Атанас Атанасов пред "Дневник": Следващият ни фокус е стратегия за българската култура
|
"Дневник" разговаря с министъра на културата Атанас Атанасов дни след като публикуваното на личния му профил във "Фейсбук" видео предизвика силен отзвук, включително и политически. Макар че то бе определено като грешка от страна на премиера Кирил Петков, той самият не поиска оставката на Атанасов. Контекстът на видеопосланието обаче съвпадна със силни трусове в културния сектор: Зам.-министърът на културата подаде оставка заради липсата на реформи и промяна в Закона за културното наследство, почти хиляда български творци и интелектуалци протестираха с подписка срещу неадекватна политика на НДК срещу тетатър "Азарян" и подозрение, че се прави опит за закриването му. Забави се изборът на директора на Народния театър "Иван Вазов" със съмнения за прозрачността на конкурса, което пък доведе до призив за оставката на културния министър. Не стана ясно как изчезнаха 12 млн. лв. от бюджета за музеите, а след това се появиха изведнъж, след като гилдията се възмути публично. По тези и други теми "Дневник" разговоря с министъра на културата в началото на седмицата. Видеото вижте в края на текста.
В седмицата след видеото за рождения ви ден около вас циркулира една дума - "оставка", въпреки че и вие, и премиерът отхвърлихте възможността да напуснете поста. Смятате ли, че успяхте да убедите опонентите си, че целта е била провокация и успешна ли се оказа тази провокация?
- Не мисля, че бих го нарекъл точно провокация, по-скоро е тест. То беше тест, за да видя дали ще събера някакво внимание към моя личен профил, който бях спрял да ползвам от четири месеца. И понеже планирах и все още планирам да споделям информация там най-вече под формата на видеообръщения, исках да видя дали ще има интерес. Въобще не съм предполагал, че ще има такъв отзвук.
Смятам обаче, че занапред можем да извлечем много позитиви от тази ситуация. Не съм искал да обидя никого, но в същото време аз не виждам нищо скандално във видеото понеже нито съм пушил, нито съм пил, както се спекулира. Просто благодарих на приятелите си за честитките за рождения ми ден и исках да покажа, че в седем и половина вечерта един напълно нормален човек е все още в офиса си и работи.
Заслужаваше ли си цената този тест и в крайна сметка до какви изводи стигнахте ?
- За мен беше изключително полезна обратната връзка, която получих. Мисля, че още много дълги месеци нямаше да мога да я науча, ако това не се беше случило. Това ми даде информация за това къде се намирам и какво очакват хората от мен като комуникация.
Това ли беше точно начинът, за да проверите какво очакват хората от вас?
- Никога не знаеш, докато не опиташ, но не ми тежи на съвестта, защото не е било грешка от невнимание или безотговорно поведение. Беше съвсем целенасочен опит, някой път опитваш и грешиш. Една грешка се превръща в актив месеци по-късно. Имаше такава поговорка, че грешката е грешка само, когато я повториш. Засега не съм я повтарял.
Така или иначе тази грешка идва на доста висока цена. От различни места се чуха призиви за оставка, но вие отказахте да я дадете. Ако не за такава грешка, какво би ви накарало да подадете оставка ?
- Бих си подал оставката, ако наруша закона, ако премиерът ми я поиска или ако загубя доверието на нашата организация. Засега не съм направил нищо незаконно.
Т.е. не смятате, че призивите от културните дейци за оставката ви са основателни?
- Смятам, че всеки има право да ми иска оставката, затова сме демокрация. Но мисля, че има много какво да свърша. Хората поискаха промяна и в момента виждат нещо различно. За някои хора може би е трудно да се адаптират. Ако това е била моята грешка в министерството на културата, съм готов да я приема.
Оставка подаде заместникът ви архитект Бойко Кадинов, при това с обвинението, че не сте активен за законовите поправки, които да гарантират опазването на сградите - паметници на културата, както и заради процедурата за задържане на Несебър сред защитените обекти на ЮНЕСКО. Наистина до момента не е известно министерството да е направило нещо по темата, защо?
- Не съм запознат с доводите, които проф. Кадинов е изложил, но там има една много важна подробност - той си подаде оставката, защото аз му я поисках.
