Проф. Тодор Кръстев: Минералната вода не е експонат, банята е градска ценност
Проф. арх. Тодор Кръстев е почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и почетен председател на ИКОМОС/България, експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство.
Проф. Кръстев, в концепция, писана под вашето ръководство, се казва, че ако музеят на София се разположи в Централната минерална баня, това ще прекъсне приемствеността на многовековната термална функция на банята от Античността до наши дни. Защо според вас е толкова важна тази традиция?
- Днес традициите се възприемат като вид нематериално културно наследство, което се предава от поколение на поколение. Когато тази традиция представлява вековна и жива функция на един исторически град, тя става важна характеристика на неговия "градски исторически пейзаж" (Международна харта за историческите градове, ИКОМОС, Вашингтон, 1987; Препоръки за градския исторически пейзаж, ЮНЕСКО, 2011).
За София термалната традиция е нейно призвание – тя е една от причините за раждането на града. Неслучайно минералният извор се е превърнал в символ, изобразен върху герба. От друга страна, самата великолепна сграда на банята, определена през 1914 от американския професор по история Уил Мънро като "най-красивата баня в света", представлява извънредно ценно материално наследство. Но нейната красота, смисъл и значение се определят до голяма степен от нейната функция. Замисълът на нейните създатели, Момчилов – Грюнангер, се основава именно на връзката между Човека, Водата и Архитектурата. Термалните функции на банята са част от нейната автентичност – ключово качество на една културна ценност. Не бива да си представяме сградата на банята като празна черупка, която можем да пълним с каквато и да е функция.
Важно е също, че термалната традиция на София е част от голямата традиция на европейския термализъм. По тази линия ние сме били винаги абсолютни европейци. Тази традиция не отмира, тя ще става все по-жизнена в един все по-автоматизиран и изкуствен свят. Ето как завършва книгата "Европейският термализъм" (Париж, 1997): "Ако термалните центрове са едни от последните места, където бихме могли да осъществим връзка с първичното, да се родим отново чрез контакта с интимността на материята или да се потопим в изгубения свят, то тогава XXI век ще отиде на минерални бани." Термалните функции вече далече надхвърлят елементарните хигиенни нужди и стават все по-търсени. Затова старите термални центрове по света са едни от най-силните доказателства за способността на културното наследство да бъде мощен ресурс за устойчиво развитие и за качество на живот.
Трябва да приемем, че термалната традиция, банята и нейната оригинална функция представляват градска ценност, която трябва да бъде опазена в нейната цялост, за да бъде предадена на бъдещите поколения "в цялото богатство на нейната автентичност" (ключова фраза във Венецианската харта на ИКОМОС). С всичко това съвсем не подценявам функциите на музея в историческия град. Но не приемам неговите проблеми да бъдат решавани за сметка на живи градски ценности.
Как да си обясним, че в европейски градове гледат на баните като на богатство, докато у нас те като че създават само главоболия и проблеми на общинската власт?
- В по-общ смисъл това противоречие е знак за наша неспособност да оценим собствените си ценности.
По-конкретно, това е проява на неспособност да опазим и използваме за общо благо нашето културно наследство, особено при днешната силно компрометирана система за опазване.
Да вземем случая с банята и аргументите, които се изтъкват против запазването на нейната първоначална функция. Според някои превръщането на банята в музей е единственият начин за нейното спасяване. Как тогава да си обясним, че банята успешно е функционирала от 1913 до края на 80-те години, когато е тотално изоставена без поддръжка и деградира.
Как се опазват баните в Будапеща и в редица европейски страни?
