Издателство Zupagrafika: Панелките могат да се модернизират с уважение към оригинала
"Зупаграфика" (Zupagrafika) се ражда в Познан през 2012 г. като идея на испанския графичен дизайнер Давид Наваро. Тогава той тъкмо бил решил да се премести от Испания, където преди това ръководи студио за графичен дизайн повече от 10 години, и да преследва своето влечение по полския графичен дизайн и следвоенната модернистична архитектура.
Веднага се влюбил в Полша - страната, известна със своята школа за плакат и суров бетон зад всеки ъгъл. Тогава той обединил сили с тъкмо завършилата Мартина Собецка. Неговият опит и нейната страст към писането и модернистичната архитектура се обединили в независимо архитектурно издателство и студио за графичен дизайн.
Името им, което в буквален превод е "супа от графика", съчетава чувството им за хумор със същината на работата им. През последното десетилетие Дейвид и Мартина проектират, илюстрират и публикуват наградени книги и комплекти за сглабяне, които изследват по сериозен, но същевременно занимателен начин следвоенната модернистична архитектура и архитектурен брутализъм на бившия Източен блок и извън него.
Сред заглавията им са Brutal London (2015), Brutal East (2017), Brutal Britain (2018), Eastern Blocks (2019), а най-новото, което излезе преди няколко седмици, се казва Panelki (2019). Те се предлагат предимно в специализираните магазини на музеи и галерии по целия свят.
"Дневник" разговаря с тях преди гостуването им като лектори в международен симпозиум на Фестивала Мелба в Зала 6 на НДК на 9 ноември.
Кое повлия на решението ви да изследвате модернистичната архитектура?
- Като студио за графичен дизайн се възхищаваме на композицията и дизайна на модернистичните сгради и архитектите зад тях. Възприемаме ги като своеобразни произведения на изкуството. С нашия дизайн правим опит да документираме следвоенната модернистична архитектура, която бавно изчезва от нашите градски пейзажи заради разрушаване, промени, термо-модернизация, което е много популярен начин за обновяване на социалната жилищна архитектура в Полша и източноевропейските страни.
Има неща, които ни заобикалят на ежедневна база, които ни се струват невидими, приемаме ги за даденост или мислим, че не са привлекателни или не заслужават нашето внимание. На високите блокове, бетонните модернистични комплекси и други бруталистични конструкции се гледа по този начин от много години и мнозина все още предпочитат да ги видят разрушени. Хората примеат следвоенната модернистична архитектура като краен и неиновативен начин за строене - израз на своето време, а с нашата графична работа, независимо дали под формата на фотография, илюстрация или 3D модели, се опитваме да разглеждаме този вид архитектура от различен ъгъл.
Какво научихте за панелните блокове например, което ви изненада и вероятно ще изненада онези, които продължават да живеят в такива сгради?
- Мартина е израстнала в такъв блок в Полша през 80-те. В Полша панелите са се произвеждали локално в техните собствени райони във фабрики, наричани "Фабрики за дома", а в много от случаите самите тези системи приемат името на тези квартали. Беше наистина интересно да открием колко много панелни типологии са се прилагали на практика за период от само едно или две десетилетия.
Смятате ли, че тези сгради трябва да бъдат съхраняване като архитектурни паметници за бъдещите поколения, или трябва да бъдат унищожени някои ден и защо?
- Не сме архитекти, нито урбанисти и не предлагаме техническо решение, а свидетелство или документация. По наше мнение обаче към модернизацията на тези сгради трябва да се подхожда с уважение. Самите ние участвахме в проект за термоизолация на жилищен комплекс тук в Познан, който се възползва от оригиналната мозайка на фасадите. Могат ли тези конструкции да бъдат запазени и модернизирани с уважение към техния оригинален дизайн? Можем да кажем, че да.
Разкажете ни повече за работния процес. Как избирате тема, къде правите проучването си, как избирате фотограф и колко време ви отнема работата по едно ново издание или комплект за сглабяне?
- "Зупаграфика" е основно независимо издателство, което инициира, оформя, илюстрира и публикува своите проекти с поглед към издаването на книги за архитектура, фотография и дизайн. Всеки нов проект предлага няколко предизвикателства, през които да преминем: от чакане с часове за перфектния кадър в снежна буря по средата на огромен комплекс до прекарването на месеци в ровене за документацията за оригиналните фасади на сграда.
Процесът на изработка също понякога е труден. Много от нашите издания са сложни за реализиране за печатниците или другите производители, с които работим, което изисква множество усилия от тяхна страна, за да могат идеите ни всъщност да се материализират. Винаги печатаме и създаваме локално и много от елементите в нашите издания са правени на ръка, което изисква много прецизност и разбиране от страна на производителя.
Що се отнася до фотографията - ние сме основните фотографи във всичките ни книги, а в някои случаи си сътрудничим с местни фотографи. Такъв е случаят с една от последните ни книги "Източни блокове", която включва снимки, реализирани от нас в рамките на около десетилетие на документиране на различни жилищни комплекси в Централна и Източна Европа, както и някои изображения, които поръчахме специално за книгата на местни фотографи, които познаваме или с които сме работили и преди това.
Какви са основните трудности, когато се поставя началото на независимо издателство?
- Беше много дълъг процес и продължаваме да се учим, докато работим. Започнахме постепенно да трансформираме нашето графично студио в малко независимо издателство, финансирайки нови издания с предишните, учейки и разбирайки стъпка по стъпка как този сложен свят функционира.
Има ли нещо, което ви се иска да бяхте направили по различен начин?
- Не съжаляваме за нито един от проектите, в които сме били замесени, нито за който и да било от начините, по които сме подходили към тях. Провалите и грешките са единственият начин да се учиш.
Хората изглеждат все по-заинтересовани от бързите медии. Традиционните медии превръщат ли се постепенно в нещо от миналото и как това променя процеса на създаването им?
- Давид е израстнал в печатница, собственост на родителите му. Мартина - сред гравюрите върху медни плоскости на баща си, така че миризмата на мастило и хартия е вградена в ДНК-то на "Зупаграфика". Нашият основен език на изразяване винаги е бил принтът. Заобиколени сме от стотици хиляди публикации, отпечатвани и издавани всяка година. Вярваме, че печатът продължава да се справя добре.