Поисках я, защото имахме голямо разминаване в разбирането ни за темпо на работа, за оперативност, за конкретика, за извършване на задачи.
Наясно съм, че Несебър е много сериозен проблем и аз лично очаквах много по-решителни и навременни действия. Освен това сме все още далеч от това да имаме едно добре работещо законодателство. Да не говорим за правоприлагането. Оттам нататък няма нищо драматично или фатално. Аз се радвам, че той все пак се съгласи и си подаде оставката. Разделихме се съвсем колегиално. Благодаря на г-н Кадинов за свършената работа дотук и се надявам, че в бъдеще, ако имаме нужда от експертизата му, той би я споделил.
Кой ще поеме поста на професор Кадинов? Намерихте ли вече подходящ кандидат?
- В момента, в който това е 100 % сигурно, ще разберете. Сега обмисляме няколко варианта. Не бих искал да споделям преди да имаме финално решение.
А налагат ли се други персонални промени в екипа ви, тъй като и срещу другия ви заместник-министър, Весела Кондакова, имаше недоволство. "Възраждане" поиска оставката й, а освен това председателят на комисията по култура и медии г-н Тошко Йорданов ви призова да помислите дали да не я разтоварите от част от ресорите й.
- Аз винаги подхождам добронамерено към хората и с доверие до момента, в който те не го опровергаят. Както казах и на колегите тук, всеки започва с кредит на доверие от мен, но в момента, в който имам достатъчно основание да оттегля този кредит на доверие, го правя. Не ме е страх да го правя. До този момент обаче не виждам причина да се съмнявам в заместник-министър Кондакова.
Конкурсите за директори на театри предизвикаха недоволство, особено в казуса с Народния театър, където участници протестираха, че не са спазени процедурите. Защо позволихте провеждането на тези конкурси по действащата наредба за това, след като сам казвате, че тя е несъвършена?
- Тези конкурси са били обявени октомври месец. Оказа се, че когато един конкурс вече е обявен и тече, наредбата не може да се променя, това е незаконосъобразно. Аз самият нямах представа, влизайки декември месец в министерството на културата, какво представлява Наредба 4 и какви са правилата за воденето на този тип конкурси, но направих всичко, каквото ми позволяваше законът.
Взех достатъчно време, за да съм възможно най-сигурен поне за хората в комисиите, за които отговарям.
Като човек, който няма връзки и зависимости в този сектор, може и да съм направил грешка някъде, не е невъзможно. Но е факт, че много хора изказаха недоволството, а забележките на всички бяха почти идентични, което показва, че има някаква нередност в тази наредба.
Щом проблемът е в наредбата и тя не е можело да бъде променена в хода на конкурса, нямаше ли как тогава самите конкурси да бъдат спрени?
- Аз се надявах наистина на един публичен, прозрачен конкурс и смятах, че той е възможен. Докато не опиташ и не видиш къде какво не работи, колкото и да ти казват хората, ти не знаеш. Отделно, в сектора имаше много натрупано напрежение заради забавянето на конкурсите. Според мен недоволството щеше да е още по-голямо, ако ги бяхме спрели. Не че ме е страх от такова недоволство, но аз искрено вярвах, че е възможно да имаме един напълно честен конкурс.
В случая с Народния театър "Иван Вазов" искам да отбележа, че аз нямам никакъв проблем, с който и да е от кандидатите, нито имам фаворити. За мен беше важно просто хората да знаят, че конкурсът е протекъл по правилата. Оттук нататък обаче следва сериозна работа по смяна на тази наредба и твърдо сме решили с моя екип, че докато няма промени в нея, няма да обявяваме нови конкурси.
А какво точно в наредбата трябва да се промени?
- Не мога да го кажа конкретно, защото не съм експерт в областта, но моята работа е да събера екип. В момента вече имаме работна група, която започва работа по промени в наредбата. Много се надявам наши експерти, които имат опит и от чужбина, също да споделят впечатленията си.
| Мога да дам пример с г-н Самуел Финци, с когото разговарях лично. Хора като него биха могли да бъдат изключително полезни за нас. Един пример, който той сподели с мен от Германия е, че там културните институти знаят кой ще е новият им директор две години преди да изтече мандатът на стария. Те идват със свой екип, със своя трупа, свои режисьори и цялостна концепция за развитието на съответния културен институт. От тази гледна точка той беше много учуден като му казах, че всъщност у нас концепциите се отварят в деня на провеждането на изслушването на кандидатите, те са само пет страници и комисията се запознава с тях на място. |
Затова знам, че ще имаме нужда от повече време, за да преработим наредбата, но какъв ще е финалният резултат не мога да кажа отсега.
