- Основният проблем, който трябва да бъде решен, е на основата на приетия вече план за повишаване на разходите за отбрана да бъде направена финансова рамка, и то не само до 2024 г., а за период, в който ще приключи цялостното превъоръжаване. Мисля, че 2030 г. е реалистичен срок. Превъоръжаването трябваше да започне още 2004-2005 след приемането ни в НАТО. Забавянето доведе до проблемите, с които се сблъсква сега Министерството на отбраната - състоянието на техниката и липсата на оперативна съвместимост на тази техника, и в още по-голяма степен напускането на личния състав. Решаването на многото свързани проблеми започва от ясната финансова рамка и на ясна национална програма за превъоръжаване. Около това ще се подредят и решенията в другите свързани области.

- Има възел от проблеми и той трябва да започне да се разплита оттам, откъдето ще се създадат възможности за решаване, един по един. За мен основното предизвикателство е превъоръжаване по стандарти на НАТО за постигане на оперативна съвместимост, за да могат наши формирования да станат част от структурите на силите на НАТО, за да можем и да домакинстваме на многонационални формирования. Основата на решаването на тези проблеми е ясна финансова рамка, която най-вероятно ще бъде от порядъка на 10 млрд. лв. за 10-11 години. Така ще може да се развие програма за преподготовка, привличане на нови хора, ротацията им в сили на НАТО и ЕС, ще се реши въпросът за ангажиране на нашата индустрия за създаване на способности не само за нашата армия, но и за НАТО за излизане съвместно със съюзнически компании на нови пазари. Ще се реши въпросът и с добра професионализация на ядрото на армията, след което може да се постави въпросът и за структури за подготовка на младежи, за подготовка на населението. Трябва да има здраво ядро на професионалната армия. Както и бившият премиер Иван Костов посочи на конференция миналата седмица, здравото ядро на армията е здравата основа за посрещане на предизвикателствата на хибридните заплахи, включително и киберзаплахите. Без целенасочена инвестиция в здраво професионално ядро на армията ние не можем да решим нито един от другите проблеми.

- Това показват изследвания, представени от проф. Янцислав Янакиев, че от 2013 г. започва тренд на спадаща подкрепа към НАТО, към евроатлантическите съюзници и нарастваща подкрепа за по-тясно сътрудничество с Русия. Такива тенденции могат да бъдат обяснени само с недостатъчна работа за разясняване на ролята на България в НАТО, ползите за сигурността на България, за икономическото развитие, за ролята на НАТО и ЕС за това България да се развива като нормална европейска страна. От друга страна, доста сериозни ресурси се хвърлят за развитие на специално отношение към Русия, което се свързва с някакви мащабни енергийни проекти, от които България се очаква много да спечели, а ние знаем, че засега само губи. Най-голямата вреда от тези хибридни въздействия е разделянето на българското общество. Ако наистина има хора, които са толкова загрижени за Русия, не й помагат, като подкрепят отдалечаването на България от ценностите на Европа, тъй като рано или късно Русия трябва да приеме европейските ценности, за да се развива - това е най-сериозният парадокс.

- Мога да ви кажа какво прави НАТО, последните 8 години съм работил там. Първо НАТО създаде дирекция за новите предизвикателства към сигурността, където има структури за енергийна сигурност и киберзащита. След това създаде още една нова дирекция за разузнаване и сигурност, която има аналитичен център за разкриване на хибридните заплахи и повишаване на осведомеността и разбирането на тези заплахи. В 8 страни в Източна Европа, включително в България, се създадоха структурни звена за интеграция на силите на НАТО, така наречените NFIU, те работят и по това да бъдат разкрити механизмите на хибридните заплахи, тъй като те са заплаха за устойчивостта на страната. Създаде се център за изследване на хибридните рискове, който е съвместен между НАТО и ЕС, в Хелзинки. Европейският съюз също работи интензивно в тази посока, двата съюза имат стратегии за противодействие на хибридните заплахи. България като страна - член на ЕС и НАТО, би следвало първо активно да се възползва от тези инструменти, да създаде отчетлива Национална стратегия за адресиране на хибридни заплахи, да създаде координационен център по тези въпроси.

