Адвокат Адела Качаунова: Недопустимо е най-уязвимите да носят отговорност за справяне с пандемията

В края на януари стана известно, че две организации - Българският хелзинкски комитет (БХК) и Институтът по европейски политики "Отворено общество", ще търсят отговорност от българската държава заради провала и да защити уязвимите групи от населението от тежко боледуване и смърт от COVID-19 и слабите нива на ваксинирани в тази група. "Дневник" разговаря с адвокат Адела Качаунова, директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) за това какво може да последва от тези дела.
Какъв би могъл да бъде резултатът от тези дела?
- До момента са заведени две дела - едно от името на Българския хелзинкски комитет (БХК) като организация действаща в името на голяма група лица, които смятаме, че са засегнати - именно хората на и над 65 години и хората с придружаващи заболявания, които са поставени във фаза 4 от Националния план за ваксинация (НПВ). В тази искова молба твърдим, че тъй като тези хора не са били приоритизирани са станали жертва на дискриминация по признаците възраст и увреждане. Молим съдът (Софийски районен съд) да задължи ответниците да изменят Националният план за ваксинация като приоритизират възрастните хора и хората със заболявания.
За мен, разбира се, както и за всеки друг е ясно, че това е би било формален акт без голямо отражение в практическото състояние на нещата. В момента в България има достатъчно ваксини за всички, те са, сравнително, достъпни.
Макар да е формален акт изменението на плана ще донесе символната справедливост, която досега липсва - в управлението на кризата от COVID 19 и конкретно в процеса по ваксинация. Въпреки че и тази справедливост е донякъде закъсняла е важно да бъде постигната, за да служи за отправна точка за бъдещи подобни кризи. |
Тъй като в случая става дума за ограничен здравен ресурс - ваксините, смятаме, че е вероятно в бъдеще да има други кризи, свързани отново с недостиг на медицински изделия/ лекарства и затова трябва да се сложи ясна граница кое е допустимо и как управлението на подобни кризи може да има максимален ефект.
Делото, заведено от Фондации "Отворено общество" (тук правя изричната бележка, че не става дума за българския клон на "Отворено общество", а за Justice Initiative, които са базирани в Ню Йорк) е пред Европейския комитет за социални права.
В него изрично се обръща внимание и на комуникационния провал на ваксинационния процес, като се твърди, че липсата на каквато и да е било стратегия в началото на ваксинацията, разнопосочните съобщения от всякакви хора по темата, показното ваксиниране на лица, които не са в приоритетните групи или извеждането на преден план персонала на фермите за норки - също са довели да провал на ваксинацията.
Може ли да се стигне наистина до хора, които да бъдат отговорни за ваксинационния провал? В жалбите се търси отговорност от предишнинте управляващите, но доколкото на моменти решенията вземани за управлението на пандемията бяха с неясен отговорник, дали делата ще помогнат да се изясни кой носи отговорност?
- Българското дело е заведено срещу двама ответника - Министерски съвет, който е органът приел националния план чрез постановление, но и срещу Костадин Ангелов, който беше здравен министър по време на първите месеци на ваксинационната кампания и който смятаме, че трябва лично да понесе отговорност за това, че планът е разработен именно по този начин, под негово ръководство е сформирана работна група от експерти, които са изработили и предложили на Министерски съвет плана.
С негова заповед е организиран процеса по ваксинация в изпълнение на плана. Ангелов също е отговорен за "зелените коридори" - въведени с негова заповед. Ние твърдим, че коридорите не са подобрили ситуацията, а напротив - в медийни изявления Ангелов сам казва, че зелените коридори са навлизане във фаза 4 (фазата на възрастните и на хората със заболявания), но това е силно невярно твърдение. Всички помним как се развиха коридорите - основно в столицата и големите градове, с големи опашки през зимата, а ваксините свършиха в рамките на дни. Така бяха ваксинирани хора, които бяха в състояние да чакат на опашки, а много възрастни или болни хора, особено по време на пандемия, не можеха да сторят това.
Въпреки че сегашният състав на кабинета не е пряко отговорен за плана, те се явяват правоприемник на предишните състави на Министерски съвет и поемат управлението на страната в състоянието, в което е - а всички знаем, че то не е добро в много сфери. В сегашния момент новият МС има възможността да поправи това.
Коя е най-голямата грешка на управлението на ваксинационната кампания?
- Разработването на Националния план за ваксинация и приоритизиране на хора, които не са в риск от смърт или тежко протичане на болестта безспорно е грешно. Сериозен проблем са фазите, които поставят в преден план работещите във фермите за норки, както и фаза три - "Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности" - изключително обтекаемо понятие, в което на практика могат да се включат всички работещи лица независимо от сферата на дейност и без оглед на здравословното им състояние.
Създаването на план по начин, който от една страна е в противоречие с всички насоки на СЗО и други организации за управление на ваксинацията при ограничен ресурс, а от други противоречи и на чисто човешката логика за справедливост отблъсна мнозина и разруши доверието във ваксините. В първите месеци на 2021 г. се разпространяваха списъци с лица, желаещи да бъдат ваксинирани, които после бяха изпращани на съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ), а това напомня практики на недалечното ни минало, когато "благините" бяха досътпни с връзки.
