- Щетите ще са доста големи, макар и в България да се материализират по-бавно отколкото в други страни. По всички изчисления обаче краткосрочните щети ще са много дълбоки - затова ми се струва, че текущата прогноза на Министерство на финансите за най-лошия сценарий всъщност е базовият сценарий и много по-лоши икономически резултати въобще не са изключени.

В някои страни само за две седмици вече бяха достигнати нивата на безработица от най-тежките периоди на Голямата рецесия от 2009 г. Международният валутен фонд прогнозира криза, далеч по-дълбока от световната икономическа криза. В края на март в Австрия базовият сценарий беше за спад на БВП от минус 2.5%, но в случай че някакъв вид нормализация настъпи относително бързо, т.е. през май. Оттогава новините са по-лоши и безработицата расте, макар страната да се справя доста добре в момента и да успя доста успешно да ограничи разпространението на пандемията - главно поради добрата си здравна система, големите капацитети и много рестриктивните и навременни мерки. В Германия немските институти прогнозират спад от 4.2% на икономиката. Няма съмнение, че рецесията ще бъде болезнена, единственият отворен въпрос е колко бързо ще бъде възстановяването.

В своите анализи колегите от Виенския институт за международни икономически изследвания пишат, че Източна Европа ще бъде дори по-дълбоко засегната икономически, тъй като има много институционални и икономически слабости, а и се влияе основно от европейската икономика.

- Всичко зависи от мерките, които предприема правителството, важно е да се действа бързо. В първоначалната фаза няма сблъсък между силните и решителни рестрикции за гражданите и опазването на икономиката, напротив - чрез силни рестрикции се гарантира по-малко хора да бъдат заразени и по този начин по-бързо да се премине пика. Резултатите от опитите на Великобритания и САЩ да игнорират това, което се задаваше въпреки предупрежденията на експертите, са катастрофални.

Аз още бях в Щатите през февруари, когато президентът Тръмп се подиграваше и обясняваше, че ще има само няколко заразени през март. Много хора още тогава се притесняваха какво ще се случи там с десетки хиляди болни, особено с оглед на липсата на достъпни здравни услуги. Особено европейците, които сме свикнали на достъпно здравеопазване, се притеснявахме - дори да си направиш тест дълго време там струваше над 1000 долара. Няколко седмици забавяне в действията доведоха до катастрофалната ситуация сега - както здравна, така и икономическа. Така че строгите рестрикции в началото намаляват щетите по-късно.

Но строгите рестрикции изискват съответно някои от най-обширните възможни интервенции и спасителни пакети за икономиката, по-големи дори от тези по време на икономическата криза. В Европа правителствата се намесиха, за да предоставят защитен щит за гражданите и фирмите още в началото. Най-значителни бяха правителствените пакети на Германия и Австрия, които бяха приети още в първите дни на пълната карантина, вече преди близо месец. В момента ако действаш бързо и се опиташ да постигнеш т.нар. замразяване на икономиката и да предотвратиш фалити на фирми и високи нива на безработица, ти помагаш за фазата на нормализация, за по-нормален икономически живот след някакво време, когато започне някакво ограничено отпускане на мерките. Това е единственият шанс да се постигне V-образно възстановяване. Пиер-Оливие Горинча (професор от университета Бъркли - бел.авт.) писа преди месец за нуждата да опитаме да "изравним рецесионната крива", за да намалим икономическите загуби.

Аз разделям мерките за подпомагане на две основни групи - такива за директна помощ през бюджета - до момента те се равняват на около 3.6% от БВП и в Австрия, и в Германия и представляват главно програмите за безработица или субсидирана заетост, директна фискална помощ за здравеопазването, други директни плащания за отделни групи силно засегнати. В допълнение на тях идват програмите за осигуряване на ликвидност и кредитни гаранции - в повечето страни те представляват над 10% от БВП, а в Германия - бяха обявени като неограничени. Прави се грешка като се смесват двете пера - първото е директни разходи за бюджета, които могат да бъдат финансирани през дефицита, а второто са кредитни гаранции, от които надеждата е да не произтичат големи загуби за държавата.

В България и по двете пера отделените до момента проценти от бюджета са скромни. Има доста добри сравнения на международните мерки и техния размер на различните специални сайтове на Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, опитал съм се да направя подобно сравнение и на моя уебсайт.

