Резо Габриадзе, артист: "Кин-дза-дза!" е любимият ми филм, по който съм работил
За 83-те години, откакто е на този свят, грузинецът Резо Габриадзе се е изразявал по различни начини: като режисьор, драматург, художник, скулптор, писател. Той е най-известен в света с работата си по сценария на антиутопичната руска фантастика "Кин-дза-дза!" (1986 г.), където работи в екип с режисьора Георгий Данелия. Това не е единственият филм, по който е работил - те са почти 30. Започва да пише сценарии през 1968 г., а дългогодишното му сътрудничество с Данелия ражда филми като "Не тъгувай" и "Мимино".
В България той ще пристигне индиректно със спектакъла "Рамона" на "Театър Габриадзе", който основава през 1981 г. Представлението ще може да бъде гледано на 23 септември в Театър "Българска армия" и на 25 септември в Драматичен театър Пловдив. В него се разказва за любовната история между два парни локомотива - Ермон и Рамона. Действието се развива в Съветския съюз във времето след Втората световна война, когато парният локомотив Ермон е изпратен дълбоко в Сибир, за да помогне на възстановяването на страната. Рамона остава да чака своя съпруг на малка гара, но година след година той не се завръща. Габриадзе отбелязва, че идеята му е дошла от изказване на писателя Ръдиард Киплинг, който твърди, че парните локомотиви и морските двигатели са най-чувствителните неща, сътворени от човека.
Но как Габриадзе се озовава в театъра? В началото на 80-те години в Съветския съюз артистът чувства свободата си на изразяване ограничена, но това му върши огромна услуга. Въпреки че през 80-те години почти изцяло се оттегля от киното, той вече е открил голямата си страст - марионетния театър. В момента "Театър Габриадзе" се нарежда сред основните туристически дестинации в столицата на Грузия Тбилиси. Сградата му е построена изцяло по дизайн на Габриадзе. Театърът е бутиков - с малко повече от 100 места, но се издържа напълно самостоятелно. Билети трудно не могат да бъдат намерени на място, те трябва да се запазят предварително, въпреки че не са евтини.
"Дневник" говори с Резо Габриадзе за двете големи неща в живота му - марионетния театър и киното.
Как се появи идеята за "Кин-дза-дза!"? Можете ли да разкажете някоя история от работния процес?
- След като напуснах света на киното, все още имах много приятели в него. Един от най-близките ми бе Георгий Николаевич Данелия. По това време бях в Москва, а той често идваше в Грузия, за да посети роднините си. Бяхме много добри приятели и времето, прекарано заедно, сгряваше сърцето ми. Една от нашите срещи завърши с раждането на идеята за "Кин-дза-дза!". Тогава мислехме, че това ще бъде приключенски филм, но когато работата по него започна, постепенно се превърна в разсъждение върху бъдещето на човечеството. Това бяха години на драматични промени в Съветския съюз.
Отне ни много време да завършим сценария. 7 месеца живях далеч от семейството си и театъра, в Москва, в един малък грузински хотел близо до Портата Никитски, през която преминавахме в профил като египтяните от древните стенописи. Единствената разлика бяха цигарите, стиснати между зъбите ни.
Заедно с Георгий Николаевич сме създали 4 сценария, но нито един от тях не беше толкова труден, колкото този за "Кин-дза-дза!". Процесът по писане на сценария беше едно приключение. Имаше много персонажи, базирани на реални хора. Отивахме все по-навътре в бъдещето. Но не можехме да си представим, че този свят от бъдещето ще се превърне в реалност съвсем скоро.
Когато днес видя някое очарователно момиче с разкъсани на коленете дънки, ми се иска да я поздравя с прословутата фраза от филма "Ку, мила моя!" и след това да падна и да протегна ръце.
Процесът по създаване на филма беше труден, снимките бяха в пустинята Каракум. Компютърните ефекти не бяха толкова напреднали, така че всичко, което виждате на екрана е истинско. Снимачният процес е описан в брилянтната книга на Георгий Николаевич Данелия "Пътник без билет".
Как бихте определили един добър сценарий и кои са любимите Ви филми, в чието създаване сте участвали?
- На теория аз не съм добър. Сценариите, както всяко друго произведение на изкуството, не трябва да се претоварват с излишни детайли. Като цяло съм алергичен към сложните изречения. "Кин-дза-дза!" е любимият ми филм от тези, по които съм работил. Обичам всичките, но по различен начин. "Кин-дза-дза!" се е отбелязал най-силно в сърцето ми.
Откривате театъра си през 1981 г. До какво ви подтикна това? С марионетния театър по-лесно ли се избягваше от цензурата?
Цензурата беше последното нещо, за което ме беше грижа. Марионетките бяха по-близки до вътрешното ми призвание на артист и скулптор. Освен това се възползвах от малката аудитория. Така провалите нямаше да бъдат толкова големи. Но по-важното тук е, че това изкуство е създадено преди хиляди години. Но по-добре да спра сега, защото със сигурност няма да бъде кратък отговор, ако започна да говоря за това невероятно изкуство.
Какво може да каже театърът, което киното не може да каже?
- Труден въпрос. Ако говорим за марионетки, може да каже много. Често разказвам една история: по време на първото ми представление имах един персонаж, който не заставаше добре на коленете си пред своята любима, падаше настрани или назад. Този момент докарваше публиката до сълзи. По-късно дадохме най-доброто от себе си, за да може марионетката да бяга по сцената и да позира перфектно като истински герой, та дори да вземе ръката на момичето в своята и да я целуне. Преди това в този момент имаше аплодисменти, сега имаше тишина и сълзите ги нямаше. Върнахме старата марионетка. Върнаха се старите времена. Публиката бе очарована. В киното това не е възможно.