- Като започна пандемията почти всичките ни клиенти бяха ударени жестоко, поръчките намаляха драматично, ние съкратихме близо 40% от персонала, макар и за кратко, защото изведнъж работата секна. Няколко месеца по-късно работата започна да се възстановява. Това е може би най-тежкият период в историята ни, но на загуба не сме излизали. В началото си мислехме, че работата отива съвсем на кино и ще търпим тежки загуби, но взехме бързи мерки.

Има пазари, в които съкратихме целия персонал - в САЩ съкратихме 98% от персонала в центровете за забавления, оставихме само по един. После нещата се възстановиха, сега сме горе-долу като на нивото от пандемията, тази година резултатите ни ще са като отпреди нея.

Нищо не е по-облагородявщо в личен и организационен план от болката, човек и организация се променят само в болка. Когато имаш добри времена, промени няма.

При нас промените са за добро. Ние се стегнахме, изплашихме се, а страданието те кара да търсиш оптимизация. Сега сме по-ефективни откогато и да било, хората са по-надъхани, имаме повече ентусиазъм откогато и да било.

- Разбира се, но повечето бяха сложени на пауза и вече са отново в ход.

- Продължаваме да работим, но заразата много промени бизнеса там. Допреди пандемията монтирахме с наши екипи, после това силно се затрудни, защото спряха да пускат чужденци. Но за някои от големите проекти успяхме да вкараме хора с визи, които правителството дава на един вид много специални хора. Даже не знам как успяхме да се доберем до тях. Това е благодарение на нашите клиенти. И си свършихме работата, имаше замотавания по някои проекти, но драма не е имало.

В Китай имаме заявки за още 54 проекта, но имаме клиенти, които заявяват толкова, но после изпълнихме 2-3 и тръгнаха да затихват. Тъкмо завършихме един огромен проект за "Евъргранде" (строителната фирма е една от най-големите в Китай, бизнесът й представлява около 2% от икономиката на страната - бел. ред.), ще видим какво ще стане с компанията.

- Не, всичко си получихме до стотинка. Но това е един от най-големите дивелъпъри в света и завлече много народ. Разговорът ни тръгна с условия, които ни поставяха в напълно подчинена позиция от самото начало, а плащането бе накрая. Много фирми се бяха съгласили на такива условия и така работеха. Ние, с риск да изгубим проекта, си държахме на определени неща, преговаряхме, и се разбрахме, не клекнахме, не изпаднахме в тази васална позиция, че те са велики и ще направим всичко само да ни дадат проекта.

- Към края си е, как?! В голяма част от света е към края си. Там, където народът е ваксиниран, ограничения почти липсват.

- Всички суровини поскъпнаха драматично. Някои от нашите 2-3 и повече пъти. Един чип, който сме купували за 3 долара, въобще го няма, вече струва 30 долара и най-ранната доставка е през февруари. До голяма степен проблемът с доставките се дължи на свръхрегулациите, на е на коронавируса. Макар пандемията да е в основата, но ако не бяха действали така правителствата, нямаше да има такива драми.

А пък цените на суровините ще останат високи задълго, според мен. И даже още се качват, защото централните банки напечатаха трилиони долари, това са много пари. Няма как паричната маса да се увеличи толкова много и това да не донесе устойчива инфлация.

- Транспортът с контейнери се качи на места пет пъти. Някои от линиите, по които товарим, се качиха петкратно - до Англия, до Калифорния. Това много пренарежда веригите за доставки.

- То всичко постоянно ни пренарежда. Ние се намираме в по-динамичен отвсякога свят, където върху чисто пазарната динамика, за която сме тренирани еволюционно и образователно, регулационна динамика, която в по-голямата си част - повече от 50%, неадекватна - лобистка или чисто тъпанарска.

Тогава имаше постоянни дефицити, защото цялата икономика бе регулирана. Сега се случва точно същото. Според мен се натрупа критична маса от регулации в световен мащаб, които просто разрушават пазара и на появата на дефицити и дисбаланси световните лидери отговарят с още регулации. Не си дават сметка, че техните тъпанарски регулации сриват пазара и се опитват да борят това с още регулации. Това няма да свърши добре и най-лошото е, че цената я плащат обикновените данъкоплатци. Най-скъпо ще излезе това за най-бедните хора.

- Винаги сме имали стратегически - за по няколко години, и годишни планове. От пандемията насам няма годишни бюджети. По едно време го бяхме докарали на седмични сбирки на мениджмънта да решаваме какво да правим. Сега по не е така, но хоризонтите са много скъсени. Ние сме с международен бизнес - имаме проекти в 70 държави като обикновено 30 от тях се изпълняват по едно и също време. И във всички тези места постоянно се сменят регулациите. Държахме работници по хотели да са под карантина, постоянно някъде някой е в карантина. Проектът трябва да свърши за 1 месец, те ни слагат половин месец под карантина и всичко се обърква и е ужасна какофония. Тя продължава макар и по-малка степен.