Затова финансовият министър не бива да казва, че е трудно да се види какво правят другите страни, тъй като това вече е документирано и се обсъжда от месеци. Някои правителства вече са на втория или третия си помощен пакет за икономиката, което показва, че мерките могат и да се надграждат по-късно, когато се види каква е нуждата.

По отношение на рестрикциите и идващите от тях икономическите загуби - някои страни като Австрия и Германия започват да търсят планове за постепенно нормализиране и отваряне на икономиката чрез плахи мерки. Но е важно да подчертаем, че за да се взимат решения да се случи това, е най-добре дадени критерии да бъдат изпълнени, а не - да има фиксирана дата. Подобни критерии са страната да е минала пика на заразата, да има нисък R0 коефициент (брой на вторично заразени от един заразоносител - бел. авт.), да има достатъчно ресурси и капацитет в здравната система да се справи с евентуално второ покачване, налице да са достатъчно тестове и достатъчно защитна екипировка, хората да са възприели новите норми на социално поведение, да съществуват достатъчни данни и системи за наблюдение на развитието на болестта.

Освен това Австрия има едни от най-високите нива на тестове на глава от населението - над 12 хиляди теста на милион души, повече дори от Германия. Тъй като тези условия са изпълнени в Австрия, там се заговори за някакво леко отпускане на мерките, което включва отваряне на малките квартални магазини като начало, които в България така или иначе не са били затваряни. Така че е важно да се уточнят две неща - икономическите щети зависят от това колко бързо и решително се приложат мерки за помощ на икономиката и колко бързо се справим с текущата здравна опасност и намалим броя на болните в пика на заразата, а това зависи от капацитетите на държавата и динамично развиващите се статистки на броя заболели и излекувани.

- Схемата доста динамично се промени и сега включва и покриване на част от осигуровките, след като в началото според мен беше сбъркана. За мен тя обаче все още не е огледална на тази в Германия и не е коректно да се представя така, а - в началото дори беше обратната, защото не даваше достатъчно стимули нито на едната, нито на другата страна да останат в работни взаимоотношения. В Германия и Австрия схемата дава възможност да се намали работното време, като фирмите продължават да плащат изработеното време, например един ден, а държавата 70 или 80% от останалата заплата. По този начин фирмата не е натоварена от факта, че е решила да задържи работника си и не доплаща нито цялата заплата, нито осигуровките, а той съответно също не бива наказан чрез сериозно понижаване на доходите. Почти цялата компенсация на загубите от липсата на икономическа активност в периода на карантина съответно се поема от държавата.

В България трябва да се има предвид, че тези 60% от държавата не са реално помощ за работника - той си е внасял осигуровки и има от тези средства обезщетения за безработица, които му се полагат така или иначе. Фирмата трябва да доплаща 40% без икономическа активност и от добро отношение към работника да се включи в схемата, за да спести на държавата пари. И двете страни - и фирмите, и работещите, не печелят достатъчно, само държавата успява да си спести едни средства. А трябва да е обратното - държавата да се опитва да подпомогне и двете страни да останат в работни взаимоотношения и след като в даден момент се нормализира животът, хората да продължат да работят, където са били.

Ако искаме да осигурим бързо и V-образно възстановяване от кризата, трябва да задържим колкото се може повече работни взаимоотношения налице, защото високата безработица се лекува дълго и трудно. Първоначално у нас вероятно страхът е бил да не се натовари социалната система много, но приемайки такива параметри на схемата, тя се обезсмисля, тъй като държавата не помага на никого. Добрите примери са от Австрия до Дания - там се поемат поне 80% от доходите на работещите и не се утежняват фирмите. Надявам се да се върви към този вариант, промяната с поемането на осигуровките беше една такава стъпка.

- Предоставянето на ликвидност е друга мярка, но в България има усещането, че това няма да е справедливо, тъй като тази ликвидност може да не отиде при малки и средни фирми. И в други страни предоставянето на ликвидност минава през банки за развитие, но при българската има съмнения в обществото доколко средствата отиват целесъобразно за наистина нуждаещи се фирми. Какво значи ликвидност? Дългосрочен кредит, който връщаш без лихва. Целта е с тази ликвидност Българската банка за развитие да помогне на малки фирми, които биха фалирали в кризата, а не толкова на по-големи, които би трябвало да си имат буфери. В момента в България няма гаранции, че ще се подпомогнат точно нуждаещите се фирми, има недоверие в обществото.

