Ян Стокласа, писател: Да си разследващ журналист е опасно дори в Швеция
На 26 февруари, 1986 г. в Стокхолм е застрелян министър-председателят на Швеция Улоф Палме. Убийството му и до днес не е разкрито, а още от първите дни след покушението паралелно с работата на полицията един журналист се заема със свое разследване. Това е бъдещият автор на поредицата "Милениум" Стиг Ларшон. До смъртта си през 2004 г. той не спира да се интересува от убийството - съставя и отхвърля различни хипотези и оставя след себе си внушителен архив с документи.
Години по-късно друг журналист и писател, Ян Стокласа, който също разследва убийството на Палме, попада на архивите на Ларшон и поема по неговите стъпки. Така се появява неговата книга "Архивът на Стиг Ларшон", в която документалното и художественото са смесени. Главен герой в романа е самият Стиг Ларшон, а неговите разговори и действия са предадени по разказите на неговата дългогодишна партньорка Ева Габриелсон, негови приятели и колеги. Стокласа твърди, че това е една от малкото книги, които могат да доведат до разкриването на нечие убийство.
Ден след като издателство "Сиела" публикува българското издание на книгата "Дневник" разговаря с нейния автор Ян Стокласа за Стиг Ларшон, журналистиката и за това какво е да пишеш роман, в който толкова известен писател се явява като главен герой.
Бихте ли обяснили на българските читатели кой е Улоф Палме и защо разследването на убийството му продължава да е актуално след толкова години?
- Улоф Палме беше голям политик, който откри среден път между двете суперсили на времето си - САЩ и Съветския съюз. Той беше запален защитник на малките държави, особено много на бедните страни от Третия свят. Поради това се превърна в заплаха за политическите и икономическите интереси към края на студената война. Убийството му беше огромен шок за Швеция, а и за останалата част на света. Когато се оказа, че то не може да бъде разрешено, това се превърна в дълбока травма за Швеция и в една от големите мистерии на ХХ век.
Защо Стиг Ларшон така живо се е интересувал от разследването?
- В първия ден след убийството на Палме Стиг Ларшон е бил на работното си място. По това време той е илюстратор в шведската новинарска агенция ТТ. Възложена му е задачата да нарисува карта на местопрестъплението и е получил информация от всички работещи по случая репортери. Така той незабавно се превръща в един от хората, които знаят най-много за убийството и веднага започва собствено разследване.
Кое постави началото на книгата ви - разследването на Стиг Ларшон или вашата собствена работа по случая?
- Бях започнал да пиша съвсем различна книга, когато попаднах на поредния заподозрян за убийството на Палме. Докато проучвах това лице, се натъкнах на няколко документа, написани от Стиг Ларшон. Половин година по-късно се изправих пред помещението, в което се съхранява неговия забравен архив. Когато вратата се отвори, намерих 20 големи кашона пълни с документи. Бях завладян на момента и тогава ми стана ясно, че трябва да тръгна по стъпките на Стиг Ларшон и да направя това, което и той би направил, ако още беше жив.
Вероятно много автори биха написали тази книга като нехудожествена литература. Вие сте използвали формата на роман, който стъпва върху документални факти. Какви са предимствата и недостатъците на този подход? Разгневихте ли някои хора с решението си да включите Стиг Ларшон като главен герой в книгата?
- Всъщност аз определям книгата като наративна нехудожествена литература. Избрах този подход, защото исках да напиша книга, която хората да искат за прочетат от начало до край. Това е и огромното предимство. За убийството на Палме са изписани стотици книги, но повечето от тях са абсолютно нечетивни. С избора на тази форма и с използването на Стиг Ларшон като главен герой разгневих много хора, но още повече читатели бяха щастливи, защото това е интригуваща история. Най-важното е обаче, че Ева Габриелсон и приятелите на Ларшон ми оказаха пълно съдействие.
Ларшон посвещава голяма част от живота си на разследването на крайно десни движения. Според вас как би коментирал той днешната политическа ситуация, ако беше жив?
- Първата му реакция би била: "Нали ви казах!" Но смятам, че той по-скоро би продължил с тази борба. Дори би имал повече ресурси за работата си в Швеция и в Европа благодарение на приходите от книгите си.
В днешно време е опасно да си разследващ журналист. Стиг Ларшон не се е оженил за Ева Габриелсон, за да не влезе местожителството му в публичните архиви. Как човек решава да плати подобна цена?
- Напълно съм съгласен. Да си разследващ журналист стана опасно дори в Швеция. Аз никога не съм вземал подобно решение, просто бях въвлечен в този занаят и след това нямаше как да спра. За късмет аз се занимавам преди всичко със събития, които са се случили преди много години. Дори престъпниците да са живи, те вече са много възрастни. Двама-трима от тях са опасни, но давам всичко от себе си, за да ги държа под око и вземам всички необходими предпазни мерки.
Докъде е стигнало разследването на убийството на Палме? Има ли някаква надежда, че то ще бъде разкрито?
- Преди публикуването на книгата се срещах няколко пъти с представители на полицията. Те искаха да прочетат ръкописа. Това може да стане една от малкото, ако не и единствената, книги, които са помогнали за разрешаването на убийство. След публикуването на книгата отново се срещах нееднократно с представители на полицията. В момента те са по стъпките на хипотезата, която Ларшон излага, а аз доразвих. Аз вярвам, че убийството ще бъде разрешено до година-две.
Другият главен герой в книгата сте вие самият...
- Не го мислех по този начин, докато се занимавах с разследването и се срещах с хората, за които Ларшон твърдеше, че са замесени в убийството. Но когато започнах да пиша книгата, бързо ми просветна, че очевидно от един етап нататък аз замествам Ларшон в историята. По същия начин, по който Микаел Блумквист е алтер егото на Ларшон в трилогията "Милениум".
Как бихте обяснили изключително неефективните действия на полицията и властите при разследването на убийството на Палме?
- Абсолютно възмутен съм от поредицата провали на шведската полиция в работата по случая. Лесният отговор е, че двама от следователите допуснаха елементарни, но и фатални грешки. По-изчерпателният отговор е, че като държава Швеция беше толкова малка и наивна, че не само полицаите, но и политиците се провалиха при изпълняването на своите роли. Това трябва да служи като плашещ пример за това колко лесно всичко може да се срине, когато немислимото се случи.