- Наблюдавах ремонта на ул. "Граф Игнатиев", на ул. "Иван Вазов" и градинката "Свети Седмочисленици" и последствията от тях и стигнах до логически изводи. Те трябваше да бъдат приложени в борбата срещу безумието, наречено софийски ремонти. Ползвах и примера на един човек - Николай от ресторанта "Мамма миа" на ул. "Шишман" при градинката "Свети Седмочисленици" (пасажът до ул. "Паренсов" се ремонтира заедно с ул. "Граф Игнатиев"). Той поведе лична битка с общината, за да опази своето малко място, като използва конструктивен диалог, а не казваше пред медиите само "Те са лоши" за общината. Николай даваше ясни примери и предложения за решаване, настояваше дори за смяна на работници, защото не си вършеха добре работата и това стана. Тогава разбрах, че ако и аз не го направя и не събера хората от цялата улица, няма да го направи никой.

- В момента са около 400 души като 50-ина представляват бизнеса по улицата, а останалите са живеещи на нея и в пресечките. В началото тръгнах буквално от магазин на магазин и агитирах с примерите от ремонта на "Граф Игнатиев". Нямаше нужда да убеждавам много, хората бяха наясно. Събрах целия бизнес по улицата. После заедно със съседи и децата им разлепихме и пуснахме в пощенските кутии призиви за присъединяване към групата. На тази улица 1/3 от хората не ползват фейсбук, а немалка част изобщо не живеят тук. Сега във всяка кооперация има поне по няколко души, които са запознати с групата.

- Най-голямата болка за всички бизнеси и за живеещите там беше липсата на видимост от плътните метални огради. Те са задължителни по наредбата за всеки строителен обект, но въпросът е какви да са. Като вървях тогава по "Графа" просто не можех да се ориентирам, а и без да съм страхлив, имах чувството, че в тези тесни коридори някой ще ме нападне в гръб. Хората се страхуваха и изпитваха физически, но и психически дискомфорт в тези тунели. В такъв момент никакъв магазин не те интересува, а гледаш по-бързо да се измъкнеш.

Вторият проблем беше, че строителните работи се извършваха на 20-30% от улицата, но тя цялата беше заградена непрекъснато. Затова сега в групата първо решихме да се борим срещу тези плътни огради, за да не се чувстват хората в затвор. Това, което се причини тогава на "Графа", и до ден днешен се вижда - тази улица все още не е жива - все още има празни магазини и това не е заради COVID-19.

- Ремонтът беше планиран за 2020 г. и още тогава постигнахме споразумение със зам.-кмета на София по строителството Цветан Божинов - да се проведе на етапи и да не се ползват плътни метални огради, а мрежести. И да не се затваря навсякъде, а където е възможно да се отваря, за да имат видимост хората и животът по улицата да продължи.

Това се постигна в дълъг период от срещи и с други представители от общината като Малина Едрева и със Столичния инспекторат. После фирмата изпълнител "Джи Пи груп" се отказа от обекта, зам.-кмет по строителството стана Ангел Джоргов и започнахме всичко отначало. Преди повече от три месеца проведохме първата среща с 15 души от нашата улица и инж. Джоргов с целия му антураж. Въпреки това кога точно ще започне ремонтът научих по-късно от вътрешен човек в общината. Никой от общината не се обади да каже, че след два месеца и половина ще започне.

- Столичната община за жалост все още не се е научила, макар да има добри пиари, да комуникира с жителите на града. Липсата на информация създава легенди и митове и настройва хората срещу тях. Ето пример: имаше авария и изпълнителите на ремонта се обадиха веднага, за да обясня на всички, които са онлайн, че водата спира. Изглежда елементарно и лесно, но отсъствието на комуникация довежда до големи проблеми. Изведнъж спира водата и хората си казват: "Ето, пак не ни предупредиха!"

А цялата Столична община работи на този принцип - прави се нещо, без никой да знае. Сега ние от групата "Ремонт "Шишман" играем ролята на посредник между общината и хората от квартала.

- Да се работи поетапно, да има мрежести огради, да се чисти по време на работа и след края на работния ден. Не казвам, че те нямаше да го правят, но е добре, че сме го уговорили. Разрешението за паркиране в съседните подзони по време на ремонта беше прието на сесия на Столичния общински съвет. Преди това обаче намерихме решението с някои представители на съвета - Елен Герджиков (ГЕРБ - бел. ред.) и Борис Бонев ("Спаси София" - бел. ред.).

Обнадеждаващо е, когато понякога ГЕРБ и "Спаси София" работят съвместно за временни решения като за паркирането на живеещите по "Шишман".

- Ние. Искам да отбележа обаче, че никога не сме подхождали към Столичната община с въпроси като "Какво ще направите за нас?". Отиваме с ясни намерения какво искаме да се случи, не сме ходили с надежди.

С общината сме в градивна комуникация, както наричам този процес, и достигаме до положителни резултати.

- Не виждам причина, защото това, което се договаряме, трябва да действа още на другия ден и всичко се вижда. Ако не действа, ще звънна на зам.-кмета и подизпълнителите - и без това се чуваме по три пъти на ден. Тези неща вече изглеждат нормални, но са извоювани със страшно много работа. Ако този ремонт върви по модела, който е сега, той няма да има нищо общо с този на ул. "Граф Игнатиев".

- Вижте, въпросът е колко от заведенията искат маси навън. В самото начало те са били нула, защото идеята за масите е наложена от главния архитект на София Здравко Здравков и от проектанта Иво Пантелеев. Говорим за визионерски проект, изготвен през 2014 г., и никой не е бил питан. Познавам ресторантьори, които не искат маси навън. Други искат, но те не са инициирали този вариант. Те са разбрали за него преди два месеца.

- Точно така. И хората си мислят, че има разделение между нас, а то няма. Ресторантьорите бяха учудени, като разбраха, че може да има маси на открито. Имаме уверението на зам.-кмета Джоргов, че този проект от 2014 г. в частта му за масите няма да се приема, ако живеещите са против.

- Не искам кашпи. Самият Джоргов, като гледаше кашпите в проекта, се мръщеше. Те са изключително грозни. Ако след време има кашпи, уверявам ви, че те няма да са тези, които са представени в проекта. Пред централния вход на 7-о училище благодарение на директорката г-жа Никова ще се провеждат срещи между живеещите на улицата. На тази площадка ще могат да се видят плановете и материалите, които се ползват за ремонта, и как ще изглежда улицата след него.

Предстои ни да обсъдим със Столичния инспекторат какви да са кофите и контейнерите по улицата и къде да се разположат. Но визионерската част за улицата не е моята кауза. Моята кауза е да няма фалирали нещастни хора.

- Ние вече сме добре сработена машина от 300-400 души, които знаят какво искат да постигнат. Смятам, че можем да обърнем посоката на действие на дадено решение на Столичната община. Важно е да подчертая, че тя не ни е враг. От една страна, сме наясно, че без натиск няма да се случи нищо, а от друга, не възприемаме общинарите като противници. Златното сечение трябва да се търси.