В Германия и Австрия хората вече са получили ликвидност от банки, а държавата гарантира за това. Освен това за едноличните търговци има и безвъзмездна помощ от държавата - по 2 хил. евро на месец и в двете страни, макар в Австрия още да не е финализирано. По първи сведения от Германия, еднолични дружества и предприемачи с малки фирми, подали молба за такава помощ, вече са я получили - в рамките на едва пет дни, по схемата Soforthilfe. А в България все още не сме започнали да дискутираме дали това да стане. Мисля, че ще е неизбежно да се въведе и такава безвъзмездна помощ за самоосигуряващите се, за едноличните дружества.

Освен това трябва да се мисли за помощ за отделни сектори като културния и туристическия. Това са важни сектори за нашето общество и за нашата икономика - ако ги оставим сега на улицата, това не говори добре. Туризмът от години, за добро или лошо, беше един от малкото ни уж конкурентноспособни отрасли и сега при един нулев сезон не бива да бъде оставян сам.

Ще излезе веднага критика, че България не може да си позволи употребата на такъв ресурс. Това е спорно, защото страната има нисък дълг и може да си позволи повече. Друг е въпросът дали хората имат доверие, че той ще бъде използван по начин, по който трябва. Тоест опираме до контрола на институциите и дали се злоупотребява с такива програми.

- Няма как да се знае от сега. Добре е, че се разшири лимитът, за да може бързо да се реагира. Условията за България все още са много рентабилни, лихвата по десетгодишния дълг е под 0.5%, което е историческо ниско ниво, т.е правителството може да си позволи и повече дълг. Тенденция в Източна Европа е, че правителствата се опитват страните да имат по-ниски нива на дълг - от една страна причината за това е идеологическа, защото се вярва в нуждата от по-ниско разпределение, от друга - от страх, защото международните пазари могат да реагират доста волатилно при евентуални ударни покачвания в задлъжнялостта. В момента България изглежда обаче като абсолютна безопасна, дългът ни изглежда стабилен.

Тъй като в момента целият свят е в такова положение и за да не се стига до ситуация, в която финансовите пазари ще започнат да се съмняват дали дълговете на отделните страни са стабилни, Европейската централна банка стартира една програма, за която некоректно се казва, че тя не помага на България. Вярно е, че самата програма не купува български ценни книжа, но тя стабилизира еврозоната, а ние сме свързани с нея малко или много чрез валутния борд.

Благодарение на политиките на централните банки в момента все още има добри условия за задлъжнявания. Затова е правилно, че беше отворен лимитът за държавния дълг, за да може когато финансовото министерство прецени, че дефицитът става по-голям от очаквания, да излезе на международните финансови пазари и да вземе помощ от тях. Австрия вече емитира от началото на кризата на два пъти нов дълг.

- От какво се получава инфлация? Като резултат от прегряване на реалната икономика и засилена икономическа активност над потенциала. В момента в реалната икономика се страхуваме от спад в потреблението, което значи прекалено ниска икономическа активност и съответно спад на цените надолу. Плюс това има огромен спад на цената на петрола, от която зависи формирането на цените на много продукти. Т.е. имаме два стабилни фактора, които бутат цените надолу. И има някакъв фактор от експанзивната парична политика, която може да бута цените нагоре - но това е и именно целта, която в момента трудно ще бъде постигната, защото шокът върху потреблението е по-голям. Европейската централна банка от десет години не може да постигне инфлация от 2%.

В момента не мисля, че има какво да ни притеснява. Подобни страхове за инфлация може да има, когато се възстановят нещата и икономиката започне да върви добре, в т.нар. период на компенсиране, когато се опитваме да наваксаме инвестиции и потребление. Тогава обаче централната банка може да започне да затяга политиката си, да вдига лихвените проценти. В безпрецедентен момент като сегашния е нужно паричната и фискална политики да окажат максимална подкрепа. Нека не се притесняваме за имагинерните страхове от хиперинфлация - хората, които ги проповядваха по различни причини последните десет години постоянно грешаха. Важното е да не се повтарят очевидните грешки отпреди десет години. Мисля, че повечето анализатори се съгласяват, че както фискалната консолидация, така и прекалено рязкото повишаване на лихвените проценти през 2011 г. навредиха на възстановяването в Европа и доведоха до втората рецесия в еврозоната, и се надявам, че няма да бъдат повторени тези грешки.

