- Не, че съм искал да живея в Щатите... За пръв път бях там през 1979 г. с филхармонията "Пионер". Свирихме в ООН с Ленард Бърнстейн. От малък съм обикалял света и винаги ми е било интересно, че той е отворен за всички. Когато през 1979 г. се върнах тук, започнах да чета доста за Америка. Мислех си, че ако един ден нещо се случи, ако имам възможност да живея навън, Канада и САЩ са най-добрите варианти. Там е по-свободно - няма я консервативността и традицията на Европа. Хората са по-шантави, по-младежки, по-спонтанни. Години по-късно, когато ни се удаде възможност да пътуваме с "Магическите гласове" и пристигнах в САЩ, отдавна бях взел това решение. Просто исках да изляза от България, да отида някъде, където никой не ме познава, да започна отначало и да видя дали съм това, което искам да бъда и което си мисля, че съм. 29 години по-късно мога да гарантирам, че от моя гледна точка все още няма друга държава, която да ти дава възможност да работиш, да се опитваш като Щатите.

- Още от първия ден професор Азарян ни каза: "Че ще работим актьорско, ще работим. Но ако вие не сте заедно, нищо няма да стане." И целият стремеж и на Тодор Колев, и на Елена Баева, и на професор Азарян, беше в тази посока - да сме непрекъснато заедно. Заедно да пием, да се веселим, да работим. Той използваше и системата, с която отдавна е известен - с изненади. Половин час преди всеки клас по актьорско майсторство трябваше да се съберем и да направим един етюд-изненада, в който да участваме всички. Но тайната на професор Азарян беше да ни обедини като екип. Независимо, че бяхме три групи - от София, от Стара Загора и от Варна. И ние, софиянците, най-малко се познавахме помежду си.

- Не мисля, че изобщо трябва да се прави сравнение. Всичко идва от традиция, начин на живот - социален, политически, финансов. Това, което се харесва там, не се харесва тук. И обратното. Американският актьор е много спонтанен - като прогимназист. Там винаги ги закачам и им казвам: "Вие не сте излезли от гимназията и никога няма да излезете." Именно детинщината, вярата в идеалното и така нареченото позитивно мислене, което го имат в кръвта си, ги различават от нашия актьор. Нашият актьор е определено по-образован, по-ерудиран, по-културен. Той е аналитик, философ и винаги има мнение. И това мнение не виси във въздуха, а има своите сериозни основания. Американските актьори не само нямат идея, нещо повече - те не искат да имат идея. Те чакат да им се каже какво да правят. Точно както Дейвид Мамет (известен драматург, сценарист и режисьор - бел. ред) казва: "Актьорът трябва да си знае думичките, да си ги каже. И толкоз!" Това е при тях.

Докато нашият актьор, ако не се чувства готов, ако не си го е измислил, ако не е сигурен, продължава да пробва. При американеца всичко е спонтанно и става много бързо. Там режисьорите обикновено казват: стига да си верният персонаж и образ, аз ще те направя да изглеждаш добре. Но младите български актьори, които съм гледал в последните филми и сериали, ме карат да мисля, че идва нова вълна актьори. Които са с по-западно мислене, усещане. Те се опитват да бъдат по-отпуснати, по-естествени. Да няма прекалено много мислене и философия в цялата работа. Което е много гот.

- Виго качи 27 килограма за 8 месеца. Всъщност той не е искал да участва във филма. Не е мислел, че именно той може изиграе този американо-италиански герой. Според него има толкова гениални актьори, които са италианци от американски произход. Но Питър Фарели е настоял. Казал му е: "Поне пробвай!" И Виго отива да живее в Бронкс - с италианците, със семейството на Тони Валелонга. Живее в неговия апартамент, храни се в ресторанта му. Виго е европеец. Той е точно това, което казах по-рано - аналитик. Той мисли, иска да си го обясни, да се чувства комфортно. При него спонтанността не е начинът на работа. Той изкарва 8 месеца в тази среда. Помагат му асистенти, разбира се. Между другото за целия този период не му е било заплатено - той само е искал да провери дали може да влезе в ролята, поне на 50%. На четвъртия или петия месец влиза в диетата със силен шут и до осмия месец качва килограмите. Учи се как да пуши и да се храни едновременно, което му е било много трудно в началото. Учи и акцентът със завалянето, характерен за Бронкс. Във филма не се говори на американския английски, на който се говори днес. Ползва се жаргонът на 60-те години и това е едно от уникалните неща в него. В Щатите това е начинът на работа.

