- Преди всичко, за да чуя как се отразява руската инвазия в Украйна на вашата страна и да участвам в дебат за това какво означава това за европейския проект. Както и да оценя за нашия проект Power Atlas как се променя балансът в различни сфери, в частност - при климатичните и енергийни политики. А точно те станаха особено актуални тези дни като европейски отговор на руската агресия, който все по-вероятно ще върви в посока разнообразяване на източниците, а не само да се намали зависимостта от Русия.

- Съгласна съм, че трансатлантическата колона ще остане абсолютно фундаментална за сигурността. Но и смятам, че малко преди и веднага след инвазията диалогът от двете страни на Атлантика се разви и стана по-съдържателен и прагматичен. Силата на пакетите от санкции е в това, че те не са само американски, а и че в тях участват европейци, австралийци и други съюзници. А това е една от погрешните сметки, които Владимир Путин си направи. Не е очаквал, че ще демонстрираме такова ниво на единство и реакция.

Рабира се, САЩ ни тласкат да правим още крачки, в енергетиката включително. В някакъв смисъл, за американците е по-лесно да действат, защото имат широк избор, на енергоизточниците си, например. Но пък от Европа идват предложения за сигурността като полската идея за самолетите МиГ-29. В този смисъл в трансатлантическите отношения става дума за промяна на баланса, в значителна част, защото САЩ действат решително.

- Руското нападение е категорично неоправдана и без приемливи аргументи атака, инвазия без да е предизвикана от някаква заплаха за Русия. Това е и атака срещу европейската система, опит да се промени балансът на силите на прага на Европейския съюз.

Смятам, че в някакъв смисъл е отговор на растящото чувство за идентичност, което украинците изпитват към европейския проект. Това дестабилизира начина, по който Путин възприема света. Украйна заплашва мирогледа му, но никога не е заплашвала сигурността на Русия.

- Безспорно е така. Затова е толкова голямо предизвикателството към ЕС да отговори на кандидатурата на Украйна за членство по такъв начин, че да интегрира страната. Имаме десетки хиляди страници съюзно законодателство, което трябва да се приеме и прилага, Маастрихтски критерии, стандарти за върховенство на правото и демократичност... Украйна е далеч от покриването на тези критерии.

Но руската инвазия е преминаване към нов и важен момент за евроинтеграцията. Вероятно лидерите на ЕС трябва да измислят някакъв обтекаем модел, да предложат перспектива за бъдещо членство в комбинация със защита на възможността тези страни един ден да влязат в ЕС. Иначе те завинаги ще са блокирани в сива неутрална зона, в която няма да могат да кандидатстват за ЕС и НАТО от страх да не дестабилизират отношенията между Русия и Запада. От друга страна, те нямат защитата на двете страни. Дори в момента да спре войната, Украйна ще остане в рискова ситуация за следваща инвазия, когато Путин реши да се възполва.

- Имаше доста изненади в първите две седмици. Фундаментални промени, започнали от драстичния завой във външната политика на Германия - да изпрати оръжие и да подкрепи първата военна помощ на ЕС, да наруши десетилетни табута. Дания е пред референдум за включване в европейско сътрудничество по сигурността... Навсякъде в Европа преизчисляват ползите от такова сътрудничество.

Другата голяма промяна е да се сглобява европейска политика по сигурността на такова високо ниво. От години си говорим за PESCO (сътрудничество за колективни поръчки на няколко държави в сигурността - бел.ред.), за европейски суверенитет, но за една нощ се премина към действия.

Чухме през последните дни лидери на ЕС, вкл. Жозеп Борел, да говорят за превръщането на Европа в геополитически фактор. Според мен, за да си такъв фактър, трябва да предотвратяваш подобни кризи, а не само да реагираш на тях. Това е, което трябва да изграждаме в месеците напред - способност устойчиво да поддържаме това сътрудничество и общи действия.

- Съгласна съм. Това има дълбоки корени, но особено след 2016 г. и Брекзит европейските лидери са уплашени от спектъра националистически политики в ЕС. Опасяват се, че ако прекалят с европейската интеграция, обществото ще оттегли подкрепата си за европейския проект. В действителност сега виждаме, че не е така. Европейците очакват от ЕС да отговаря на проблемите, които ги тревожат, че съюзът може да издържа на кризи като пандемията, климатичните промени... Искат лидерите им да си сътрудничат на континентално ниво за по-добра защита в този иначе силно обвързан свят.

Това е особено интересно в контекста на френските президентски избори на 10 април. Дори кандидатите на крайната десница нямат антиевропейска платформа, не чуваме повече за Frexit. Никой не говори за "по-малко Европа", говори се за реформиране на Европа за една "по-добра Европа". И тук е предизвикателството на проевропейски лидери като президента Еманюел Макрон - да направят разграничение от визията за националистите, като обясняват че са за "по-добра" интегрирана и автономна Европа, а не за един по-малък европейски проект.

- Мисля, че в кризата, предизвикана от Русия, наблюдаваме точно това. Националните правителства признават, че сами не могат да се изправят срещу Путин, но колективната сила на ЕС като икономически блок в санкциите е реакция, която руският президент едва ли е очаквал и ще си плати заради ефекта върху руската икономика. Това е икономическа война, в която един проект за мир, какъвто е ЕС, участва, благодарение сътрудничеството на всичките си членове.

- Да, така трябва да говорим. Изостанахме в разнообразяването на енергийните източници. Предложението на Европейската комисия RePowerEU от 8 март има силен елемент не само за скъсване с вноса от Русия, но и за развиване на европейски енергоизточници, при което да не сме зависими от други места по света.

От няколко години е ясно, че енергийната сигурност - като част от националната сигурност и това кои ще са доставчиците - изисква доста по-ясно да се осъзнава в какво сме зависими. При раздялата с изкопаемите горива имаме капацитет, който още не е напълно използван (особено при енергията от ветроцентрали), но винаги ще сме зависими от внос не само на енергия, но и на суровини и компоненти, нужни за "зелените" технологии а нашия възобновяем сектор.

Това най-малкото показа, че още не използваме дипломатическия си потенциал, за да си гарантираме енергийна сигурност. "Климатичната дипломация" е все по-важен елемент от това как трябва да работим за енергийната си сигурност. Не можем да си позволим повече да догонваме събитията, както се случи с Русия.

- Да повторя, че в енергетиката никога няма да постигнем пълна автономност. Затова аз бих казала, че тази самостоятелност, за която говорим, е способността ни да правим избори в един свързан и конкуриращ се свят. Да преценяваме кое е най подходящо и си струва за нас. В този смисъл Европа още не е суверенна.

В последните седмици ни бяха отнети цял набор от възможности да избираме. Ограничени сме в това какви санкции можем да си позволим да наложим. Трябва да решим този проблем, да имаме повече свобода на избора. Това е и дефиницията Европа да може да действа геополитически в света.