Жерар де Грааф: Ако не внимавате, силните страни на България може да станат слабости

Жерар де Грааф е директор за единния цифров пазар в генералния директорат "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" (DG CONNECT) на Европейската комисия. Той отговаря за политики, ключови за развитието на цифровата икономика в Европа, и бе модератор по време на срещата Startup Europe Summit 2018 вчера в София. "Дневник" говори с него за стартиращите предприятия в България и какво предстои за единния цифров пазар.
- Как България беше избрана за домакин на тазгодишната среща и смятате ли, че репутацията ѝ е достатъчно добра за това?
- България е избрана, защото тук се случват много неща. Чухме го и тази сутрин от кмета на София. Градът се превръща в център за възникващи предприятия в региона. Тъкмо имахме среща с българската стартъп общност и други от региона и случващото се тук е възхитително, наистина възхитително. Това е една причина. Регионът е друга – както казахме по-рано, когато кажеш "стартъп", хората си мислят за Стокхолм, Париж, Берлин, Лондон, Барселона. Ние искаме след време да си мислят за София, Букурещ, Белград, за тази област. Политически идеята беше светлината на прожекторите да се насочи към Западните Балкани и страните от Централна и Източна Европа.
- Добър момент ли е Западните Балкани да бъдат привлечени в такива инициативи?
- Мисля, че е много добър момент. Регионът е готов да направи голяма стъпка напред. При този тип дейност за успех няма нужда да се чака пет или десет години. Хората с добри идеи се нуждаят от лек тласък, от малък достъп до капитал и тогава могат да се случат вълшебства. Регионът трябва да премине, както сръбският премиер го каза много убедително, от преки външни инвестиции заради ниските цени към иновации с добавена стойност. Защото ако искате да повишите стандарта на живот – което хората искат – трябва да повишите продуктивността, добавената стойност и сега е добър момент за това. Тези държави и икономики могат да направят този преход и потенциалът го има. Вече има много интересни примери, хора с много умения и съм голям оптимист за нещата, които регионът може да постигне за много кратко време.
- Заради това бе подписана и Декларацията за укрепване на системите на технологичното предприемачество.
- Това може да ускори нещата.
- А можете ли да дадете конкретен пример за това какви ползи ще донесе тя на българския бизнес?
- Трябва да се учите едни от други. В стартъп бизнеса се работи на принципа "проба – грешка" и на споделен успех и на съвместно учене. Вместо всеки да се учи в собственото си ъгълче, нека се съберем, да обменим опит. Може би в общата екосистема един стартъп може да каже: "Хайде ние да работим по едната страна на технологията, а вие по другата, ако работим заедно, ще имаме дори по-добро предложение."
Става въпрос и за мащаб. Вътрешните пазари са сравнително малки. Когато едно предприятие започва работа, то задължително трябва да мисли за региона като цяло, ако не за Европа и света. Сближаването на екосистемите на стартиращите компании, създаването на връзки между тях, обмяната на добри идеи могат да ускорят нещата или да предотвратят някои от забавянията, които иначе се случват.
- Говорейки за възникващи предприятия, трябва да уточним, че те могат да са извън сферата на информационните технологии. Къде хората с идеи извън дигиталния свят да потърсят помощ и съвет?
- Ние от DG Connect и комисарят Габриел се интересуваме предимно от дигиталния свят, защото това е професията ни. В много области цифровите технологии играят роля – в здравеопазването, в образованието, в селското стопанство. Цифровият аспект винаги е там. Трудно е да се мисли за иновации или за стартиращи предприятия без него. Но всяка добра идея, цифрова или не, заслужава да получи подкрепа, за да се разрасне и да постигне успех. Така че въпросите за правната рамка, за условията на регулаторната околна среда – току-що участвах в дълга дискусия за употребата на дронове, където много малки региони въвеждат различни правила, което затруднява развойчиците на безпилотни устройства. Ето къде трябва да създаваме правилната рамка и достъпа до финансиране, независимо дали става въпрос за технология или друго, тези условия са едни и същи.
- Напоследък има много публикации за професионалисти в сферата на информационните технологии, които се връщат в България от чужбина. Но много хора още се оплакват от бюрокрация и затруднения. Обсъждали ли сте този проблем с правителството в София?
- Говорим с всички правителства. Те трябва да дават пример. Е-правителството е наистина важно, ако искате да създадете бизнес, за да няма много документи и да не отнема много време. Някои се справят с това по-добре, отколкото други. Страните членки и правителствата могат да си обменят много добри практики. Правителствата имат важна роля, защото ако има много бюрокрация, ако няма капитал, ако правилата не са ясни, стартъпите ще си тръгнат, а тези, които вече са навън, няма да се върнат.
Днес, на тази конференция, събрахме на едно място политици и стартъпи, предприемачи, корпорации, инвеститори и се запитахме какво може да направи всеки от нас, за да осигури стъпките напред. Правителствата осъзнават, че имат отговорност и трябва да намалят бюрокрацията и регулацията, да улеснят достъпа до финансиране. Трябва да има и малко конкуренция между държавите членки - някои се справят по-бързо от други и тогава хората се питат: "Защо в страна А мога да си регистрирам фирма за 24 часа, а тук отнема седмица?". От това се нуждаем. Ние следим и измерваме (как се справя всяка държава, бел. ред.), имаме класации и бутаме държавите да се движат по-бързо.