- Смисълът на хибридната война е, че потенциалната противостояща страна се възползва от нашите слабости. Ако приемем, че корупцията е една от тях, това е покана към този, който иска да ни въздейства с цел да ни обезсили. Това означава, че център за координация на противодействие на хибридни действия и хибридни заплахи трябва да адресира и този въпрос в сътрудничество с вече изградените структури в тази област. Не казвам, че трябва да се прави нов орган за борба с корупцията. Най-важното в киберотбраната, в противодействието на хибридните заплахи е събирането, споделянето на информация със съюзниците, обработването й, за да се получи ясна картина за нанасяните щети и за набелязване на конкретни действия на компетентни органи, които да пресекат негативни въздействия, да пресекат експлоатация на нашите уязвимости, както и да набележат мерки за повишаване на нашата устойчивост. Това включва и повишаване на устойчивостта на нашата система за взимане на решения и намаляване на корупционните въздействия, на корупционните рискове.

- Много точно задавате въпроса, тъй като в проекта за инвестиционен разход има раздел "рискове" и това, което ме притеснява, е, че там не са откроени рисковете, поради които са се провалили предишните опити. Опитите за подмяна на нашите бойни самолети, да бъдат съвместими в рамките на НАТО, започнаха преди много години и до ден днешен такова решение няма. Провалиха се и опитите за модернизация на МиГ-29 в сътрудничество с Германия. Рисковете са свързани с това, че първо няма пълна яснота за целите на този проект. Ако целите се ограничават до това да имаме достатъчно самолети за изпълняване на мирновременната задача по въздушно патрулиране, е едно. Ако целите са да придобием способност за напълно интегрирана в структурите на НАТО способност за противовъздушна отбрана и създаване на въздушна мощ, е друго.

Ако имаме яснота как бързо, освобождавайки се от стара и несъвместима техника, да намалим разходите за експлоатация с цел да акумулираме необходимия ресурс за по-бързо превъоръжаване, ако ние можем да използваме инструментите на НАТО за подготовка, за помощ при въздушно патрулиране в преходния период, то тогава много от рисковете, които не са споменати, могат да бъдат избегнати. Неотчитането на тези рискове ни води към подход, който е остарял, много скъп и много бавен. Когато сложен проект е много скъп и дори не знаем цялата цена, когато се реализира бавно и има проблеми в управлението поради недостиг на ресурси и поради неговата уязвимост на външни въздействия, които не желаят проекта да се осъществи, то шансът за успех не е голям.

- Колкото повече се забави придобиването на нов многоцелеви изтребител, толкова повече ще продължи използването на МиГ-29 и Су-25, от което Русия има финансов интерес. От друга страна, това практически откъсва България и военновъздушните сили от участие в съвместни действия със страни от НАТО поради липса на съвместимост и това е от интерес на страни, които са извън ЕС и НАТО.

- Да, това беше едно от първите неща, които възложих да бъдат направени под ръководството на инспектората с участието на проектните екипи и на потребителите, тъй като за мен беше важно не просто да се отчете, че някакви средства са изразходвани законно, а какви са придобитите способности и тези, които използват тези способности, как ги оценяват. Тогава установихме, че от повече от 20 проекта, които бяха анализирани, една част са прекратени без никакъв резултат, други са достигнали резултат, който не се оценява добре от тези, които го ползват, или не са предвидени средства за поддръжка, за експлоатация и всъщност това, което е придобито, не може да се използва. Друга група от проекти не са могли да започнат поради недостатъци в проектните предложения. Точно в този анализ ние идентифицирахме рисковете, които са довели до разходване на над 2 млрд. за 10 години, без да бъде постигнато очакваното и без да се имат предвид основните изисквания на Българската армия за придобиване на бойни способности. На основата на този анализ и на решенията на НАТО от Уелс изготвихме Национална програма "България в НАТО и европейската отбрана", която беше приета от правителството като стратегия за превъоръжаване и която всъщност отговаряше на въпроса как трябва да бъде организирано превъоръжаването на армията, така че да бъдат избегнати рисковете от последните десетина години. Тази програма даваше и много ясна финансова рамка в контекста на ангажимента за постигане на 2% от БВП за отбрана. За съжаление парламентарното правителство счете, че тя е много амбициозна, отмени я, замени я с друга програма, която вече не беше достатъчно конкретна, не беше ориентирана към постигане на измерими резултати, вследствие на което процесът се разпадна до стартиране на един или друг проект или по-скоро до опити без ясен финансов план, без ясни приоритети, без ясна система за управление, без чисти условия за участие на българската отбранителна индустрия. Видяхме, че проектът за многоцелеви изтребител се провали, за боен кораб се провали, за бронирана машина чак сега влиза, 4 години по-късно, за радарите, който беше почти готов да тръгне в резултат на съвместно изследване с НАТО, така и въобще не беше придвижен, а той е ключов. Други проекти, свързани с киберотбраната, за развитие на системата за управление, така че тя да бъде интегрирана в НАТО при развръщане на сили на наша територия или на наши сили на територията на друга страна от НАТО, така и не получиха внимание.