С доставките е по същия начин - чакаме някакви материали да дойдат, всеки се забавя и си има оправдание. Сега никой не може да се сърди на забавяне или ако му се каже по средата на доставката, че цената се е покачила с 30%. Всичките ни доставчици вдигнаха цените. Помня това време на хиперинфлацията в България всеки ден ни се налагаше да обменяме левовете в марки, за да се спасим. Сега е нещо подобно, не обменяме в евро, защото левът е вързан за него, но на ежедневна база трябва да реагираме на променливи пазарни условия.

- Имаме, от различни места, няма някаква очертана тенденция. Дифузно са разпределени. Не мога да кажа, че някъде е по-зле от другаде.

- Платформата си действа. Скоро ще пуснем нови версии, коренно различни от старите като ще има и версия за крайни потребители. Но в пазар на дефицит, когато се стремиш да получиш стока, проблемите на купувачите са други - да намерят кой да им достави стоката в срок и по-малък проблем е колко ще струва. И това никой не може да го реши. Това е в резултат от регулациите, въведени от хора, които не са създали стойност за 2 стотинки в живота си, а вземат решения за управлението на света.

Ще Ви дам пример с една женичка - комисар по иновациите, българка, не й помня името. Вижте какво й е образованието и кажете коя от технологичните фирми - "Гугъл" ли, "Тесла" ли, "Спейс екс" ли би я наела на работа на длъжност, различна от чистачка. И такъв човек е европейски комисар по иновациите или нещо подобно. Когато хората, които вземат решения на толкова високо ниво са неподходящи за длъжността, представете си какво става. Сега ще духаме супата.

- Ето това е резултат от кризата. Преди се бяхме разпрострели на два етажа, а се оказа, че сме лигльовци и се събрахме на един. Отчасти защото сме съкращавали хора, но главното е, че просто се стегнахме. Бяхме разпилели на по 20 кв. м на човек, а сега сме на по 10-15 и един етаж ни остана свободен. В пика на съкращенията съкратихме почти 40%, сега половината ги върнахме. Бяхме понатрупали повече хора, отколкото ни трябват, понеже растяхме, но с това растяха и неефективностите. Като наемеш двама души и те искат секретарка, наемаш им секретарка и стават трима и т. н.

- Насърчаваме хората да си работят от офиса, много малко искаха да работят от вкъщи. Хората в производството няма как да работят дистанционно и решихме, че не може други да са привилегировани. За всички като е трудно да е трудно. Но е и по-добре, нашият офис е престорен, почти всички се ваксинираха, така че животът си тече добре. Имаше болни, но никой не го е карал тежко.

- Така беше и дарението бе прието, даже подписахме договор с директора Костадин Ангелов, който после стана министър. Той бе ентусиазиран, няколко дни по-късно се отказа, не съм говорил с него, разбирам го, някакъв политически натиск.

Подарихме 10-те апарата на други болници. Тогава успяхме преди българското правителство, в онези дивашки времена, когато нямаше нито полети, нито нищо, да доставим тези и апарати на други компании. Много помогна офисът ни в Китай. Излязоха ни златни, в последния момент компанията за доставки каза, че няма да качи толкова едри опаковки, наложи се да разглобяваме, но се справихме. После ни се обади директорът на "Пирогов" и поиска помощ за машини и купихме още 3 тогава. Нито веднъж не сме ги използвали с предимство, но тези апарати спасиха доста народ.

- Не съм мислил за тази програма, тогава не бе особено ясно как работи тя, а и аз в държавната помощ по принцип не вярвам, държавата никога не помага, тя не създава блага, а когато казва, че помага, тя задължава някакви хора да дават на други по критерии, които тя си е измислила. Държавната помощ винаги е вредна, защото развращава. Това и за работниците не е добре, затова се плащат осигуровки - за моменти като този да ги съкратим и те да отидат на борсата. При нас им дадохме по 3 заплати и те дори не стояха през целия период след това на борсата, защото ги извикахме обратно.

Държавната помощ е измислен на коляно механизъм, тя е ненужна, противопоказна и даже глупава. За това сме бизнесмени, да носим риск, а рискът е това - променят се пазарните условия, бизнесът изпада в трудности, фалира, никой няма да умре. Работниците ще отидат другаде, ние ще почнем друг бизнес или ще станем работници.

Държавата трябва да помага на слабите. Бизнесмен, който взима помощ, влиза в ролята на слабак, а това е противоречие - няма как да си хем бизнесмен, хем да си слабак. Какво значи държавата да помага на бизнеса? Тя взима от данъците на едни обикновени хора, които едвам свързват двата края, и дава на бизнесмени, които карат скъпи коли и живеят луксозно. Нямам против луксозния живот, а това по-бедни хора да работят безплатно за тях, защото точно това се случва. И когато някой бизнесмен го обяснява по друг начин, то това е хитрост. Ей, това е истината.

- Със самолет не съм летял откакто се потроших, но сега карам курс за хеликоптер. Ще си летя с хеликоптер сега. Връщам се към летенето. Голям кеф.