Махаршала Али е часовникарят. При него подготовката става много бавно и не е публична. Това е абсолютна концентрация в един друг свят. Той постига това чрез медитации, чрез упражнения, чрез преживяване на нещата. Много е индивидуален и изолиран в процеса.

Аз лично смятам, че конкуренция няма. Това е една измислена дума, която може да се използва като метафора, но всеки е индивидуален сам за себе си. Това, че с другите актьори си приличаме физически, никога не ме е стряскало. Аз съм си аз и няма друг Димитър - това е положението.

Кастингите за филми и за телевизия в Щатите се правят предимно на запис. Записваш се с някого, който ти подава репликите. Няма нужда да е професионално заснето. Ако те поканят на кастинг, повечето пъти също е на видео. Подготвяш се с кастинг директорите и обикновено ти дават ден-два. Връчват ти текста, обясняват ти накратко какъв е персонажът, за какво става въпрос, да кажем, в този сериал. За какво те искат. И ти се подготвяш както си искаш. Когато отидеш, задаваш въпроси, ако имаш такива. Ако не - четеш. Казват ти къде да гледаш, най-често не в камерата. Може да ти променят леко задачата. Накрая се усмихваш, тръгваш си и чакаш.

Записите отиват при продуцентите и режисьора и обикновено периодът за обратна връзка е седмица, понякога - две. Комуникирате си чрез агента ти. Ако се обадят и кажат, че си на изчакване, значи сте останали двама или трима на финален кръг. Тогава агентите се договарят с продуцентите за свободно време, за възможности, за заплащане. Това е последната цедка, за която ти не знаеш кой знае колко. После си на изчакване до седмица, но може да ти звъннат и на следващия ден. Ако ти кажат, че те вземат, ти пускат програмата. И от този момент нататък продукцията е свързана с теб. С филмите е бавно, особено при големите продукции. Със "Зелената книга" всичко стана за близо 3 месеца.

На първия кастинг не мога да кажа точно, но предполагам, че са били не по-малко от стотина души. На втория кастинг, месец и половина по-късно, когато продуцентите и режисьорът разбраха, че са търсили грешния прототип, накрая сме останали 4 души. Не знам имената на другите трима, но са били мега звезди. Единият е вземал "Оскар". Накрая Питър и Виго е трябвало да решат какво искат с този филм. Дали искат голямата звезда, за да се борят резултати в боксофиса, или искат да направят една истинска история с неизвестно лице, в което вярват. Тъкмо натам са се наклонили везните.

Все още не знам. Всичко буквално се случи вчера, толкова бързо, и аз веднага дойдох в България. Но сега имам пилотен епизод за сериал. Имам две предложения за филми, за които вече съм кандидатствал. Живот и здраве до края на март, началото на април, ще имам идея дали аз ще съм човекът. Ролите не са много големи, но са по-значителни от тази в "Зелената книга". Имам и едно предложение, в което сега сме точно на изчакване. Минал съм през последния етап и евентуално ще започна да снимам след месец. Става дума за телевизионен сериал - нов и доста мащабен. Ще се снима в Торонто. Образът ми е много гаден, неприятен, но това ще ми е интересно. Когато се върна в Щатите другата седмица, в понеделник или във вторник би трябвало да се срещна с продуцентите и да видим какво правим.

Тайно се надявам през лятото, след като се утаят страстите и влезем в редовния сезон на търсене и на кандидатстване, нещата ще са по-благоприятни за мен. Но участието ми в "Зелената книга" не е никаква гаранция за по-голямо търсене, противно на мнението на много хора. Един колега по същия начин спечели "Оскар", като част от екипа на филма, и после година и половина нямаше работа. А ходеше по кастинги. Така че не мисля да се отпускам. Напротив. Това ми създава по-голямо чувство за отговорност. Защото сега не трябва да отивам на кастинг като гъзаря, който е спечелил, а като актьора, който съм бил и който ще продължавам да бъда.