Диана Андреева, финансист: Стратегията за култура прилича на упражнение на студент
От 2008 г. Диана Андреева е директор на "Обсерватория за икономика на културата", която изготвя анализи и прогнози за културната политика на България съвместно с редица институции. Друга основна дейност на организацията е да развива и насърчава теорията и практиката на икономическите и финансовите анализи в този сектор. Диана Андреева е и един от малкото финансисти, които са ангажирани със състоянието на изкуството в държавата.
"Дневник" разговаря с Диана Андреева за публикувания в началото на март проект за стратегия за развитието на българската култура за периода 2019 - 2029 г.
Защо проектът за стратегия за развитие на българската култура за периода 2019 - 2029 г. беше публикуван тъкмо сега?
- Публикуването на стратегията съвпадна с изключително критичен доклад на Сметната палата. От 15 години съм редовен читател на докладите на Сметната палата. До този момент не съм срещала толкова обемен доклад, с толкова много критични бележки. Както и констатации, които не са новост в сферата на културата. Те са валидни не само за недвижимото културно наследство, а за културната политика като цяло. Нейното финансирането, най-общо казано. Разработването на стратегически документи е изключително остра липса в сектора. Първата констатация от публикуваната стратегия е липсата на националната стратегия за култура и в частност липсата на стратегия за опазване на недвижимото културно наследство. Предполагам, че самото Министерство на културата едва ли е искало да публикува документ в такова състояние, защото не бих казала, че това е национална стратегия на култура, която би следвало да се приеме в този вид.
Какви са впечатленията ви от проекта за стратегия?
- Като финансист започвам отзад напред с главата, свързана с финансиране. Прилагането на един стратегически документ на практика зависи от това дали е осигурено финансиране за всички цели, дейности и задачи, които са описани в него. Това, което прави впечатление, е нивото на публични финанси. Има изключителен контраст с ангажиментите, които се поемат в рамките на националната стратегия, и тригодишната бюджетна прогноза, която показва, че делът на средствата за култура намалява от половин процент на 0.4 процента още от 2020 г. България е една от последните държави не просто в Европейския съюз, но и в Съвета на Европа, която няма цялостна система от алтернативни източници за допълнителна субсидия за различните изкуства, за културното наследство.
Затова и в главата за финансиране на стратегията веднага прави впечатление липсата на каквито и да било алтернативни източници, познати от страните - членки на ЕС. Говори се за дарителство и спонсорство, като периферно се споменава Законът за меценатството. В него е заложено създаването на арт лотария – инструмент, познат в рамките на ЕС, който дава изключително позитивни резултати и служи като втори стълб за финансирането на културните дейности. До момента обаче не съм видяла от Министерството на културата прецизен анализ – колко проекти са разработени, какво е участието на гражданския сектор и на частните субекти. В Закона за развитие и закрила на културата частните неправителствени организации са равнопоставени на държавните и общинските. Но подобен инструментариум не е разработен в националната стратегия, което приемам като едно послание за неопределено бъдеще.
Била съм част от инициативи за създаването на пакт за култура – един процент от БВП да отива за културни дейности. За да не бъде подобно искане голословно, вече девета година извършваме анализ на икономическия принос на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм. Добавената стойност по факторни разходи на сектора е 4.5%, а както вече казах, за следващата година за култура са предвидени едва 0.4%.
Също така в стратегията са засегнати изключително периферно културните и творческите индустрии. Бих казала дори срамно малко. Не е дадена дефиниция какво са те и какво е значението им за икономиката. Вместо да се цитират данни за България, се цитират данни на ниво ЕС. Тоест никой не си е направил труда да се запознае с изследванията, с развитието на сектора. А той действително е един от двигателите на икономическия растеж. Още повече, че ЕК прие стратегия "Европа 2020", в която става дума именно за това.