- Сложно е да кажем от сега. За Европа всичко зависи от това колко бързо ще се възстановят четирите водещи икономики, които в момента са в различни фази - Германия, Франция, Италия и Испания. В Германия има голям икономически спад, но тя се справя добре с пандемията, заради което може да очакваме нормализация на ситуацията да започне постепенно през май, в т.ч. и старт на индустрията. Франция е по средата, а Италия и Испания са много засегнати и при тях всичко ще зависи от решенията за Европейския съюз, от спасителния пакет.

Еврозоната е изправена пред сериозна опасност обаче, ако правителствата не си дадат сметка и не окажат помощ на най-пострадалите държави. Европейската централна банка може да удържа ситуацията донякъде, но това не е основната й роля. Ако няма по-активен фискален пакет на европейско ниво, това не само ще попречи на някои страни да се възстановят, но и ще остави дълбоки и трайни политически белези в общественото мнение за Европейския проект. Следващите месеци на ниво Европейски съюз (ЕС) ще бъдат опасни. Както Жан Моне казва, "Европа бива изградена по време на кризи". По принцип изглежда, че се движим напред и се взимат решения, но предупреждението на Луиджи Цингалес от онзи ден e на място - "Или ще изградим Европа сега, или тя ще умре". ЕС трябва да покаже солидарност с най-слабите и най-силно засегнатите си страни, иначе започва да губи смисъл да съществува.

- Ние не разполагаме с достатъчно данни, за да преценим - нито за заразените, нито за засегнатата икономика. Имаме нужда от дневни или поне седмични данни за икономическите процеси, както и постоянен ъпдейт на данните за разпространението на заразата и нивото на заразените от един заразоносител. Ако няма по-сериозна икономическа намеса на правителството от досега заявената, кризата ще бъде много дълбока, тъй като хората имат ниска покупателна способност.

Един двумесечен шок в техните доходи ще доведе до по-дълбока рецесия от самото намаляване на потреблението. Сега има увеличаване на потреблението, защото всички се презапасяват, но шокът идва, като си загубиш работата или бизнесът ти фалира, както и от несигурността за бъдещето. Съответно първоначалния шок в предлагането и икономическата активност може да бъде дори още по-силен посредством засилването му чрез спада в търсенето и потреблението. Един нов широко дискутиран доклад на Иван Вернинг и съавтори от Харвард и Чикаго обсъжда при кои обстоятелства се случва това и кризата става още по-дълбока при липса на мерки.

- В дългосрочен план ми се струва, че всички бизнеси трябва да гледат повече към дигитализацията. При положение, че година поне няма да има ваксина срещу коронавируса, икономическият живот ще бъде доста засегнат, т.е. дори когато отпаднат ограниченията, физическите контакти ще бъдат намалени, тъй като хората ще се притесняват. В следващите месеци това ще е периодът на новото нормално. Така всичко, което има дигитален аспект; всичко, което можеш да получиш онлайн; всичко, което ще ти доставят вкъщи, ще има голямо предимство. И бизнесите трябва да се насочат натам.

- Всичко зависи от личната ситуация - доколко смяташ, че месечните ти доходи са стабилни, т.е. не са под риск; доколко активите, които имаш не подлежат на обезценка, т.е ако има срив на пазара на недвижими имоти например. Всеки трябва да помисли дали има достатъчно буфери, ако нещо се случи - ако остане безработен, ако има спад в бизнеса му.

Масовото спестяване сега обаче води до индиректни ефекти и върху незасегнатите сектори. Така че хората, които не са засегнати в момента, е добре да помислят как да стимулират икономиката. Разбира се, на лично ниво, това никога няма да се случи в нужното измерение, и именно затова се налага тази намеса на държавата чрез субсидиране на заетостта, директни компенсации и мерки за ликвидност.

Не знаем дали през есента няма да имаме втора такава ситуация. Ако сега сме късметлии и топлото време спре разпространението на вируса, то не е известно какво ще стане през октомври. Затова е хубаво да започнем да се напасваме към тази нова реалност. Много неща ще се променят, но трябва да приемаме това спокойно и да търсим оптималните решения.