- Прав сте, че периодът е много особен. Преживяваме много особена епоха - Франция, България, Европа, светът... И затова е много важно Франция да положи усилия и да има успешно председателство, да сплоти солидарността и приятелството в Европа.

Първото направление е основната за нас тема за икономическото възстановяване. То трябва да бъде социално, солидарно и, може да се каже, екологично, със сериозно отношение към проблемите на околната среда. Възстановяването е много важно за всички нас и трябва да покаже устойчивостта на ЕС.

Второто направление, по което искаме да работим - естествено, в синхрон със следващите ротационни председатели Чехия и Швеция - е една силна Европа. Става дума за Европа, способна да вземе съдбата си в свои ръце, по-добре да контролира бъдещето и сигурността си.

Третото направление е чувството за принадлежност. Всички европейци би трябвало да се чувстват членове на едно семейство, което въпреки езиковото си и културно многообразие - или може би именно благодарение на него - дава надежда и видимост на младите хора. И най-вече - едно общество, поддържащо демокрацията и върховенството на правото. Тоест граждани на Европа, които се обединяват около основните ценности на ЕС.

Ето така виждаме за момента френското председателство. Пътят е труден, но трябва да се извърви. Защото, както сам казахте, светът стана много трудно място.

- Не знам дали точно по този начин може да говорим за европейското семейство. Имам предвид семейство в по-широк смисъл - фамилия, род. Братовчеди, които не са израснали в едни и същи условия. Някои са си тръгнали в един момент, а после се връщат. Други са преживели трудни моменти, скарали са се с фамилията, но в момента са убедени, че ще успеят и ще живеят по-добре, ако надмогнат трудните моменти в историята си и открият смисъла в това семейство.

Ние сме невероятен континент. С богата история, прекрасна природа, пълен с многообразие, с интелигентни хора, които желаят да направят така, че светът да се развива по-добре. Нека им дадем тази възможност. Нека бъдем солидарни помежду си. Новата ни история не е еднаква, националните контексти са различни. Но знаем, че бъдещето ни е неразривно свързано.

- Смятам, че ще е положително. Този факт също ще помогне за това Европа да бъде включена в предизборната кампания и ще напомни на французите, че част от решенията, които взимат, се отнасят не само за тях, но и ангажират цялата визия за общото ни бъдеще. Франция и французите трябва да се чувстват като членове на това голямо семейство, за което говорим.

Част от изборите, които всички правим - за демокрация, права на човека, енергетика, образование - имат отражение не само за нас, но и за целостта на Европа.

- Това е символична годишнина за нас, говореща и за историята на България. Защото институтът е създаден през 1991 г. след посещението на президента Франсоа Митеран и импулса, създаден от речта му пред студенти (през януари 1989 г. - бел. ред.) в Софийския университет за "вятъра на промяната" в Източна Европа. Франция реши, че трябва да участва в този полъх на свободата.

Разбира се, страната ни присъства в България и преди 1989 г. Потокът от хора, творци, идеи между нашите страни съществува отдавна. Той е много важен. Какво е дала България на Франция? Всички познаваме големите философски имена и творци, избрали да се установят във Франция и допринесли изключително много за интелектуалния кипеж в страната. Говоря за имена като Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Кристо. Сега е подходящ момент да припомним ролята на Кристо на жив мост между Франция и България.

Съответно Франция се опитва през годините - и особено от 1991 г. насам - да изгради мостове в интелектуалния и творческия живот между двете страни. Да включи България в обмена между институциите и културите в Европа.

- Веднага искам да уточня - Франция в никакъв случай не е казвала "Не". Напротив, ние ясно подкрепяме европейската перспектива на Западните Балкани. И ако преди няколко месеца просто припомнихме на по-висок глас позицията си, то е не защото искаме да възпрепятстваме присъединяването на Западните Балкани към ЕС, а искаме да уточним, че то трябва да стане в нова рамка.

