- Според мен пропусна две неща. Едното е да направи БСП част от дебата по новите социални политики, които ПЕС предлага на европейските граждани и с които ще тръгва на разговор с тях за подкрепа на предстоящите европейски избори. Второто, което пропусна, е да направи силен старт на кампанията на БСП за европейските избори. В този смисъл тя ще закъснее - сигурно ще бъде отложена за след Нова година. Конгресът мина в конструктивна атмосфера, скандалите са само в главите на някои политици.

- Убедена съм, че бъдещето на Европа е в нейната интеграция и промяната, които като политики трябва да се обърнат към повишаване на качеството на живота и перспективи за всеки гражданин. Лош знак е да не си част от това, а да си част от едни политики на крайна десница, на затваряне на граници, на издигане на стени, на гледане само в собствения пъп. В България, която е до Турция, откъдето минават потоци мигранти, е риск да си самотен, когато има едно силно политическо семейство, към което принадлежиш. Лош знак е поведението на лидер на една партия да бъде на равнище ранна социализация. Знаете, младежите винаги преживяват един период на бунт срещу родителите си, за да могат да покажат, че са самостоятелни личности, изградени хора. Само децата изграждат личността си на принципа на отрицанието на другите. Силните личности се изграждат чрез доказване с другите.

- Проблемът е, че БСП не подкрепи и документи на ПЕС, които са с много сериозен социален характер. На конгреса центърът не бе обсъждането нито на Истанбулската конвенция, нито на Пакта за миграцията. Виждаме, че разделението за тези документи върви между прогреса и консерватизма при единия и между национализма и солидарността при другия. Накъде отива БСП? Към по-голяма изолация да ви кажа честно. Липсата на партньори на това ръководство дори вътре в собствената му партия, вътре в лявото пространство, вътре в България е сигнал за едни внимателно гледащи партньори в ПЕС.

- При заявка, че трябва да се променят управлението; начинът, по който се правят политики; състоянието на нещата в страната, имаш нужда от много сериозни партньори. След като неглижираш партньорите в лицето на партиите, които са в парламента, си длъжен да работиш с гражданското общество, трябва да работиш с целия ляв сектор, трябва да работиш с партньори в региона и в Европа. Когато имаш поведение, което създава конфронтация, не можеш според мен едновременно с това да претендираш и за властта. В съвременния свят виждаме, че в голяма степен властта се постига в коалиция и в партньорство. Виждате какво реши ПЕС: европейските социалисти подкрепят за кандидат за ръководител на ЕС един човек, който не е от техните редици, но това не пречи да имат общи полета на действие и общи разбирания. Именно общите разбирания са в основа на едно сътрудничество. Първо трябва да си наясно ти какво искаш, да си с много ясни позиция и политики, тогава можеш да намериш партньори. Аз мисля, че основният проблем на БСП, ако съдим по Визия за България, е, че отказа да се отразят предишни документи. Говоря за това ръководство - то се отказа от платформата, с която БСП се яви на изборите през 2014 г. Те се отказват от свои документи, позициите им са все по-неясни, естествено, че няма да могат да намерят партньор.

Има голяма гражданска енергия в България, тя нараства. От мъдростта на партиите зависи дали те ще си партнират с тази гражданска енергия. Не е достатъчно да ходиш да се снимаш с домашните животни на хората по селата. Това не създава партньорства. Това показва, че споделяш тяхната болка и техните домашни проблеми. Партньорството в политиката означава много повече и то става само на база на политики и ясни предложения.

- БСП вече втора година не успява да се превърне в истинска алтернатива при положение, че изборният резултат беше толкова близък до този на управляващите. БСП има толкова ресурси и възможности да бъде една много силна и сигурна опозиция. Това е проблем и за БСП, и за управляващите, защото липсата на силна опозиция - така да се каже - разкапва управлението. То не е достатъчно внимателно и отговорно, защото знае, че няма кой насреща да му се противопостави и никой, грубо казано, не му диша във врата. Големите рекорди в спорта се постигат тогава, когато имаш много силна конкуренция. Иначе - да, ще победиш, но няма да поставиш рекорд. Това е същата ситуация - няма кой да притеснява управляващите и техните скандали и на пръв поглед доста видимо клатушкане не се реализират в никакъв аспект.

- Според мен управляващите като коалиция нямат никаква логика да дават властта по простата причина, че засега поне онова, което се вижда от общественото мнение, показва, че пак трябва да правят същата конфигурация. Тогава защо трябва да си играят на избори. По-добре е да успеят да разрешат проблемите без да се губи време, ресурси и пари. Друг проблем на управляващите обаче е, че бидейки във властта вече втора година, започват да губят енергия, тъй като разочарованието расте, а доверието се рони. Това се случва на всяко управление, защото около изборите хората са имали едни очаквания, колкото по-малко време остава да се оправдаят, хората остават разочаровани.

Оттук едната възможност за предсрочни избори е, ако управляващата коалиция реши да влее нова кръв и енергия в своя мандат. Това се прави в много европейски държави - от самите управляващи се искат предсрочни избори, които е ясно, че те ще спечелят, за да получат доверие и да продължат управлението си. Така стана в Гърция. За да могат да се направят сериозни реформи, често се прибягва до това. Аз не зная дали управлението има намерение да прави такива реформи, за да поиска отново вот на доверие.