В проекта за стратегия като алтернативен източник е представен Национален фонд "Култура" (НФК)
- НФК беше създаден през 1999 г. с приемането на Закона за закрила и развитие на културата, за да служи като организация, която е на една ръка разстояние. Този модел е познат първоначално от Великобритания. Основната цел е върху подобни организации, и изобщо върху културните дейности, да няма пряк политически контрол. Но година-две след като беше създаден, фондът беше прибран под шапката на Министерството на културата и в настоящия си вид той представлява една административна програма
В Закона за закрила и развитие на културата са вписани финансови източници на НФК, но никой не е дал анализ, че тези приходоизточници не работят. НФК беше създаден по модела на унгарския фонд, в който в момента отчисленията са 40 млн. евро. Те идват от различни източници, но най-вече от хазарт, защото там този пропазарен инструмент работи. При нас финансирането е в размер на 1.5 млн. евро. Колко десетилетия ще догонваме Унгария?
От инструментите, познати в ЕС, това, което прави впечатление, е създаването на фонд "Кино". В частта за мерки, свързани с филмовата индустрия, това виси във въздуха. За такъв фонд се говори, но в частта за финансиране той отсъства. По линия на филмовата индустрия сред хаотично нахвърляните цели и дейности има едно изречение, което според мен е вплетено по погрешка. Не знам защо от страна на филмовата индустрия все още липсва реакция, понеже се говори, че се върви към "самопроизводство". Тоест за пазарен принцип във филмовата индустрия, което не е познато в нито една европейска държава.
В стратегията се говори и за децентрализация.
- Децентрализация и деконцентрация на културната политика мисля, е цел от 1990 г. И още повече след влизането на България в ЕС, защото говорим за Европа на регионите, а не на силните национални държави, тоест на централизираното управление. В стратегията не е упоменато наличието на над 80% концентрация на дейностите в рамките на Столичната община. Когато говорим за децентрализация или за връзки с общините, има няколко проблема. В тази стратегия няма никаква връзка между проекта за национална стратегия, стратегията на Столичната община за култура и филмовата индустрия, да кажем. Защото София е творчески град на киното и беше разработена първата стратегия за кино от 70-те години насам. Но между стратегията за кино и проекта за национална стратегия няма никаква връзка.
Колкото до общата децентрализация, националната стратегия трябва да бъде свързана с 6 регионални стратегии, обхващащи 6-те статистически района на планиране. И с 28 стратегии в рамките на областните сектори. Така би била изградена структура, която да води до тази децентрализация. Това също липсва.
В стратегията става дума за Закона за меценатството и за нуждата в него да бъдат направени промени. Какво не работи в този закон?
- Още от приемането му през 2005 г. Законът за меценатството е мъртвороден закон. Той така и не проработи, не намери механизми, през които действително да насърчава меценатството. Тук Министерството на финансите е на ход, за да каже докъде може да се стигне с данъчните преференции по отношение на спонсори, дарители и меценати. В началото на мандата на Боил Банов като министър на културата беше създадена работна група по Закона за меценатството. Изпратихме запитване с писмо до Министерството на финансите - какви ще бъдат преференциите, какви алтернативни източници могат да бъдат постижими. Отговорът не беше задоволителен и работната група беше прекратена. Така че приемам с усмивка всяка инициатива по Закона за меценатството. Това е една дъвка, която се разтяга от правителство на правителство, но вече около 15 години не е довела до конкретен резултат.
В началото на стратегията се споменава за отчисленията от хазарта към Национален фонд "Култура". За разлика от Унгария в България те не се събират, въпреки че са записани в закона. Защо?
- В Закона за хазарта има специален член, който гласи, че 10% от приходите от онлайн и офлайн такси, които се събират, ще се отчисляват към НФК. От страна на Министерството на финансите и на Министерството на културата никой не дава обяснение дали този член ще проработи. Тези приходи отсъстват, въпреки че законът беше приет преди няколко години. Вероятно към двете министерства трябва да се зададе въпросът защо не се изпълнява българското законодателство.
В почти всички страни - членки на ЕС, достъпът на населението до културна дейност е облекчен от данъчни преференции по отношение на ДДС. Най-големият пример за това е книгоиздаването и ДДС върху книгите. Според мен отказът в България да бъде направена преференция по ДДС може да бъде повод за едно гражданско движение. Или това да стане повод за граждански диалог с Министерството на финансите, в който основният въпрос да бъде защо все повече се отдалечаваме от финансовите механизми на ЕС.
