Проф. Ана Пройкова, физик: Липсата на достатъчно жени в инженерните дисциплини е сериозен проблем
|
Наскоро авторитетното списание "Форбс" публикува статия за 50 жени над 50-годишна възраст (бизнес и политически лидери, учени, писателки, актриси, изобщо авангардни водещи фигури в Европа, Близкия изток и Африка), които доказват, че 50 г. и нагоре се оказват "златна" възраст. В тази своеобразна класация са включени две българки - директорът на МВФ Кристалина Георгиева и физикът проф. Ана Пройкова. Докато Георгиева е широко известна, проф. Пройкова е малко позната на широката публика. Тя ръководи лабораторията за високопроизводителни изчисления в "София тех парк" и е видна защитничка на присъствието на жените в полетата на науката, технологиите, инженерството и математиката.
Проф. Пройкова, какво Ви носи признанието на сп. "Форбс" да Ви включи в списък от само 50 авангардни жени над 50-годишна възраст, учени, бизнес и политически лидери, създатели, работещи на територията на Европа, Близкия изток и Африка?
- Това признание ме изненада приятно! Получих удовлетворение, че резултатите от работата ми като учен носи признание и на родината ми България. Моето разбиране е, че науката няма държавни граници и научните резултати принадлежат на всички. Несъмнено обаче е добре научните резултати, получени от представители на една нация, да допринасят за истинска национална гордост.
Зарадвах се на поздравленията от колеги от различни държави, с които сме работили през годините в изследователските центрове на Европа, САЩ и Япония. Тези колеги са допринесли за получаването и разпространението на научните резултати. Не споменавам имена, за да не пропусна някого.
LinkedIn ми дoнася поздрави и от непознати сънародници, които работят по целия свят, освен в Родината. Радвам се на младите българи с успешни кариери в различни области - високотехнологични и хуманитарни. Предполагам, че в следващите месеци ще можем да се срещнем и "на живо" като участници в предстоящите конференции.
Вие сте физик, ръководите лабораторията за високопроизводителни изчисления в "София тех парк". Каква е практическата полза от Вашата наука, какво допринася тя за живота на хората? Какви са научните Ви постижения и принос?
- Съвременността в живота на хората е в много голяма степен резултат от достиженията на моите предци физици. Преди няколко века това, което наричаме днес физика, е било натурфилософия. С това ми се иска да подчертая, че науката физика е не само експериментална и теоретична наука, а и философия за разбиране на света. Теоретичната физика говори с различни математични езици, защото класическата (теоретична) механика, квантовата (теоретична) физика, термодинамиката и статистическата физика се нуждаят от различни изразни средства, т.е. от различен математичен апарат. В оригиналното съобщение на "Форбс" са написали физик-математик и след това computational physicist. В България използваме термина "изчислителна теоретична физика" след 1996 г. Това е методология за описание на сложни явления и процеси, които имат нужда от математични модели, "годни" да бъдат преведени на език, разбираем за компютрите, с който език се кодират алгоритмите на съответните модели. Компютрите са инструментите, а ние, физиците, имаме нужда от хубави инструменти и когато ги нямаме, се опитваме да си ги направим, както постъпихме във Физическия факултет на Софийския университет. Моите тогавашни докторанти Стоян Писов и Христо Илиев след завръщането си от специализирано обучение в Единбург построиха един паралелен изчислителен клъстер, който беше използван от докторанти и техните ръководители и който направи нашата група "Монте Карло" (създадена от проф. Пройкова през 1996 г. и кръстена на числените методи, с които е работила групата, б. р.) известна с резултати, получени на родна земя. Този клъстер стана недостатъчен за многобройните желаещи и за това през 2008-2009 г. малко след като България беше приета в Европейския съюз, се включих в подготовката на проект за Научен парк, в който трябваше да има лаборатория с голям високопроизводителен изчислителен клъстер (HPC = high performance computer), който да се използва за високопроизводителни изчисления (HPC = high performance computing). Toзи проект беше финансиран от Европейския фонд за развитие в рамките на програмния период на Европейския съюз (2007-2014) и беше открит с името "София тех парк" на 11 декември 2015 г. както и Вашата медия информира обществеността.
Ето защо съм физик, който ръководи лабораторията HPC.
Практическата полза от физиката започва в ежедневието с тиганите, покрити с тефлон - материал разработен от физиците, работещи във високите енергии, за да контролират ширината на сноповете от елементарни частици, минава през микровълновите печки, мобилните технологии, космическите полети, фотоволтаиците.
В научната си кариера съм разработвала модели, описващи и предсказващи процеси в ядрената физика (захващане на мюони в ядра), в кондензираната материя (преминаване на елементарни частици - електрони, мюони през тънки слоеве), в нискоразмерни системи като клъстери от атоми и молекули. Звучи абстрактно и за това ще посоча едно конкретно приложение на резултат, получен с квантово-механични пресмятания - графен с дупки може да захваща сярата от сероводорода и освобождава водород - събирате го и правите каквото искате с него. Един ден ... защото засега е доста скъпо да "надупчите" графена. След като публикувахме този теоретичен резултат с моите сътрудници (студентка магистър и пост-докторант), бяха направени лабораторни опити в Сингапур, а няколко групи продължиха теоретичните изследвания с различни конфигурации от дупки.