Какъв срок си поставяте тя да бъде готова?
- По-скоро ще се фокусираме върху качество отколкото върху сроковете, защото според мен това е рецепта за недобри резултати.
Част от наредбата засяга и подбора на хората в комисиите. Преди малко вие сам казахте, че нямате връзки в този сектор. Как се ориентирахте кои хора да включите в комисиите?
- В момента начинът, по който се съставят комисиите е, че в тях трябва да влязат трима човека от квотата на министерството. Интересно е, че за тях много хора казваха: "това са гласовете на министъра". Те гласуват за този, за когото министърът иска. Това не престана да ме учудва, защото според мен въобще не би трябвало да е така. По тази логика и външните експерти, които аз определям с моя подпис, също трябва да гласуват, за когото аз искам. Според мен такъв тип мислене е много сбъркано.
Аз съм се водил от това да избера такива хора, които не само аз, но и никой външен човек да не може да им каже за кого да гласуват.
Една от критиките е, че броят на хората, които са от гилдията, е доста по-малък спрямо общия брой на хората от министерството и от синдикалните организации. Предвиждате ли промяна в съотношението на членовете на комисията?
- Това ще стане единствено след много задълбочени разговори и анализи на хора от работната група и външни експерти, които работят по наредбата. Аз лично не мисля, че една комисия от 30 души ще е по-ефикасна. Може би греша. В същото време може би трябва като цяло квотите да се намалеят. Това ще трябва да се реши от хората, които имат задълбочени познания.
Публикуваната преди дни от Министерство на финансите средносрочна бюджетна прогноза показва, че вместо увеличение, правителството предвижда намаление на бюджета за култура - от 0.6% в момента до 2025 г. той ще стане 0.4%. Каква е причината, след като при съставянето на правителството беше направена заявка културата да бъде приоритет с 1% от БВП?
- Бих искал да успокоя хората, защото съзнавам, че това предизвика много емоционални реакции. Разговаряхме с Министерството на финансите, аз лично съм разговарял и с министъра и със заместник-министъра на финансите, както и с нашите експерти от бюджетна дирекция. Тази прогноза е базова тригодишна прогноза, която се прави всяка година, но в нея не са заложени никакви политики. Тя се публикува сега, защото има такова законово изискване от Европейската комисия, като срокът е 25 април.
Ще забележите в този документ, че минималната работна заплата също остава една и съща за следващите три години. Като цяло бюджетната процедура е разделена на три части през годината. Сега още сме в първата фаза, предстои актуализацията на бюджета, където вече политиките на правителствената програма ще бъдат отчетени и там ще видите вече съществената разлика. Така че няма място за паника. Това е нещо съвсем формално, което въобще не взима предвид никакви политики, никакви промени.
И все пак предвид казуса с "изчезналите" и след това "появилите се" 12 милиона за музеите и галериите, това поражда съмнение, че правителството не желае да спазва договорката, която беше постигната при преговорите за коалиционното споразумение, а именно бюджетът за култура да се увеличи до 1% от БВП. Има ли реални фактически обстоятелства, които налагат това намаление, и ако все пак бъде изпълнена тази прогноза, от кои сектори се планира да бъдат отнети средства?
- Това е базова прогноза, която в себе си не включва никакви политики. Така например, тези над 100 милиона допълнително за българската култура, които бяха гласувани с бюджета за 2022 г. въобще не са отчетени в този документ.
Що се отнася до този 1% от БВП, ако сега се отделяше по толкова за култура и ние получавахме грубо казано милиард и 400 милиона, аз съм сигурен, че те нямаше да могат да бъдат разходвани ефикасно и това би било изключително безотговорно към българския данъкоплатец
Моето искрено желание е, разбира се, да е повече от един процент. Нашата много трудна задача сега обаче е да оптимизираме всички процеси, да въвеждаме прозрачност и ясни критерии и по-добри процедури, така че парите, с които разполагаме в момента, да стигнат реално до хората на изкуството.
