса - например в строителството, свързване с "интелигентни" водомери. Множество неща, обединени под бранда A1 Digital.
| Съдържанието е специфично за България. Така и ще остане. |
Говорите за нещо, подготвено специално за особеностите на българския пазар, или за вече прилагани услуги и програми в други страни?
- Съдържанието е специфично за България. Така ще остане и в бъдещите ни разработки.
В съвременния дигитален свят се разработват неща за конкретни клиенти, затова търсим прецизно фокусиране върху българските потребители.
Означава ли това, че А1 ще инвестира в създаване или продуциране на съдържание в България?
- Да, работим доста в тази посока. Медийната страна на бизнеса ни ще еволюира, така ще правим нови и нови неща.
Доколкото ни е известно, ваши конкуренти се интересуваха от закупуване на телевизия. А вашите планове за съдържание включват ли нещо подобно?
- По-важен е принципът - съдържанието трябва да е персонализирано за клиентите ни. То трябва да е достъпно от различни устройства, включително чрез стрийминг. Това означава все по-малко телевизия. Седенето пред телевизора, за да видиш новините, е тенденция, която изчезва. Хората искат да видят новините, когато поискат, в най-удобния им формат и на най-удобното им устройство. Затова не вярваме много в традиционните телевизии. Вярваме в стрийминга, мобилния интернет, по-доброто покритие на мрежата ни и навлизането на 5G в следващите 24 месеца.
Казвате, че към 2020 г. ще предложите 5G в България?
- Да, в една или друга степен. Първоначално ще има демонстрации и тестове предимно за бизнес клиенти.
И какво ще промени това за бизнес клиентите и обикновените граждани?
- Първо за бизнеса - основното ни ограничение днес е пространството, на първо място, върху мобилните ни устройства. Така че капацитетът за обработване на информация зависи в голяма степен от това пространство. В 5G устройството вече обменя данни с такава скорост, че личните устройства ще се свързват с един централен "мозък" с огромен капацитет за обработване на информация в реално време. Вече няма да има значение колко мощен е смартфонът ви, той ще стане нещо като терминал за връзка.
Имате камери или датчици в дома си - с 5G те няма да ви показват само дали има движение, докато ви няма, но и ще събират данни за влажност, ниво на запрашеност или на съдържание на полени в реално време и вече не приложението в смартфона ви, а централният "мозък" ще може да ги обработва за милисекунди и да ви предупреждава да не излизате в определено време от деня в определена част от града, защото се алергичен към полени.
За потребителите ще се промени достъпът до данните. Днес почти всички - 80-90%, пишем с пръсти по екраните на устройствата си. Това скоро ще приключи. Задават се разпознаване на лицето и на жестовете, добавена реалност и командване на устройства само с мърдане на устни.
Това означава огромна промяна, истинска революция. И ние ще я донесем в България.
А какво може да забави всичко това?
- Регулациите. Ето, задава се новият регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR). Как ще се свърже с него разпознаването на лице и глас? Кое точно са лични данни в този случай? Още днес имаме програми, които изцяло симулират и имитират човешки глас или лице - какво става, ако "говорите" на банката си да направи превод на пари, но се оказва, че не сте вие? Доста и много сложни проблеми има за изясняване.
Регулаторите се занимават с опит да обхванат нещо, което не разбират изцяло, а промените са много бързи и все повече функции се изпълняват от компютри - как регулирате това? Изглежда, посоката, в която трябва да се движим, е премахване на всички регулации.