Поискахме да се направят важни промени и това се случи. Първо, много по-ясно да бъдат уточнени условията, които трябва да бъдат изпълнени за влизане в ЕС. По-точно възможността да има реверсивност, обратно движение. Защото фактът, че си отбелязал като изпълнено едно условие с кръстче в квадратчето в списъка, това не означава, че е завинаги. Ако нещо междувременно се промени - има отстъпление в отношението към върховенството на закона, правата на човека, основните ценности на съюза - ние също трябва да можем да се върнем и да кажем, че тази клауза вече не се изпълнява от страната кандидат.

Получихме съгласие за преразглеждане на рамката за преговори със страните кандидатки. От този момент за нас всичко е възможно.

Още веднъж казвам - Франция е за европейската перспектива на Западните Балкани, но не при всякакви условия, а при изпълнение на това, за което говорим.

Но на първо време във всяка от тези страни на Западните Балкани трябва да бъдат задълбочени основните реформи. Специално ще проследяване борбата с корупцията, с организираната престъпност, с равенството между половете, правата на малцинствата... Цялата работа, която вече започна, трябва да продължи. Когато казвам, че Франция се ангажира да продължи подкрепата за Западните Балкани по пътя към интеграцията, имам предвид, че на срещата в Бърдо призовахме ЕС да засили колективните си усилия за подпомагане на тези страни. Регионалното сътрудничество трябва да е по-голямо, да се подкрепят усилията за добросъседство и за сближаването им с някои конкретни европейски държави.

- "Не по стария начин". Тази промяна на начина я постигнахме. Процесът трябва да стане по-взискателен, по-обвързващ, да отчита основните ценности на ЕС. В замяна се ангажираме да окажем по-голяма подкрепа и да засилим сътрудничеството ЕС - Западни Балкани.

- Не знам дали можем да използваме такова определение. Рамката за преговори трябва да се адаптира към особеностите на всяка държава. Но казвам още веднъж - тя трябва да бъде взискателна по всички пунктове и ценности. Тази рамка трябва да изисква постигнатото да бъде устойчиво и трайно във времето, за да е в полза на народите на тези държави.

- Много е трудна тази тема. Някой би си помислил, че ще са ни нужни десетки години за постигане на съгласие. А не е така. Факт е, че позициите се втвърдяват, но трябва да превъзмогнем това. Защото учените предупреждават, че без бързо решение няма да успеем да задържим затоплянето на климата в рамките на 2 градуса до 2030 г. Личната ни отговорност към бъдещите поколения, към нашите деца - не говорим какво щяло да стане след сто или хиляда години, а за нашето време, за оцеляването на човечеството.

Целите са ясни, трябва да се борим със затоплянето на климата, и то много бързо, да спазваме поетите ангажименти от Европа - с 50% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и пълна въглеродна неутралност през 2050 г. Ядрената енергия е част от решението. Тя е чиста, сигурна и икономически конкурентна. Като гледаме какво се случва в момента с цените на природния газ - над 170% поскъпване от януари насам, разбирате за какво говоря. Освен това тази енергия ни позволява да сме независими спрямо трети страни.

Припомням, че Европа е лидер в ядрената енергетика, може да създаде хиляди квалифицирани работни места за нашите граждани. Затова се обявяваме ядрената енергия да се разглежда наравно с тази от възобновяеми източници като чиста. Естествено, това не ни спира от мащабни инвестиции във ВЕИ, те са необходими, но сами по себе си не гарантират сигурност и непрекъснатост на доставките. Виждаме как държави, отхвърлили или изместили встрани ядрените централи, се виждат принудени да отворят централите си на въглища, за да си осигурят енергия. Това е просто невероятно. И в известен смисъл е непоносимо по отношение на поетите ангажименти.

- Разбира се, това трябва да се направи. Като говорим за европейско семейство, необходимо е да разговаряме, да споделяме гледната си точка, но като не забравяме взаимните ни ангажименти и интересите на нашите граждани и бъдещите поколения.

- Първо, да не забравяме как бе съобщено за това споразумение. Да, то ще има много сериозни последици за европейците и за функционирането на евроатлантическия съюз.

