Карина Ангелиева: Университетите трябва да разберат, че без научни изследвания не може
Карина Ангелиева е зам.-министър на образованието и науката от септември м.г. и отговаря за висшето образование и науката. Тя е на мнение, че университетите трябва да се модернизират, но и да разширят научната си дейност.
За да подпомогне промяната на висшите учебни заведения, министерството ще пусне пилотна схема за 40 млн. лева по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Предстои и стартирането на програма "Образование с наука", по време на която през различни обучения в Българската академия на науките ще минат 10 хил. ученици и учители.
Какво ще направи държавата, за да се дигитализира висшето образование? Има мнения, че на места е доста старомодно.
- Висшето образование е старомодно на места не само в България, но и в целия свят. Нормално е да има известен консерватизъм, тъй като голямата мисия на висшето образование е да възпитава граждани и да създава обществото. Този процес трябваше да върви съвместно с модернизирането на системата за образование и обучение, но в България имаше фактори, които забавиха някои процеси. Например изтичане на хора в чужбина, основно висшисти и от научните среди, срив след режима на познатото и утъпканото, преориентиране от ресурсно ориентирана икономика към нови технологии. Всичко това създаде дисбаланс на национално ниво, а висшето образование трябваше да се справи с дефицита на кадри на пазара на труда.
Ние направихме много неща за модернизиране на университетите, но основното бе да имаме качествени програми, които произвеждат кадри за пазара на труда с нужните умения. Оказа се, че светът се развива и не ни чака, и не сме готови за бърза и цялостна промяна в тази посока. Същевременно пазарът и търсенето също поеха в нова посока. Вече говорим за квантов компютър, квантовите компютри ще изместят тези, които познаваме днес. Можете ли да си представите, че след десет години бизнесът, който в момента е основан на познатия софтуер и програмиране, може би ще изчезне и ще трябва да квалифицираме милиони служители да работят на квантови технологии?
Как държавата ще квалифицира кадри за новите технологии и професии?
- Не може да захлупваме висшето образование само до това да ражда кадри за днешния ден. Трябва да говорим за това как университетите ще оцелеят в условията на бързи технологични промени, на мащабна и дълбока цифровизация и в битката за кадри.
Кои университети трябва да оцелеят според вас?
- Тези, които разбират, че не може без научни изследвания, без обвързване на учебния материал с последните постижения в науката и технологиите, без създаване на условия за проектна компетентност и работа на студентите върху изследвания - те ще продължат напред. От първи курс студентите трябва ежедневно да работят по дадена задача, да знаят как да я извършат от А до Я като използват технологии и методи от различни дисциплини.
Друг въпрос е мениджмънтът на университетите, който често не е добър или по-скоро е неефективен. Често университетите са залети от административни ангажименти. В момента мислим за опростяване на някои процедури, в т.ч. свързани с попълване на данни, например от рейтинговата система. Понякога един факултет си е създал система за вътрешна комуникация и обмен на информация чрез някаква платформа, а съседният факултет не го използва. Искаме да създадем условия добрите практики да се разпространят по холистичен подход в целия университет, както и да има прозрачност. Университетите трябва да посочват по един-два приоритета, по които да работят и отчитат всяка година. Например няма университет, който е реализирал своя научна програма, чрез която да вложи собствени средства в изследвания или такива, привлечени от частния сектор.
Нашият инструмент за подпомагане на университетите е финансирането. Нужни са инструменти, които стимулират и предлагат нови подходи в управлението, обучението, привличането на кадри и работата с бизнеса. И още нещо - държавата трябва да помогне при свързването на университетите с потенциални чужди партньори. Нашият дълг е да създадем - да кажем - външен пазар, търсене, но това трябва да стане с участието и желанието на университетите.
Ще успеят ли университетите да подготвят кадри за работа с изкуствен интелект в различните сфери?
- Половината научна общност смята, че изкуственият интелект е материя за математици и информатици. И действително основите са там. В бъдеще обаче, той ще бъде обществено взаимоотношение - ние ще живеем с изкуствен интелект, ще управляваме хладилника със смартфон. Трябва да сме готови за симбиозата между човека и технологиите.
Срещаме интерес сред университетите по тази тема. Тя се яви естествен стимул за разговор с университетите за бъдещето, което е много важно. Срещнахме разбиране и се обединихме, че е важно във всички специалности студентите да са наясно с темата, предизвикателствата и възможностите. Как може философиите да не учат нещо за технологии? Цифровизацията трябва да присъства навсякъде. Чрез технологиите преподавателите могат да задават на проектна база задачи, т.е. трябва да се стимулира проектно образование, да се стимулира интердисциплинарността.
Трудно се правят промени, но искаме поне да започнем разговора, да излезем от балона, в който сме се затворили. По Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" разработваме пилотна схема за около 40 млн. лева, по която ще поканим да кандидатстват университетите, които искат да се променят. За следващите три години те ще трябва да посочат какво ще направят за интернационализацията, тъй като трябва да имаме студенти и преподаватели от чужбина; за предприемчивостта и иновативността, т.е. как ще привлекат студентите да се занимават с проектни задачи в университетите; за работа в симбиоза с бизнеса, т.е. с местата, на които голяма част от студентите работят. Ако 20% от студентите ти работят в една фирма, трябва да имаш отношения с нея.
Има и други добри примери. Във Финландия например има политика на споделяне, т.е. чрез договори помежду си университетите споделят лаборатории, бази, софтуер и др. Няколко университета в София, особено които се намират в един квартал или работят по едни и същи или близки направления, могат да го правят. Те могат и следва да предлагат допълнителни дейности за студентите като споделят специализирано оборудване и достъп до лаборатории.
Темата за изкуствения интелект може да бъде обединител както между университетите, така и между университетите и бизнеса. Може да създадем портал с добри примери и презентации. Университетите са мостът между образованието и научните изследвания. Там се стеснява и гърлото - като не им е модерно, нямат възможности да експериментират, не виждат нещо повече от това, което виждат във фирмата, студентите излизат да учат навън.
Как науката в България ще догони световното ниво?
- Имаме области с топ специалисти, но те не създават критична маса около тях. Научните изследвания са огромен труд. Българската академия на науките (БАН) и университетите трябва да работят заедно, защото по единично се оказа, че те не могат да спечелят научни проекти. И тук идва парадоксът: ние не участваме в големи европейки проекти и световни мрежи и от там - не сме конкурентни, а как да участваме, като нямаме достатъчно ресурс. В България има най-малко изследователи на глава от населението, но обществото не е уверено, че и те са нужни. Учените от БАН не комуникират това, което правят.
За да отворим малко системата, ще направим една нова програма с БАН - "Образование с наука". Целта е за една година през академията да минат 10 хил. ученици и учители - през различни обучения, курсове, правене на инсталации и научни проекти, посещение на музеите. Трябва да се направят летни школи и курсове за деца, които се интересуват от иновации. В момента в цяла Европа има недостиг на млади учени.