Забавянията не са нещо, присъщо само на този регион. Погледнете Германия или Италия - в нашата класация, наречена DESI (The Digital Economy and Society Index), те не са на върха.
- А къде е България?
- В някои области се справя сравнително добре, а в други изостава. Има какво да наваксва.
- Можете ли да дадете пример?
- Електронното правителство е един пример, където могат да се направят повече стъпки. Може да намали бюрокрацията в областта на уменията, на развитието на умения. Тази страна има традиции в точните науки, за съжаление напоследък виждаме, че все по-малко хора и по-малко жени влизат в тази сфера. Ако не внимавате, това, което е било силна страна на България, може да се превърне в предизвикателство, в слабост.
Има области, които комисията обсъжда с правителствата, така че те знаят какво могат да предприемат и как да се подобрят. Виждаме напредък в положителна посока.
- Извън технологичната сфера стартъпите се нуждаят от добро образование, добра бизнес обстановка и върховенство на закона, което е незаменимо. Според редица авторитетни изследвания обаче България не се справя добре в тези области. Върху кое е най-важно да се работи?
- Предсказуемостта е много важна. Ако си бизнесмен, предприемач, трябва да знаеш в каква обстановка ще работиш. Вече и без това си изправен пред много несигурност - ще успееш ли да пробиеш на пазара с продукта си, ще събереш ли инвестиции, ще имаш ли достъп до капитал. Няма нужда отгоре на всичко това да се притесняваш дали законът ще се промени, дали ако имаш разногласия с някого и влезете в съда, решението няма отнеме пет години. Правителството знае, че тези проблеми трябва да бъдат решени. Защото е в интерес на България, по това ще се мери бъдещият ѝ икономически успех.
- Във вашето портфолио са електронната търговия и реформите в информационните комуникации и технологии. Какво е положението сега и какво предстои по отношение на единния цифров пазар за потребителите и бизнеса?
- Въвеждаме единния цифров пазар сега. В законодателно отношение това означава, че тридесет мерки трябва да бъдат приети от Съвета на ЕС и европарламента до март-април догодина. Тогава ще сме положили основите на единния цифров пазар по отношение на телекомуникациите, аудио-визуалните услуги, авторското право, защитата на данните... той покрива много области. Досега сме приели 22 от мерките, 8 още не са приети.
Идеята е да улесним работата на операторите в целия ЕС. Принципът трябва да бъде, че правилата, по които правиш бизнес у дома, трябва да са правилата, по които правиш бизнес в целия съюз, не да спазваш различни правила във Франция, Италия, Швеция или Португалия. В това отношение вече имаме прогрес. Договорните правила вече са много облекчени за потребителите, други са облекчени. Не сме решили всички проблеми, но сме на много по-добър етап, отколкото преди няколко години.
Ето, сега съм в България и нямам роуминг. Благодарение на преноса на съдържание, имам достъп до моето такова, например в "Нетфликс", макар да нямам време, защото съм прекалено зает с конференцията. Но бих могъл да имам достъп до него така, както имам достъп в Белгия, където живея. След няколко седмици приключва и геоблокирането. Например някои от приложенията на смартфона ви - като WhatsApp и Skype, можеше да бъдат блокирани преди, но сега няма да е така. За отделния човек, за гражданите ситуацията е много по-добра. Помните ли как едно време, когато човек кацаше в друга държава, първо си изключваше телефона, защото се боеше, че ще има огромна роуминг сметка? В това отношение имаме значителен прогрес, който хората виждат. ЕС може да промени нещата. Сега е по-добре, отколкото беше преди години.
- Има ли отделът ви позиция по отношение на данъка върху цифровия оборот? Знаем, че Франция и Германия има различни идеи. Има ли консенсус?
- Отделът ми е част от комисията, а нейната позиция бе представена от предложение по-рано тази година. Мислим, че е важно цифровите платформи да плащат справедливи данъци. В данъчно отношение цифровата сфера е по-трудна, не е ясно къде се провеждат трансакциите, къде е базиран доставчикът, така че това е предизвикателство за данъчните правила. Но в крайна сметка става въпрос само за справедливост. И за това да гарантираме, че можем да финансираме обществените услуги - образованието, пътищата и други.
Ако една българска компания се конкурира с платформа, установена другаде, те ще се състезават на равна нога, вместо тя да не плаща данъци, а българската фирма - да. В това отношение е важно мерките да бъдат приети бързо и още по-важно да има мерки на световно ниво от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Но ако тя не може да постигне съгласие в близкото бъдеще, ЕС няма да я чака. Скоро ще знаем какво ще се стане.
- Можете ли да кажете няколко думи на младите хора, които са двигателят на иновациите? Какво трябва да запазят и за какво трябва да се борят в бъдещето на Европа?
- Винаги е било вярно, че за младите хора бъдещето е сега. Възможностите са невероятни. Много млади хора тук искат да станат предприемачи, така че нека да сграбчат тези възможности. В същото време технологиите ни изправят и пред предизвикателства - фалшиви новини, незаконно съдържание в интернет, така че бъдете нащрек, бъдете информирани граждани, не вярвайте на всичко, което видите в интернет, бъдете пример. Животът може да е много по-богат, можем да направим страхотни неща по отношение на енергетиката, здравеопазването, образованието. Но и бъдете грамотни, уверете се, че разбирате както инструментите, така и вредата, която те могат да нанесат.