Друга голяма грешка беше липсата на съзнателно разработена комуникационна кампания - както за насърчаване на доверието във ваксините, като най-доброто средство на съвременната наука за борба с вируса, така и за борене на морето от фалшиви новини, които постоянно по всевъзможни канали буквално заливаха медииното пространство. |
Така много хора се подадоха на вярвания, които не се доказват от науката, но държавата не стори нищо, за да противостои на тази тенденция и това нанесе силен удар включително върху хора, които първоначално бяха убедени в ползите от ваксинацията, а впоследствие се разколебаха и отказаха.
С колегите от БХК зададохме въпрос на Националния център по обществено здраве и анализи как е проучил фалшивите новини, свързани с COVID -19, след като отчита в доклада си 2020 г., че институцията е провела проучване на фалшивите здравни новини за COVID-19, както и начините за тяхното разпознаване от аудиторията, извършила е изследване на основните източници на дезинформация и факторите, които повишават уязвимостта на хората към такъв вид информация и е посочила мерки за ограничаване и справяне с дезинформацията.
Отговорът на НЦОЗА беше крайно притеснителен, тъй като предприетото е смешно малко - публикация в специализирано издание без свободен достъп например. За съжаление не ни е известно да е предприето друго през 2020/2021 г. за целенасочена борба с фалшивите новини от страна на правителството на бившия премиер Бойко Борисов или дори на служебното правителство.
Какво показва анализа - т.нар ваксинационен провал до какво е довел - жертви, повече болни, претоварени лекари? Какви са конкретните измерения на този провал?
- За периода от началото на ваксинационната кампания на 27 декември 2020 г. до края на май 2021 г. в България от COVID-19 умират общо 10 539 души, от които 8813 лица над 60-годишна възраст, а значителна част от останалите макар да са под 60 години имат придружаващи заболявания (съгласно портала за отворени данни).
Лесно е да видим, че починалите хора не са идентифицирани като заемащи определена професия, а само спрямо тяхната възраст или състояние. Затова разполагайки с тези данни също толкова лесно можем да допуснем, че ако ваксинационната кампания се беше развила с правилно приоритизиране на най-рисковите групи хора, това можеше да доведе до намаляване на броя на жертвите от една страна.
От друга страна това можеше и беше логично да се очаква, че щеше да доведе до по-малък натиск върху болничната система и вероятно до по-добра грижа към тези, които въпреки всички мерки са се нуждаели от нея. Ако не се бяха разколебали толкова хора от ваксиниране можеше с много по-голяма увереност да очакваме устойчиво намаляване на смъртността и трайно разхлабване на мерките - имах повод вече да подчертая само с преминаването на поредната вълна на пандемията няма да постигнем състояние, в което COVID -19 вече не е толкова голяма заплаха за общественото здраве и да се върнем към сравнително нормален живот.
Тук бих напомнила, че освен огромната смъртност, основно на възрастни хора и хора със заболявания, другата висока цена плащат и учениците, които трета поредна година са призовани да пазят всички останали.
Тоест наблюдаваме, често безсилно, че най-слабите членове на обществото ни носят на гърба си отговорността за справяне с пандемията. Излишно е да казвам, че такъв модел е недопустим и той трябва да се премисли от сегашните управляващи - в техни ръце е възможността да подходят различно.
В много от случаите, на хора, които се колебаят да не се ваксинират, огромна роля имат и личните лекари, които съветват бременни или други хора, които са уязвими да не се ваксинират. Има ли някакъв механизъм за търсене на отговорност при подобни казуси, които са довели до тежко протичане на болестта, усложняване и дори смърт?
- Решението за ваксинация е лично, доколото няма въведени критерии за задължителна ваксинация. В този смисъл би било много трудно да се държат отговорни отделни лекари, които са посъветвали някого да не го прави - макар да не е невъзможно. Този въпрос пак показва отговорността на държавата за провеждането на правилна и навременна информационна кампания, включително специализирана, насочена към медицински лица.
Всъщност през целия процес на ваксинация личните лекари са неглижирани - в първите месеци те не получваха достъп до препарати, после започнаха да получават, но оскъдни количества, за които те бяха принудени на свои ред да се редят на опашки, като така страдаше останалата им работа и акцент се поставяше на ваксинационните центрове. |
Така е и сега, макар снадбяването на личните лекари поне да става без такива затруднения като преди година. Може да има прагматично обяснение на организацията на ваксинацията по този начин, но това също е фактор, който доведе до по-ниско доверие и изцяло постави инициативата в ръцете на гражданите, които трябваше сами да се информират къде има ваксинационен център, работното му време и не на последно място - да бъдат ваксинирани от лекар, когото не познават и който не знае нищо за тяхното състояние. Намирам, че тази организация също разруши доверието във ваксините.