Казвате, че вече не сте телекомуникационна, а дигитална компания. А каква компания ще бъдете след 3 години, да кажем?
| Не вярваме много в традиционните телевизии. Вярваме в стрийминга и 5G. |
- Цифровизацията е само началото, особено в бизнес сектора. Тепърва предстои истинското обвързване и много по-ефективно използване на ресурсите. Имате сървър в офиса например, но използвате само част от него, и то в определени часове - можете да използвате този капацитет за други нужди, да го предложите, когато не ви трябва, и да получите допълнителен, когато ви трябва. Същото ще преживеят и отделните клиенти - ще знаят какво потребяват като енергия, да кажем, и ще получават съвети как да консумират по-малко, включително чрез свързаност с прогнозите за времето. Следващата фаза е в реално време да бъдете информиран, че в момента токът е малко по-евтин и точно сега е подходящо да заредите електромобила си, като го включите директно от телефона си.
Това се задава в следващите 5 години. И ние ще предоставяме на всички тази дигитална свързаност.
Тази промяна става броени дни преди на 25 май да влезе в сила GDPR. Създаде ли тази най-строга в света регулация някакви затруднения за А1?
- Готови сме за тази промяна, защото работим за нея повече от една година, направили сме нужните инвестиции. Но и по този повод ще кажа, че секторът ни е свръхрегулиран. Клиентите ни биха искали по-добре да съхраняваме и обработваме данните им, но ако това добавя някаква стойност към това, че те са наши клиенти. Проблемът е, че се отива твърде далеч, докато сме изправени пред други играчи на пазара.
Обичате тенис например и си изтегляте приложение, за да следите този спорт. Но не знаете къде е създадено или базирано това приложение и с кого е свързано в Хонконг или Лондон
Така стигаме до основния въпрос - че регулираш това, което можеш, а не това, което ти се иска. И това е много нечестно.
Много хора се опасяват - основателно или не - от задаващата се дигитализация. А вие страхувате ли се от нещо, което може да се случи след 10-15 години?
- Да, и това е дигиталното разделение. Доскоро говорехме за разделение между хората с достъп до интернет и останалите. Днес за това не се говори - 95% имат такъв достъп в страни като България.
Новото разделение е в познанията и уменията. С дигитализирането на света той става по-сложен. Едни хора се адаптират към това и се възползват от него - Силициевата долина, учените за работа с данни, създателите и разработчиците на софтуер... Но има огромно мнозинство хора, които не разбират всичко това, не могат да се включат в него, да се възползват.
В това мнозинство има две групи. Първата са младежите. Тук нямам сериозни притеснения, защото няколко правителства усилено инвестират в образованието им. Те учат децата как да се учат, а не как да получат познание. Забележете - да се научиш как да се учиш.
Но има и друго поколение като моето, хората по на 50 години. Ако не променим уменията си, няма да има работа за нас и това е голямото предизвикателство. Правителства и компании не инвестират достатъчно за справяне с него.
Може да ме пратят да уча как се програмира с Java и една година нищо да не науча. Много съм стар за това, но бих могъл да направя нещо друго. Важното е да разберем какво е това "друго", защото най-малкото ни заплашва ръст на безработицата.
Част от опасенията в Европа са, че се въздигат азиатски сили, които стават не само мощни икономики, но и ще потребяват в огромни мащаби.
- Вече има проблем с потреблението. Вижте какво става с бутилираната вода - хвърляш бутилката и тя се разлага 300 години в океана. Или как потребяваме дрехи днес - цените им намаляха толкова много, че купуваме, носим една година и хвърляме или даряваме, а така се оказахме с проблем с дрехите отпадъци.
Моделът ни за потребление на почти всичко е нестабилен. Това е модел на 3-4 млрд. души, но другите 3-4 милиарда още не са започнали да консумират по този начин, макар да им се иска.
Цифровизацията може би ще ни помогне "да споделяме преживявания", а не вещи, както и да изграждаме съзнание у хората, че сегашният модел е опасен. Мой приятел, плавал с яхта през Атлантика, преди 3-4 години ми разказа, че 20 дни от Франция до Мартиника всеки Божи ден е виждал едно и също нещо - пластмасови бутилки. А да не забравяме, че едва 300 - 400 милиона души по света пият бутилирана вода и вече създават такова бедствие.