Всяка културна ценност от миналото (било то археологически паметник, паважна настилка, стара къща и пр.) неизбежно деградира, дори става опасна, ако бъде изоставена без подкрепа. Затова там, където баните са ценени, те се поддържат – доколкото зная, прочутият термален център във Валс, Швейцария, подменя своята инфраструктура ежегодно. Що се отнася до съмненията в рентабилността на термалните функции, можем да се запитаме защо баните в Будапеща и в други европейски градове днес просперират. Това е въпрос на способност за градско управление. Общината е длъжна да намери икономически ефективни решения, като срещне една далновидна урбанистична стратегия за зоната с иновативна стратегия за инвестиране и управление. Друг аргумент, който се изтъква, е липсата на паркинг. Но в един исторически градски център този проблем се решава преди всичко глобално за целия център. Ако искаш да посетиш Дубровник с кола, трябва да паркираш извън Стария град, след което ползваш градски транспорт. Говори се също за недостиг на дебит на минералната вода. Информирани специалисти обаче посочват напълно достатъчния дебит на извора. Естествено ценната вода не бива да се разхищава, като се излива свободно в канала 24/24 или се използва за отопление на квартала. Чух дори от устата на един столичен зам.-кмет, че Софийската минерална вода всъщност била вредна за къпане Това е само политическо говорене, за да бъде защитено едно изначално погрешно политическо решение.
Но как се стигна дотам банята да бъде хем баня, хем музей? Каква е историята?
- Към 1996 г. общината все още държеше на първоначалните функции на банята: тя прие наш проект за зоната около банята, който съхранява и развива нейните термални функции, като ги съчетава с други съвместими функции в рамките на комплексен публичен център. Неочаквано през юни 1997 кметът Софиянски предложи банята да стане кметство, а през 1998 - музей и кметство. Група съмишленици публично протестирахме срещу решението на общината, което според нашата декларация от 1999 бе "решение срещу самата история на София, което отнема древното предназначение на това място". Общината не ни обърна внимание, като обяви архитектурен конкурс за адаптация на банята за "Музей за история на София с активно присъствие на водата". Активно присъствие на водата - този евфемизъм бе обяснен в първопремирания проект по следния начин: "Минералната вода, течаща под кристално стъкло при двата басейна, се превръща в архаичен експонат." Живата вода ставаше музеен експонат! По-късно адаптацията на част от сградата за музей бе завършена. Известна надежда за промяна даде решението да се създаде СПА център в северното крило и в двата големи басейна на банята.
Днес обаче общината заявява намерението си за превръщане на цялата сграда на банята в музей - "Българският ХХ век", като басейните станат зали за събития (иронията е, че точно през ХХ век София е показала един истински европейски подход към банята, от който сега, през ХХІ век, се отказва). Ако това наистина се случи, банята напълно ще изневери на своето вековно предназначение. Виждаме как лекомисленото и дилетантско решение на един столичен кмет повлича след себе си нови и нови погрешни действия (като резултат, днес София не е включена нито в Европейската асоциация на историческите термални градове, нито в съответния Културен маршрут на Съвета на Европа). Днес грешките засягат и други столични минерални бани, които са в плачевно състояние – в "Горна баня" и в "Овча купел".
През цялото време липсва истински, не режисиран, отворен граждански дискурс и експертен дебат. За съдбата на самото сърце на града се вземат непрозрачни политически решения, които подменят експертността (не бе ли същото и за археологическата зона на "Мария Луиза" и Ларгото?). Когато преди 20 години протестирахме срещу решението за банята, общината ни даде урок по демокрация: "Банята е на общината, тя ще реши какво ще прави с нея." Днес граждански и експертни организации отново се противопоставят с декларация на последното решение на общината. Да видим сега променило ли се е нещо?
Какво според мас трябва да стане с банята?
- Не си правя илюзии, че в близко бъдеще банята може да възвърне своето достойнство, като изцяло възстанови изконните си функции. Очевидно засега музеят е трайно настанен там, без да има алтернатива. Остава ни категорично да се противопоставим на намерението на общината да лиши напълно банята от нейното живо първоначално предназначение. Поне басейните трябва да бъдат пълни с минерална вода и с хора, които й се наслаждават. В същото време съм убеден, че в едно по-далечно и по-добро бъдеще банята отново ще стане Софийската катедрала на водата. Сигурно лично аз няма да го доживея, но искрено се надявам поне моите деца и внуци да могат да влязат през главния вход на банята, за да се потопят в нейните басейни.