- Още при замислянето на този проект, посветен на движението, имах голямо желание да включа миниатюра за танца. В началото мислех да е нещо като лекция, теоретичен текст за съвременния танц. Как той се отказва от танцувалното и докато това се произнася, да се танцува на ритъма на думите. През това време другите пет миниатюри се развиха и образуваха своята облачна система от препратки. Със Здрава Каменова и Мариана Събева решихме да поканим Галина Борисова на разговор, съвсем неформален, за танца, движението, тялото. Това интервю се превърна в паяжината, която оплита в обща дискусия отделните миниистории. А те са много различни - случват се на различни места и с различни персонажи. Семейство в Щатите е по следите на избягала водна костенурка, разказ за появата на движението #MeToo, лекция за изкопаемите енергийни източници и петролната индустрия, изповед на едно дигитално тяло и туристическа оферта за пътуване до Марс. Всички тези истории се представят от трима актьори - Елена Димитрова, Красимира Кузманова-Кокран и Тони Карабашев. Сценографията и видеото са дело на Елена Шопова, а музиката прави Павел Терзийски.

- За реализирането на тази инициатива от българска страна основна заслуга имат хората от Центъра за култура и дебат "Червената къща". Много се радвам, че участват в такива международни копродукции, те са по-скоро рядкост у нас. Общото име на проекта е "Къщи, обитавани от духове". Участват екипи от Турция, Гърция и България. Всички получихме една и съща задача – да проучим периода между Балканските войни и края на Първата световна война и актовете на етническо прочистване в региона на Балканите. На базата на събрания материал написахме текстове и направихме представления. Трите кратки спектакъла се представят един след друг в една вечер. Вече имахме своята берлинска премиера в театър "Максим Горки" през октомври, а на 14 и 15 декември предстои премиерата в "Ноймаркт театър" в Цюрих. Преди да заминем, ще играем "Дом за овце и сънища", българското представление от трилогията, за втори път в София. Много е странно и хубаво, че публиката и в София, и в Берлин реагира много сходно и много топло на спектакъла. За мен това е изключително интересен проект, в който имам щастието да работя с прекрасен екип – Здрава Каменова, Павел Терзийски, Никола Налбантов, Олга Кочовска. Трима от тях участват и в "Мовименто / Вариации".

- Независимият театър укрепва и се нуждае от сцени, на които да се среща със своята публика. Качествени хора има, те измислят добри идеи и все по-добре успяват да ги реализират, но липсват елементарни условия за работа. А можеш да се развиваш само ако работиш. Затова пожелавам на независимия театър скоро да има репетиционни, подкрепа за мениджърски екип и пиар, сцени, на които да се представя и реалистично финансиране за продукционни разходи. Тогава ще има повече международни копродукции като гореспомената, по-разнообразна и интересна театрална програма, повече перспективи за развитие на таланта на артистите тук, в България. И под артисти нямам предвид само актьори, а също режисьори, драматурзи, композитори, сценографи, видеоартисти и всички останали, въвлечени в театралния процес.

- Може би отдръпването е взаимно. Но от това не печели никой. Предразсъдъците и от двете страни трябва да бъдат преодолени и режисьорите и театрите да намерят път един към друг. Все пак държавните и общинските театри имат едно основно задължение – да развиват и представят съвременното българско театрално изкуство и да го поставят в европейски контекст. Те не могат да се превръщат в бастиони на един директор и неговото его или да се държат като частни кабарета със съмнителна програма.

- Много неща можем да харесваме в немския театър и много да не харесваме. Театралната система там е една от най-стабилно подкрепяните в Европа и това със сигурност ни харесва. Но по-важното за мен е, че тази подкрепа е свързана със стратегия за развитие, обновяване и стабилно присъствие на световната театрална карта. Това са три стратегически цели, чието изпълнение се следи. В тази посока на мисли преди около десет години Германия започна да инвестира сериозно в развитието на независимия си сектор и в сътрудничеството на държавните театри с независимите театрални групи и международните копродукции. И тези стъпки дават все по-добри резултати. Не е лесно, но ако се вложи мисъл, воля и постоянство, много неща могат да се постигнат.

- В момента работя над много интересна идея за моноспектакъл на Йоана Буковска-Давидова и съм се заринала с технологии. Ще разкажем скоро повече.