Към вас бяха отправени искания за увеличение на заплатите на актьорите и на останалите дейци на културата най-малкото заради инфлацията. Има ли вече направени разчети дали и на каква подкрепа от държавата могат да разчитат хората в изкуството и културата?
- Вдигането на заплатите не зависи изцяло, както си мислят хората, от Министерството на културата. Там има един браншови колективен трудов договор, работодателски организации, синдикални организации. Чак тогава влиза и Министерството на културата, което да фасилитира тези преговори.
Аз не мога с магическа пръчка днес да подпиша нещо и утре заплатите да са два пъти по-големи.
Въпросът е дали се работи в тази посока, защото от години този сектор е недофинансиран, а хората на изкуството са тези, които са с едни от най-ниските заплати спрямо други сектори.
- Работи се. Това е част от моите приоритети и тези на екипа ми, но увеличаването на заплатите ще идват с някакъв вид реформа. Това е цялостното ни послание като управляващи за който и да е било сектор.
През февруари поискахте оставките на всички членове на Национален фонд "Култура" заради съмнения за безпринципно разпределение на средства, лични пристрастия, както и липсата на мотиви за вземането на конкретни решения. Някои от тях ги дадоха, а други - не. Приключи ли окончателно процедурата по избор за нови членове?
- Да, процедурата по избиране на новите членове на Управителния съвет приключи. Вече имаме един нов напълно функциониращ съвет, който направи нещо изключително важно - гласува програмите, които имат за цел да подпомогнат творческия сектор заради последствията от пандемията. Това беше една от главните ни цели и причината въобще да бързаме толкова.
Реформите в Национален фонд "Култура" вече започнаха и не са една или две. За първи път имаше обществено обсъждане на програми, преди те да бъдат предложени за гласуване от Управителния съвет. Хора от цялата страна можеха да разгледат върху какво работим и да кажат своите забележки. Всичко това се взе предвид от екипа, който работи и след това беше гласувано от Управителния съвет.
Тези програми вече са отворени и хората вече могат да кандидатстват, сега сега е моментът.
Колкото до състава на съвета цялостната ни визия за него и за бъдещето му е може би да има различна структура. Смятам, че там трябва да има хора, които са толкова безапелационно доказани в публичната сфера, че въобще да не се поставят под съмнение. Това може да са хора от изкуството, от бизнеса, такива, които разбират от финанси, от маркетинг. Те ще могат да разпределят огромните ресурси, които предстоят да бъдат усвоени по плана за възстановяване.
Да разбирам ли, че все пак предстоят все още персонални промени в състава? Една от критиките към новия съвет е, че в него няма нито един музикант.
- Освен ако не увеличим бройката пак на 30 човека, в Управителния съвет винаги ще има някой, който се оплаква от липса на представителство. Няма как. Има добри практики от света, които показват, че в подобни структури седят трима човека. Няма как всички да бъдат представени. По-важното е в самите творчески и експертни комисии, които ще разглеждат проектите и ще ги класират за гласуване да имаме експерти от всяка една сфера. Там ще се фокусираме така, че всеки да бъде представен.
| Иначе изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" ще бъде сменен. В момента това е г-жа Милена Станева, която си подаде оставката напълно доброволно и се съгласи да изпълнява длъжността до момента, в който намерим нов човек. |
По какви критерии бяха подбрани хората в експертните комисии, защото както вие казвате на тях впоследствие ще се падне отговорността да разпределят 80-те милиона лева, които ще дойдат от Плана за възстановяване. Как ще гарантирате прозрачност при разпределянето на тези средства в бъдеще?
- В момента все още набираме кандидатури. Има отворена покана за експерти, така че съветвам всеки, който смята, че има експертизата и уменията, да се възползва от тази покана. Разбира се, това ще мине и през много сериозен процес на отсяване от наша страна.
И на финала, по време на управлението си служебният министър Велислав Минеков обяви, че по предварителни данни финансовите загуби на Националния дворец на културата достигат до 90 милиона лева. Има ли резултат от назначения от него финансов одит на комплекса и какво показват данните?
