Бойко Пенчев, литературовед: "Превеждането" на Вазов е компромис, от който губят всички
Доц. Бойко Пенчев е литературовед, културолог и писател. Декан е на Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Разговаряме за изданието "Под игото на съвременен български език. Пълен текст" (изд. "Византия"), където над 6 хил. думи са заменени или обяснени в текста с такива, които претендират да са съвременни български.
Каква според вас е целта на подобна намеса в текста, прави ли го по-разбираем за децата?
- Ясно е, че има проблем при възприемането на Вазов и някои други от класиците на българската литература. Не само езикът – светът на Вазов е много далечен на днешните ученици. Но точно това е смисълът на литературата – да ни вади от собствения ни свят, за да ни накара да го преосмислим. Например да се съизмерим с начина на мислене и чувстване на хората, които иначе гордо наричаме наши "предци". Ако трябва да стоим само в "разбираемото", не ни трябва ни Вазов, ни Пенчо Славейков, гледаме си телевизията, пускаме снимчици и емотикони в социалните мрежи и готово.
Има различни начини да бъде направена по-разбираема литературната класика за учениците. Като започнем с подбора на текстовете, подбора на отделни части от големи романи – всичко това се прави в учебните програми, но остава невидимо за широката публика. Освен когато избухва истерия около уж махането на нещо, прието за сакрално. Най-разпространеното "приближаване" на текста до съвременната публика е чрез обясняването на непознатите думи и реалии, било чрез речник, било чрез бележки под линия. Тези обяснения обаче изискват малко повече усилия при четене. Вероятно затова се стига и до по-смели идеи като въпросния "превод" на "Под игото" от Нели Стефанова в изданието на "Византия". Не съм сигурен обаче, че точно този подход прави текста по-разбираем. Откровено казано, в този случай Вазов звучи нелепо.
Редно ли е да се "превеждат" на съвременен език български класици? И изобщо писатели?
- Подобни неща са ставали и вероятно пак ще стават. През 20-те години на ХХ век Паисий и Софроний се изучават в средното училище в оригинал, по издания, снабдени с много бележки. Десетина години по-късно се преминава към изучаването на "Историята" и "Житие и страдания" в превод на съвременен български. Подобна практика е приемлива, когато на текста се гледа не толкова като на художествена литература (каквато Паисиевата история никога не е била), а като на свидетелство за миналото. Ясно е, че във втория случай се набляга върху идеологическата функция. Вазов обаче е нещо съвсем друго. Неговите текстове са несъмнено художествена литература, а това, че някои ги възприемат като документална истина за "робството", е друга тема. Да преведем Вазов, означава окончателно да го умъртвим като писател. Да не говорим за абсурда авторът на задължително изучаваното стихотворение "Българският език" да бъде превеждан на съвременен български.
В конкретния случай с изданието на "Византия" дори не става дума за превод, а за някаква много екзотична мешавица. Първо, поясненията към непознати думи и реалии, които обичайно стоят като бележки под линия, тук са качени в скоби и курсив вътре в текста. Това не само безкрайно затруднява четенето, но издава и едно дълбоко снизходително отношение към читателя, за когото се приема, че не знае думата и затова трябва задължително да прочете обяснението. При нормалния тип бележки под линия човек може да не си прекъсва четенето, ако знае значението на думата. В това издание обаче обяснението е насила навряно в очите на четящия, защото е станало част от текста.
Второ, освен че поясняват с курсив едни думи и изрази, издателите от "Византия" директно са "превели", т.е. заменили други думи и изрази в текста. Защо едните са обяснени, а другите – преведени, остава неясно. Явно преценката е била, че "чорбаджия" например трябва да бъде обяснено, а "касапин" – направо заменено с "месар". Впрочем, ако учениците не знаят какво е "чорбаджия", интересно какво са разбрали от Ботев, да не говорим, че "месар" и "касапин" въобще не са синоними.
Защо е важно да се познават текстовете в оригинал?
- В литературата въпросът "какво е казано" е неотделим от въпроса "как е казано" – това е аксиома в литературознанието от поне 100 години насам. Когато говорим за произведенията на една национална литература, езикът, на който са написани, е от ключова важност. Езикът е онова, което отличава един писател от друг, той предава нюанси, конотации, иронии, осигурява база за препратки и т.н. Характерната за литературата многозначност и отвореност към различни прочити се осигурява именно от специфичната употреба на езика. Лишени от оригиналната си езикова направа, произведенията стават пластмасови. Политиците, като няма какво да предложат на избирателите си, а трябва да отклонят вниманието от ежедневните си зулуми, или плашат с измислени врагове, или се тупат в гърдите като пазители на някакви "традиционни ценности". Но какви традиции ще имаме ние, ако не е езикът?! Езикът носи паметта за миналото на националната общност. Или традицията ще е само в мартениците или някакви други продаваеми по сергии дрънкулки?!
Какво печелят и какво губят децата от подобен "превод"?
- Какво печелят е трудно да се каже, но губят Вазов. Как чорбаджи Марко подканя децата си да пият от паницата с вино? "Пийте, бре, маскари!" Сравнете го с "Пийте бре, палавници", както е в изданието, което обсъждаме. Сравнете неподражаемия слог на Иванчо Йотата, който казва: "Тъкмо кога наша Лала дигна трапезата и прочия, аз зачух крамолическа пропаганда у вас, бай Марко." Това същото ли е като "Тъкмо когато нашата Лалка вдигна трапезата и така нататък, аз дочух гръмовно говорене, сякаш се карате у вас, бай Марко"?
Вазов освен "патриарх на българската литература" е и майстор на словесното индивидуализиране. Неговият език непрекъснато се отмества от усреднената норма. "Превеждането" му до голяма степен унищожава неговата специфика. Да не говорим, че много често подмяната на дума с нейното речниково значение вътре в текста звучи абсурдно. Вземете простичкото изречение "Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно". Във версията на "Византия" то звучи така: "Анко Разпопчето се спъваше от срам, когато срещнеше човек с европейски панталони от черен мек вълнен плат." Само пълен графоман или ултрамодернист би написал подобно изречение, не и Вазов.
Защо се говори за затруднения да се разбират турцизмите при Вазов, а не при Алеко Константинов, да речем?
- При Вазов турцизмите и въобще архаизмите са не просто количествено повече, но и са разпръснати навсякъде в текста, има ги и при третоличния разказвач, и при героите. При Алеко в "Бай Ганьо" те са предимно в речта на героя и се възприемат като някаква колоритна, "пиперлива" добавка към неговия образ. Освен това Бай Ганьо е много ярък типаж, който дава достатъчно храна на въображението на читателя с действията и словото си, така че няколко неразбираеми днес израза минават сравнително незабелязано, читателят сякаш "може и без тях". Иначе нещата са принципно еднакви.
Вазов обаче е в много по-голяма степен "задължителен", затова и въпросът с неразбирането и нежеланието да бъде четен стои по-остро. Според мен, ако Вазов не може да бъде четен като художествена литература, значи в училище трябва да се чете друга литература, която учениците ще разбират. "Превеждането" на Вазов е компромис, от който губят всички.