Но основният проблем на стратегията остава финансирането. Не може в нея да са заложени толкова цели и дейности, при положение че финансирането като процент от БВП намалява.
Тоест в това отношение има значителни противоречия?
- Много сериозни. В стратегията се залага на това, че БВП постъпково ще се увеличава. Но тук присъства един инфлационен процент, който на практика изяжда това увеличение. Също така в постъпковото увеличение обикновено се повишават заплатите от гледна точка на увеличаването на минималната работна заплата и на осигурителния праг. Следователно повишението за дейност с голямо значение като областта на културата е много малко и нечувствително. Не се ли промени генерално финансирането, а такава идея в момента отсъства, всичко, вписано в стратегията, е едно добро намерение и упражнение, което студентите така или иначе правят в учебните зали по линия на стратегическо планиране.
Стратегията прилича тъкмо на едно такова упражнение. Затова Министерството на културата би следвало да си прибере стратегията и да я доработи. Най-малкото, когато в целите и дейностите на документа се говори за финансови инструменти, те след това трябва да присъстват и в главата за финансиране. Защото така става ясно доколко всички хубави неща, които четем за културните дейности, ще бъдат изпълнени. Предполагам, че от Министерството на културата е трябвало бързо да удовлетворят критичната бележка на Сметната палата и затова набързо са приготвили нещо – опит за стратегия. Но това в никакъв случай не е национална стратегия за култура.
Вие имате опит от работна група за създаване на стратегия през 2011 г
- Проблемите бяха същите. Човек може да изпише фантастични текстове, които да служат за хабилитиране в академичните среди. Но без теоретичните текстове да бъдат обезпечени финансово, това остават просто мерки на хартия. Този опит за стратегия продължава да ни отдалечава от практиките на ЕС. Не може Изпълнителна агенция "Национален филмов център" да бъде второстепенен разпоредител. Трябва да бъде възвърната отнетата легитимност на НФК като фонд – оставането му в Министерството на културата е недопустимо. Трябва да се върви към друг модел на културна политика, към цялостно преструктуриране на Министерството на културата. В него няма отдел или дирекция за културни и творчески индустрии! А сме в 21 век
Казахте, че Министерството на културата би следвало да прибере проекта за стратегия и да я доработи. Как би трябвало да бъде извършено това?
- На много места в рамката на проекта за стратегията се споменава за публично обсъждане, активно гражданско участие, отвореност, мониторинг от страна на гражданския сектор, партньорство. Би следвало тези неща да се реализират на практика. Но аз пак бих се върнала към културните и творческите индустрии. Това е най-странната част от проекта – вместо да дават дефиниции що са то културни и творчески индустрии, би трябвало да открием механизми, които да водят до по-голямо развитие на този сектор. Но министерството няма капацитет в тази област, защото в него липсва отдел, дирекция или звено, което да се занимава с тази най-актуална част от сектора в 21 век.
Каква би следвало да бъде стратегията за култура? Не само за следващите десет години, а изобщо.
- Добре написаната стратегия трябва да е приета с консенсус от граждани, от всички нива на администрацията, всички творчески съюзи, гилдии и прочие. Такава стратегия би трябвало да въвлича останалите министерства и всички общини в България. Но преди да имаме стратегия за култура, би следвало да имаме една нова икономическа стратегия на страната, която отсъства. В нея трябва да бъдат сложени приоритети, които ние, икономистите и финансистите, наричаме двигатели на икономически растеж – секторите с добавена стойност, между които влизат културните и творческите индустрии. Тази икономическа стратегия трябва да включва в себе си стратегията за култура, която обаче да бъде написана по доста различен начин.
В момента стратегията, както е дадена по проект, е затворена в Министерството на културата и в нея няма връзки с останалите институции. Тя не е свързана и с икономическото развитие на страната. Така че за мен идеалният вариант включва прецизност в главата за финансиране, разработване на цялостен модел на финансиране, в който се включени както публични финанси, така и алтернативни източници. Които да бъдат свързани със стратегическите приоритети, цели, задачи, изпълнители и финансов ресурс, който да обезпечава изброените компоненти на стратегическото планиране. Това обикновено е дълъг процес и за него трябва да се търси консенсус.