- Основният проблем е, че изпълнителната и законодателната власт се намесват пряко в работата на независими регулаторни органи. Те никога няма да станат независими, ако властта се меси в решенията им. Тази независимост е записана в закона. И тя се изисква по силата на европейските директиви.

- Проблемът е изключително принципен. Това правителство идва като антипод на последното управление. А в момента се държи точно като него. Това е поведение, което наблюдавахме 2013-2014 г., когато премиерът излизаше и казваше с колко ще се намалят цените от утре, с колко ще се увеличат от утре и така нататък. Това просто трябва да остане в миналото.

- Не знам, но не се прави така, и това е първият проблем. Вторият проблем е начинът, по който се взема това решение. С него на практика се преустановява законо установена възможност регулаторът да променя цените на всеки три месеца. Тоест парламентът със свое решение променя закон - това няма как да стане. В парламента има 38 юристи - как пък един не се сети да погледне това? Не може с ненормативен акт да се отменя действие на нормативен акт. За целта трябва да се промени самият закон.

Ако си спомняте през 2013 и 2015 г. имаше закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с който се удължи регулаторният период с един месец. Но това стана с изменение на Закона за енергетиката и в преходните и заключителни разпоредби беше записано изрично, че точно за тази година регулаторният период ще бъде удължен с един месец и съответно регулаторът има възможност да вземе решението по-късно.

Това трябва да стане и в момента, ако искат да го направят както трябва.

- Това е трети проблем - излиза, че е имало общо разбирателство за подкрепа на решението, без да е ясно какво се гласува.

- Последиците са такива, каквито ги наблюдавахме и до момента. Компаниите: мрежовите в електроенергетиката, водния сектор и топлофикационните дружества, трупат огромни загуби, защото всички цени на енергийни ресурси се увеличиха в пъти от лятото досега. Тоест още през юли стана ясно, че регулираните цени, които КЕВР е определила, пазарните цени значително се отклоняват от допусканията на регулатора. Регулаторът реши да отложи актуализацията възможно най-дълго и според мен това ставаше с надеждата, че правителството може да намери механизми, за да подпомогне тези дружества. Ако те бяха подпомогнати под някаква форма, тогава това увеличение нямаше да е толкова високо. Но това не се случи и оттук нататък наистина би било безотговорно и нарушаване на задълженията на регулатора, ако не се актуализират цените, защото се трупат загуби, застрашава се лицензионната дейност на тези дружества и грубо се нарушава балансът между интересите на потребителите и енергийните дружества.

Как си представяме да работят компании, които имат неколкократно увеличение при разходите, но цените им са замразени? Защо не се замразят цените, на които "Булгаргаз" продава природен газ на топлофикационните и газоразпределителните дружества? Да ги замразят на нивото от юни - защо не са го направили?

И между другото - защо фокусът е само върху топлофикациите, ток и ВиК? Защо няма нищо за домакинствата, които се отопляват на газ? Защо не наложат и за тях мораториум? Къде е равнопоставеността между потребителите в това отношение?

- Регулаторът трябва да бъде оставен да вземе решение, защото дружествата просто изнемогват. По-високите цени не означават по-високи печалби; напротив - с тях само се покриват натрупаните загуби до момента и се осигурява сигурност, че няма да фалират през следващите месеци. Това обаче не решава ликвидния проблем - от няколко месеца компаниите не разполагат с достатъчно средства, за да се разплащат безпроблемно с контрагентите си, затова е необходим някакъв финансов механизъм, с който те да бъдат подпомогнати.

Изпълнителната власт трябва да вземе решение и да включи мрежовите компании към схемата за подпомагане със 110 лв. на мегаватчас. Те са единствените в цялата икономика, които купуват електрическа енергия по свободно договорени цени, но не получават тази помощ. Всички останали я получават. Така и не стана ясно защо те са извън обхвата й. Становището на Европейската комисия на въпрос дали това е допустима държавна помощ е: Нашето разбиране е, че тази държавна помощ обхваща всички потребители, които не купуват електроенергия на регулирани цени. Тоест понеже е за всички, не е държавна помощ.

- Мораториумът би трябвало да отпадне, регулаторът да приеме новите цени от началото на януари, а изпълнителната власт да изготви и приеме механизми за финансова подкрепа на битовите и небитовите потребители. В противен случай, имаме скорошен пример от Великобритания, където също беше наложен таван на цените за домакинствата, а резултатът - около една трета от търговците там фалират и прогнозата е, че през 2022 г. ще фалира още една трета. Това е ефектът на ценовите тавани. Няма как разходите за горива да се увеличават, обаче приходите да остават непроменени. И да се очаква, че тези дружества магически някак ще функционират.

- Както за домакинствата, така и за небитовите потребители е необходима подкрепа, мисля, че няма спор в това отношение. Средства за това има в бюджета, догодина ще има още приходи от свръхпечалбите на енергийните дружества в БЕХ, могат да се предприемат и законодателни мерки за промяна на работата на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", намаляване на данъци и др.

Тази помощ обаче трябва да е фокусирана именно върху най-нуждаещите се както домакинства, така и небитови потребители, за да може размерът ѝ да бъде достатъчно адекватен, защото при прогнозна пазарна цена от 119 лв./МВтч и борсова цена от близо 463 лв./МВтч, помощ от 110 лв./МВтч трудно може да се нарече адекватна.