- Разликата е значителна и тя е исторически обусловена. По времето на студената война в изкуството на Запад имаше постоянен поток на идеи, движения, развитие на артистичната свобода. Когато падна Желязната завеса, на Изток се появи усещането, че се прави нещо, което вече се е случило на Запад още през 60-те и 70-те години. Но Източна Европа буквално спринтира през развитието на изкуството и така създаде своя паралена история. Друго характерно е, че от гледна точка на изкуството в началото на Източна Европа се гледаше като на един общ посткомунистически регион, след което отделните държави започнаха да се диференцират. Изведнъж хората откриха, че историята на Румъния е тотално различна от тази на България или на бившата Югославия.

Според мен повечето артисти от Източна Европа имат едно наистина голямо предимство пред западните си колеги. Тяхната работа е по-близо до реалния живот, до обществото и неговите проблеми. До мечтите, надеждите и визиите за бъдещето. Те не са толкова фокусирани върху обслужването на високоразвития пазар на изкуството. Е, понякога и това се случва, но в пъти по-малко, отколкото на Запад. Като човек, който работи от години в тази област, за мен е важно цяла Европа да осъзнае, че източноевропейските гласове имат много какво да кажат за ситуацията в съвременния свят.

- Това е свързано най-вече с публиката. Подобно кураторско решение определено има и някакъв образователен аспект. То може да отвори разбирането на зрителите за това какво може да бъде изкуството. За това, че изкуството може да излезе извън рамките на класическото мислене. Че то може да бъде по-отворено. Но по този начин и двете извличан ползи. Защото старите произведения могат да се видят в една нова светлина, а съвременните могат да бъдат сравнени с това, което е било актуален език на изкуството преди десетиления. Например преди 50 години.

- Преди откриването на изложбата бях тук за 2 седмици. Преди това идвах 3-4 пъти до Пловдив. За първи път се свързахме с фондация "Пловдив 2019" преди година и половина. А първият ни контакт с България, имам предвид от страна на артистичния екип на "Дойче телеком", беше преди 5 години, когато предложихме български артист да бъде включен в колекцията. Подготовката ми беше леко проблематична - все пак не говоря български. Но си направих труда да се разровя, да открия това, което е преведено. И не на последно място, разговарях с български артисти. Така получих една частица разбиране на българския контекст. И осъзнах колко много не знам и колко много може да бъде открито в България.

- Колекцията води началото си от 2010 г. Компанията искаше да направи нещо, свързано с изкуството, и аз и мои колеги бяхме поканени да дадем предложения. Преди това работих активно в полето на западния арт пазар - с галерии, институции, колекции. Осъществих няколко проекта с добре познати имена на Запад. И изведнъж осъзнах, че не знам почти нищо за Източна Европа. Така реших, че едни стъпки в тази посока биха били интересни и за мен самия. Дали това беше желание да се преместя в една непозната територия? Определено. В крайна сметка в колекцията на по-късен етап могат да бъдат добавени артисти от Индия и от къде ли не.

Но още в началото имахме две много важни условия - това да не е евтина реклама на компанията и да не е нещо декоративно, което да е предназначено за стените на нечии офиси. Подобно решение би било безпредметно и би обезценило цялата идея. А какво всъщност искахме? Да се работи активно с колекцията. Тя да се показва постоянно, за да могат артистите да се презентират пред публиката. И това да са предимно млади артисти, за да помогнем за развитието им. Честно казано, бях изумен, защото компанията отговори просто: "Добре, да го направим по този начин."

- Доколкото знам, данъците им не се намаляват. Но немските компании масово колекционират произведения на изкуството. Е, в повечето случаи го правят за стените на офисите, за декорация на сградите. Но и много компании насърчават финансово създаването на изкуство, което се озовава в музеи, галерии. Те изпълняват роля на спонсори. Може би смятат, че това е някаква социална отговорност? Или споделянето на изкуство е част от културата на общуване в Германия? Но много компании действат целенасочено в тази посока. Дори ежегодно организират събития в сферата на корпоративното колекциониране. Че и по-често. Това е един от факторите, които поддържат изкуството живо в страната.

- Според мен вече няма каквито и да било тенденции. Всичко се е свело до изключително широката област на индивидуалните търсения. Всеки артист говори на своя език и използва свои изразни средства. Днес толкова много неща се случват по едно и също време. Но със сигурност пазарът е добил твърде много власт. Често някои фондове купуват изкуство само за да спекулират с него на пазара. С това са свързани част от проблемите на съвременните артисти. Някои от тях се отдават на производство в опитите си да угодят на пазара. И какво става, когато пазарът полудее по някое произведение? То се възпроизвежда на конвейнер в 50 вариации. Това е пълно безумие.

- В Източна Европа най-важното е да бъде помагано за създаването на произведения. Както на ниво финансиране, така и чисто логистична подкрепа в някои случаи. Например да бъдат открити подходящите сътрудници за конкретен проект. Друга необходимост е да работи върху по-голямо и по-ефективно сътрудничество на международно ниво. Погледнато отстрани, прекалено много институции работят сами за себе си и не си дават сметка за ползите, които биха извлекли, ако си партнират с колегите си от съседните държави. Ключова задача на институциите е също да работят с публиката. Може би не да я образоват, но да си имат взаимно доверие, да споделят емоции. В тази сфера нищо не е фиксирано. Това е жив организъм и ние не можем знаем кои произведения ще бъдат смятани за важни след 10-15 години.

То трябва да се концентрира повече върху цялостното развитие на света, въпреки че не може да го промени. Единствено хората могат да направят това. Но изкуството трябва да сочи с пръст проблемите, да предупреждава хората за това, с което трябва да бъдат по-внимателни. Тъжната истина е, че обикновено то осъзнава прекалено късно, че светът се движи в много мрачна посока. Интересува се твърде много от това да се продава, да бъде луксозен продукт за изтънчени господа. А днес има толкова световни проблеми и недъзи в обществото, които изкуството би трябвало да показва повече и повече. Както и да прави това все по-прецизно.