Мартин Коте, "Фридрих Науман": Пандемията стана съюзник на онези, които имат какво да крият

Мартин Коте, "Фридрих Науман": Пандемията стана съюзник на онези, които имат какво да крият

Мартин Коте
Дневник
Мартин Коте
В началото на февруари беше представено седмото издание на "Черната книга на правителственото разхищение" - проект на фондация "Фридрих Науман". Tой събира истории за проблемно разходване на средства от цялата страна пари от държавния бюджет или с европейски средства и в седмото издание включва 15 различни случая с национално и местно значение, за да бъде представена неефективността в държавата. "Дневник" разговаря с регионалния директор на германската фондация "Фридрих Науман" за Източна и Югоизточна Европа Мартин Коте.
Как е изглеждала корупцията през 2021 г. според историите, които сте събрали в новото издание на Черната книга?
- Фокусът й е по-общо върху неефективността на публичните разходи, но сте права: предполагаемите корупционни практики изплуват почти във всеки случай. И общата тенденция се запазва: колкото по-голям е съответният проект, толкова по-голям е замесеният корупционен елемент, което за мен показва, че корупцията в България, изглежда, идва отгоре.
За съжаление изглежда, че пандемията е послужила като съюзник на онези, които имат какво да крият. Това е така, защото животът в условията на антиковидовите мерки направи прикриването на нещата малко по-лесно от обикновено.
Журналистите, които разследваха нашите истории, бяха още по-затруднени да си вършат работата, а те представиха журналистиката в най-добрия ѝ вид, достигайки отвъд отделните истории. Те доказаха защо журналистиката е необходима за защитата и опазването на демокрацията. И имат моето уважение.
Как се отрази на корупцията и правителственото разхищение фактът, че в продължение на почти една година страната премина през три избора и нямаше редовно правителство?
- Със сигурност не е помогнало, но не помага и да се оплакваме от нея. Това беше демокрация в действие и както, струва ми се, казваше Уинстън Чърчил: Демокрацията не е съвършена, но все пак е най-добрата система на управление.
Какво мислите за декларацията на новото правителство за нулева корупция?
- Това е амбициозна цел, но бихте ли предпочели правителство без амбициозни цели? Разбира се, всички ние можем да седим безучастно на оградата и да гледаме как правителството се бори на неравностойна почва.
Предпочитам алтернативата, а именно всеки гражданин да осъзнае, че има активна роля да отърве страната от бича на корупционната система, и да даде своя принос за това.
Състоянието на медиите в България като че ли не се е подобрило през последната година. Дори погледнато отвън, например чрез класацията на "Репортери без граници", то сериозно се влошава. В интервюто по същия повод миналата година казахте, че има нужда от строг закон за конкуренцията и силен консенсус, че свободната преса се нуждае от правила, които да бъдат спазвани. Каква е вашата оценка за медиите и вашата прогноза?
- Трябва да призная, че няма голямо подобрение. Но трябва да си дадем сметка, че бизнес моделът на журналистиката такъв, какъвто го познавахме, ерозира навсякъде по света, така че защо България да бъде пощадена?
За утеха, гледам на журналистите, които помогнаха за съставянето на "Черната книга", като на пионери на промяната в морето от дезинформация. Всъщност смятам, че източноевропейските журналисти са по-опитни в справянето с това предизвикателство от колегите си на Запад. С други думи, вие имате на какво да научите Запада, отколкото да се учите от него.
В прогнозата си за 2021 г. казахте, че силната избирателна активност ще бъде важна за промяната. Как си обяснявате ниските ѝ нива?
- Моята теория е, че българската конституция непреднамерено уморява демокрацията като такава, защото при обстоятелства като тези от миналата година принуждава избирателите към толкова бърза поредица от избори и в крайна сметка на всички им омръзва.
Но самите българи трябва да променят изборните си правила, ако сметнат, че има нужда от това. И все пак бих казал, че колкото по-често се гласува, толкова по-случаен е резултатът. И както видяхме, в крайна сметка все пак остава работата на партиите да уважават народния вот, дори ако това означава да ги извади от зоната им на комфорт.
Каква е вашата прогноза за 2022 г.?
- Усещам, че просто искате да ме конфронтирате с моята лоша преценка след една година. Но нека кажа, че пътят напред остава неравен, а на всичкото отгоре продължава да върви нагоре. И все пак си струва да го поемем, и то заедно, защото тази страна е благословена и има толкова голям потенциал.