- Не съм виждал данни от назначения от него финансов одит, но действително положението не е цветущо. Знам, че в момента ръководството работи усилено по това да се изплаща натрупания дълг, който съвсем не е малък - последните цифри, които гледах бяха в размер на 11 милиона, но не съм сигурен за кой период точно става въпрос. Ръководството на НДК обаче работи по цялостна стратегия, която ако се следва, до 2-3 години дългът ще може да се занули.
В подписка, подкрепена от над 1150 души, театралните дейци обвиняват управата на НДК в умишлени действия, целящи затварянето на театър "Азарян". Смятате ли, че обвиненията към управляващата НДК Пени Раева са основателни и какво ще предприемете по този въпрос?
- Миналата седмица трябваше да се срещнем в Комисията по културата и медии с представители на независимия сектор, чиято кауза са театър "Азарян", "Перото" и ДНК. За съжаление комисията не можа да се състои, затова веднага щом разбрахме, че заседанието се отменя, им се обадихме и насрочиха среща за следващия ден.
Много се радвам, че г-жа Касиел Ноа Ашер, както и Хермина Азарян дойдоха в министерството и имахме дълъг разговор, който надявам се е едва началото на един продуктивен диалог. Те също имат готовност да предоставят решения по казуса.
| Това, което нашият екип има готовност да направи, е да открие нова сесия за пространства, за която може да се кандидатства. Артистите, които получат средства по нея, ще могат да заплатят изцяло наема за помещенията в НДК. Оттам нататък всички приходи от дейности остават за тях, т.е. те няма да трябва да ги делят с НДК. Това е временно решение, но е едно начало. |
Да разбирам, че все пак се работи в посока запазване на тези културни пространства, които се намират под шапката на НДК?
- Разбира се, неприемливо е да затваряме културни пространства. Трябва наистина да измислим най-оптималния начин те да започнат да функционират и да носят печалба. Не може да пренебрегнем факта, че НДК е търговско дружество и като такова все пак има финансови отговорности, но в същото време като Национален дворец на културата има един емоционален заряд, който носи. Затова работим по това да намерим най-оптималният вариант, за да може културните пространства да останат такива и да функционират правилно.
А докъде стигна проверката за наема на политическа партия ГЕРБ, която се намира в административната сграда на НДК. Имаш призив от страна на проф. Минеков към ГЕРБ да освободят тези помощения.
- Аз се чух с проф. Минеков по този въпрос. Създаде се погрешно впечатление в публичното пространство, че едва ли не аз нямам интерес да правя каквото и да е било по този казус. Доколкото знам проф. Минеков е събрал доста данни и му казах, че ако е готов, аз ще му съдействам да се разреши този въпрос. Както и той ми сподели обаче, там все пак е намесена областната управа.
Пространствата, които в момента партия ГЕРБ използва, са били предоставени от тогавашния областен управител съвсем законосъобразно. Макар че много хора биха го сметнали за неморално, защото това е един актив, от който НДК се лишава и един приход, който не може вече да постъпва.
Да разбирам, че в момента Министерство на културата не може да направи нищо?
- Освен да фасилитираме такъв един диалог друго не можем да направим, там решението и последният подпис е на областната управа. Но пак казвам ние имаме пълната готовност да съдействаме с каквото можем.
И да завършим, докъде стигна работата по национална стратегия за култура? Има ли обозрим срок, в който тя ще бъде готова?
- Не смея да се обвързвам със срокове. По-важно е да си свършим работата добре, отколкото до 1 юни, например, тя да е готова. Работата по стратегията е започната. Говори се вече с външни експерти, което е част от процеса, но на мен, както и на целия ми екип ни се искаше това да е фокуса, който да имаме още от декември.
Тогава обаче ни удари битката за бюджета, плана за възстановяване, национален фонд "Култура", така че за съжаление не сме на този етап, който си бяхме начертали предварително. Това съвсем не означава обаче, че това е отпаднало като ангажимент.
Смея да твърдя, че след като избутахме много от гореспоменатите проблеми, нашият фокус се насочва към стратегията за българската култура. Най-важно е ние да свършим работата качествено. Било то и със закъснение.