Подобен начин на действие - бруталното прекратяване на партньорството с Австралия и обявяването на споразумението, показва, че Европа има нужда от инструменти и средства да гарантира собствената си сигурност и особено в Индийско-Тихоокеанския район. Това говори също, че ЕС трябва да има капацитета да действа на световната сцена. Европа трябва да е автономна и да има много по-голяма солидарност.

Ние имаме интереси в Индийско-Тихоокеанския район. Смятаме, че станалото не съответства на интересите на ЕС в този район. Особено във връзка с отношенията с Китай. Затова мисля, че в момента сме длъжни заедно да помислим как по-добре да гарантираме сигурността си.

Бързото оттегляне на САЩ от Афганистан без реално консултиране с европейците илюстрира по същия начин необходимостта Европа да вземе в ръце собствената си сигурност и интереси.

Разбира се, в никакъв случай това не означава, че се отдалечаваме от трансатлантическия съюз. Нямаме никакво намерение да се откажем от ангажиментите си в НАТО. Напротив. Това не е проблем, засягащ единствено французите. Смятаме, че трябва да се реформират трансатлантическите отношения така, че да отговарят на новите цели и предизвикателства. Нужни са повече усилия от европейска страна за евроатлантическата сигурност. Както и повече усилия от американска страна за консултиране и отчитане интересите на европейските съюзници.

- Да, не може да се отрече, че има такава тенденция да се върви към подобни коалиции, създавани за някакъв период от време и не много добре структурирани. В никакъв случай това не бива да застрашава по-трайни и дълбоки коалиции, създадени около по-дълбоки и сериозни цели. Веднага отбелязвам европейската солидарност и трансатлантическия съюз, който сам по себе си е част от стабилността на света.

Безспорно начинът на обявяване на AUKUS дава начало на един нов период, но и вярвам, че от него ще излезем по-силни, с по-балансирано сътрудничество. Очакваме от САЩ да погледнат позитивно на раждането на една по-солидарна Европа. Смятам, че, от друга страна, самите европейци ще убедят себе си, че могат да са по-ефективни и способни партньори, че могат да присъстват по-ефективно на световната сцена.

- Абсолютно. Убедени сме в това.

- Връщаме се на началото на разговора ни. Много е сложно европейското ни семейство. Факт е, че в едно семейство трябва да се споделят общи цели и ценности и да се зачита суверенитетът на всеки негов член. Но всички събития и кризи, през които сега преминаваме, би трябвало да ни убедят, че трябва да вървим към по-голямо сближаване, по-бърза конвергенция, общи ценности, по-голяма интеграция, зачитаща историята и спецификите.

Самите народи ще дадат отговорите. При политическите структури реформирането ще стане по-бавно. Но хората стават все по-взискателни и в кризите настояват за важни реформи. В този смисъл вярвам в зрелостта на народите, макар че някои ръководители трудно чуват гласа на народа си, да вървят с него, да го поведат към повече сигурност, отговорност и благоденствие във всекидневието в крайна сметка.

Идвам от сферата на образованието и това ме кара да смятам, че много често политиците забравят за силата на младите хора. Способността им да действат като цунами, помитащо бариерите.

- България се оказа прекрасна изненада за мен. Не познавах страната. Четох за нея в исторически книги, но там невинаги се говори за най-добрите моменти. А тук открих една изключително красиво място. Понеже идвам от страна с изключително разнообразна природа и география, веднага се почувствах на една вълна с прекрасното обкръжение в България.

Срещам се с много българи, разговарям с много млади хора - добре образовани, креативни, имащи едно-единствено желание - да дадат нещо от себе си, да направят така, че България да участва на възможно най-доброто ниво в бъдещето на Европа.

Това ми вдъхва голямо доверие. Не достига само заключителният етап - преминаването от мечтите към тяхното осъществяване. Трябва българите да имат повече доверие в себе си. Да си позволят да вземат бъдещето си в ръце. Не сте сами. Цяла солидарна Европа е с вас.