Най-голям принос в науката имат работите ми в областта на фазовите преходи в малки системи и в успешното прилагане на методите на теоретичната физика в области извън физиката (социология, икономика, медицина). Всички тези научни достижения станаха възможни благодарение на изключителните възможности за работа с най-добрите учени в едни от най-добрите университети в Чикаго, Сиатъл, Нагоя, Беершева, Кьолн, Льовен-ла-Ньов, Тайпе, Сингапур; изследователските центрове във Вилиген (Швейцария), Дубна (ОИЯИ), GIST- Република Корея.
С какви проблеми се сблъсквате във вашите научни и свързаните с тях работни занимания в България?
- Най-важният проблем е, че сроковете на изпълнение на поетите ангажименти не се спазват и поради редовни закъснения, качеството на работата страда. Загубата на интерес към поставените задачи е друга пречка, защото в научните занимания е необходимо постоянство. Желанието за самоусъвършенстване у учените у нас е доста ограничено. Това е недостатък в съвременнатa наука, която се развива в условия на пресичане на много области и изисква всеки ден да се учим, нищо че сме учители на работното си място.
Друг проблем е краткосрочното финансиране от 2-3 години, а проектите трябва имат продължителност 4-5 години. Това е желаната продължителност за получаване на научна степен от начинаещ изследовател в областта на природните науки: магистър 1.5-2 години и докторант 3 години.
"Форбс" Ви представя пред читателите си като защитничка на присъствието на жените в науката, технологиите, инженерството и математиката, както и като съосновател на Българския център на жените в технологиите, като председател на комисията за равни възможности на Европейското физическо дружество, както и като президент на Българската асоциация на университетските жени. Защо членувате в толкова организации, центрирани около жените и смятате ли, че те имат нужда от подобна подкрепа и защо?
- Да, жените имат нужда от подкрепа от страна на обществото, за да имат добра кариера в технологичните области и да заемат заслужено място и в управленските кръгове.
Научих колко е голям проблемът, докато работех в Университета в Чикаго и получих покана от Американското физическо дружество (АФД) да участвам в конференция "Жените във физиката", Париж, 2001 г. Не бях много вдъхновена, защото не съм мислила, че физиците трябва да се делят на жени и мъже. Принадлежа на школа, която дели физиците на добри и недотам добри, да използвам мека фраза за квалификацията, която използваме. От друга страна Париж е прекрасно място и се съгласих. Щедрото американско дружество предложи да финансира участие на няколко български физици. Прибрах се в София преди конференцията и успях да сформирам група от физички с допълваща се експертиза (научен комуникатор, педагог и изследовател). Подготвихме представяне, в което включихме и сложната съдба на Елисавета Карамихайлова (след Деветосептемврийския преврат тя е репресирана от комунистическия режим, б. р.), основателка на катедрата по Атомна физика в Софийския университет, в която е преминала най-голямата част от изследователския ми и преподавателски живот. На тази конференция научих, че жените професори в САЩ, Канада, Япония, Южна Африка - да спомена няколко държави, обикновено разполагат с по-малка площ за своите лаборатории, което ограничава броя на сътрудниците, които могат да имат. Това означава, че научната им продуктивност е по-малка от тази на колегите им мъже с групи от 15-20 сътрудници (докторанти, пост-докторанти, техници,). В САЩ научната култура е основана на Publish or Perish ("публикувай или загивай").
От 2001 г. посвещавам част от извънработното си време на дейности в подкрепа на равни възможности, независимо от пола и расата на изследователите.
През 2008 г. по номинация от колеги от Великобритания бях избрана за член на борда (Управителен съвет) на Европейското физическо дружество. През 2010 г. отново ме избраха - правилата позволяват два мандата. Моята професионална принадлежност е в секциите "Теоретична и изчислителна физика", както и в секцията "Кондензирана материя".
Аз съм единственият българин, който е избиран в борда на Европейското физическо дружество.
През втория ми мандат 2010-2012 г. открихме ежегоден конкурс за най-добри резултати, получени от жени физички. Конкурсът носи името Еми Ньотер (математиците също имат конкурс на нейно име, защото работите ѝ от началото на миналия век са еднакво важни и за математици и за физици).
Българската асоциация на университетските жени е създадена през 20-те години на ХХ в., когато достъпът до образование за жените е бил много ограничен. Асоциацията е играла съществена роля за промяна в мисленето на обществото в Европа, изтощена от Първата световна война. За съжаление, асоциацията е била закрита след 1944 г., както много други професионални организации в България. Възстановена е в началото на 90-те години с активното участие на университетски преподавателки от различни университети. Да работиш в университет и да си член на организацията е гордост. Президент на асоциацията е мандатна длъжност - моят мандат вече завърши.
Българският център на жените в технологиите създадохме, за да стимулираме девойките да навлязат в инженерните дисциплини. Липсата на достатъчно жени в тези дисциплини е голям проблем в развитите европейски държави; по-малък в България, но все пак съществува и е необходима продължителна работа, за да се преодолее липсата на алтернативен подход към решаване на инженерни проблеми.
Убедена съм, че работата в организации, подкрепящи равностойното развитие на всеки индивид, е много важна и носи голямо удовлетворение - особено когато видя радостта в очите на младите.
Вижте видеото от 2013 г. от конференциите TED, в което проф. Пройкова говори за това какво е общото между един клъстер от молекули и клъстер от хора.