Друг вариант е да има такъв катаклизъм, скандал, който обществото не може да преглътне. Виждате какво се случва в момента във Франция - едно подценяване на енергията на протестиращите, подценяване на посоката, в която е тръгнал протестът, и забавяне на реакцията на управляващите вече води нещата към доста задънена ситуация, защото въпреки отстъпките на правителството, протестиращите казват, че няма да спрат. Това може да стане във всяка държава. Не мога да прогнозирам дали ще се случи екстремно събитие в България, но ако няма такова само управляващите може да са тези, които ще поискат предсрочни избори в техен интерес. Тъй като за тях не е никак благоприятно събирането на европейските избори с парламентарните, защото на резултатът на парламентарни избори БСП е близък до този на ГЕРБ, докато на европейските избори левицата е доста далеч. Няма логика да съберат тези два избора, така само ще помогнат на опозицията. Докато събирането на местни и парламентарни избори има повече логика за управляващите, а и опозицията ще има своите шансове да направи по-добър резултат в местната власт. Това пък е още един аргумент на управляващите да не искат предсрочни избори. Те нямат логика да ги поискат, опозицията не е достатъчно силна да ги наложи, а гражданската енергия не е насочена в посока смяна на субектите във властта, а по-скоро към реализация на определени искания към правителството, каквото е сега, а не към някакво ново.

- Като резултат от скандалите и разправиите при патриотите. И Симеонов, и Сидеров знаят, че сами не могат да прескочат европейската бариера - тя е над 7%. Единствено обединени виждаме, че биха влезли на парламентарни избори в парламента. Тези партии искат да покажат сила на европейските избори. Те започнаха разправиите в началото на лятото покрай листата за европейските избори. Явно не могат да решат кой ще води листата. Липсата на разбирателство идва и от факта, че те смятат, че ще вкарат само един европейски депутат. Ако имаха усещането, че ще имат двама, щяха да се разберат. В момента пробват в други съюзи и който е по-успешен, ще има един ход повече при бъдещи парламентарни избори. Ако някоя от тези комбинации излезе успешна, можем да прогнозираме, че патриотите може би наистина ще се разпаднат, с което не казвам, че ще излязат от управлението. Но ще пробват всяка партия с някой друг да влезе в парламента.

- Смятам, че трудно се прави партия вече в България. Всичките са изкушени да постъпват на принципа, на който се появи НДСВ - силна фигура, която да увлече хората, да покаже резултат, да не изисква толкова работа на терен и правене на организации. Партията си е тежко дело да ви кажа и след ГЕРБ като че ли никой не си даде труд да създаде такава устойчива организация, която в годините да може електорално да присъства. След тях мисля, че само "Атака" показва едно такова усилие. По-скоро новите движения, за които се говореше, включително и това на Слави Трифонов, бяха свързани с някакво масово действие, но не и някаква организационна структура.

Не мисля, че наближаващите избори ще бъдат стимул и възможност нещо кой знае какво да се появи. От друга страна на местни избори може да се тества нова организация, но обикновено тя остава на регионално равнище. Добър момент за поява на нови партии са парламентарните избори. Логично. Тогава партията може да се заяви като ново начало, като нова алтернатива, а на парламентарни избори хората често търсят промяна. На местни избори хората подхождат по друг начин, с друга мотивация.

Това, което мога да прогнозирам, е, че засега нито една от силните тенденции, които се появиха в Европа, в България не се провижда. Защото в Европа от една страна левицата показа много силни нови параметри на проява - в Гърция, Португалия, Италия, а в същото време десницата показа доста сериозни възможности. В България нито десницата, нито левицата показват като политически полета, че нещо сериозно ще се появява. Да кажа на всички, които смятат, че нещата падат от небето в политиката и виждате ли - и хора, които са се появили от вчера успяват, като Макрон: успяват фигури, които имат политически опит. Като се оглеждам във всички фигури в българския политически спектър, които не са в центъра, честно да ви кажа не виждам такава фигура, която може да се появи, но дано да съм лош пророк. Винаги е добре да имаме силни, нови лидери и партиите да придават енергия и да създават надежди. Ако ги оправдаят, даже още по-добре.

- Първо, опасността да не успее икономиката ни да получи стимул, т.е. да имаме крах по плана "Юнкер". Надеждите покрай българското председателство, инвестиционните намерения на страни като Китай - ние трябва да направим всичко тези проекти да станат реални. Защото българската икономика в момента има едно скръбно лице на твърде малки микрофирми, а това не може да даде тласък на България. Ние може да искаме много нашето качество на живот да се повиши, но истината е, че няма ли икономика, това не може да се случи.

Вторият голям риск е свързан с миграцията. Ако следим какво се случва във външната политика на САЩ, аз съм тежко притеснена - виждаме, че други държави от Северна Африка са на техен прицел, а всяко радикално действие на САЩ в този регион води до предизвикателството с вълни от бежанци в Европа. Не мисля, че България има капацитет да се справи сама, а начинът, по който подхождат някои страни в Европа, ни лишава от партньори при такава опасност. И трето - говоря в по-краткосрочни планове, защото иначе трябва да говорим за демография, младежи - в момента ние сме силно атомизирани, силно агресивни и силни индивидуалисти. Това е резултатът от индивидуализма на прехода, но истината е, че едно общество без общи ценности, цели и каузи, няма как да роди нито сериозна държава, нито силни и отговорни политици.

Дебатът за ценности трябва да е сериозен - обществото ни се нуждае от ценности, нашите деца се нуждаят от ценности, за да се развиваме напред, да се радваме на постигнато и да сме абсолютно отговорни за непостигнатото.