- Вижте, основният резултат от визитата ми е, разбира се, че вече имам ясна представа какво е възможно и какво - не, в тази страна. Имате много особена вътрешна политическа ситуация, така че някои решения са възможни и някои изглеждат невъзможни.

Важно е да се каже, че имахме много подробен разговор за правния статут на бежанците от Украйна и как българското правителство ще отговори на нуждите им в бъдеще. Разбира се, няма нужда да казвам, че ще съм щастлив да ги видя всички да се завърнат и възстановят живота си в Украйна. Но докато са тук, трябва да ги подкрепяме.

Третият елемент е свързан с търговските ни отношения и храните, с глобалната продоволствена сигурност. От една страна, търговията помежду ни процъфтяваше преди войната. Миналата година постигнахме нов рекорд от 1.5 млрд. долара в търговията. И съм сигурен, че щяхме да търгуваме още повече през 2022 г. Но, разбира се, сега заради войната няма да можем да постигнем този резултат. Българите са наш важен търговски партньор. Затова обсъждахме как да продължим и да подкрепим търговията при сегашните обстоятелства.

Последният проблем е глобалната хранителна сигурност. Знаете, че Украйна е един от гарантите на глобалната хранителна сигурност. А понеже пристанищата ни са минирани и блокирани от руските сили, не можем да изнасяме нашето зърно, жито, царевица, слънчогледово масло и други продукти. Затова ни се налага да търсим алтернативни трасета по суша. И виждаме, че в това България може да играе роля. Смятам, че и Украйна, и България могат да имат полза от сътрудничество в тази сфера. Затова обсъдихме използването на български портове за евентуален износ. Пристанища, железопътни линии, по река Дунав и други възможни пътища.

- Не забелязах подценяване. Със сигурност Украйна не го подценява. Оценяваме много ясната и силна позиция на България в Европейския съюз, в ООН и други международни организации, що се отнася до политическата подкрепа за Украйна, налагането на санкции срещу Русия и в подкрепа евроинтеграцията на Украйна.

Но, разбира се, знаете, че трябва да сме откровени. Въпросът за оръжията е от изключителна важност по две причини.

Първо, защото всяко оръжие, всеки патрон, който не получим, води до повече смърт и разруха и до военни престъпления от руската армия в Украйна. Съжалявам, че трябва да го кажа, но ако не сме способни да убиваме нашествениците, нашествениците ще ни убият. Това е агресия.

- Да, черно-бяла. И онези, които нямат желание да подкрепят или се противопоставят на решението да се предоставят на Украйна всички необходими оръжия, на практика носят отговорност за военните престъпления и убийствата, извършвани от Русия на територията на Украйна. Съжалявам, но това е факт.

Втората причина е следната: Важно е да се радваш на политическа подкрепа, но ако - теоретично - Русия победи в Украйна, цялата тази политическа подкрепа губи смисъл. Оръжията са това, което наистина решава, което пише историята, което наистина променя нещата. Затова този въпрос е толкова важен.

- Не част. Сигурността на целия Черноморски район и на целия източен фланг на НАТО се решават сега в Украйна. И, ако продължаваме да вярваме - а се надявам да е така - че член 5 от Атлантическия договор е в сила, то и бъдещето на цялата евроатлантическа сигурност се решава в Украйна.

Изцяло в интерес на България и другите държави е Украйна да победи. Последното, от което се нуждаете, е една кръвожадна Русия, която иска нови победи.

Защото разбирам, че мнозина ще кажат: "Това е украинско-руски проблем, който няма да ни засегне." Който вярва в това, не разбира Владимир Путин.

- От всичко изброено първият е ясен - числеността на нашите оръжия.

Второ - санкциите.

Трето, финансовата и икономическа дипломация.

Да поставим под номер 4 гаранциите за сигурност.

И под номер 5 защитата на правата на украинците, избягали от войната в други държави.

- Войната е време, в което виждаш истинското лице на хората и кой колко струва. Има такива, които не ценях особено високо преди войната, но доказаха, че са всеотдайни и ефективни в хода на войната, и промених мнението си за тях. Обратното, има хора, които много ценях, но се оказаха слаби и неефективни във време на война. В този смисъл войната има очистващ ефект, защото ти казва кой е лош.

На 24 февруари, в първия ден на войната, бе наредена евакуация на външното ни министерство и то буквално бе превърнато в крепост за 24 часа. Очаквахме улични боеве в Киев. Предполагаше се, че външното министерство ще е един от първите пунктове за отбрана.

Когато се завърнах в министерството три или четири седмици по-късно, имах това странно усещане, че влизам в сграда, в която прозорците са препречени с торби с пясък, издигнати са огневи точки за защитниците. И осъзнаваш, че в този момент вероятно за пръв път в цялата история на тази сграда ти си единственият дипломат в нея. Всички останали бяха от нашата армия и силите за сигурност. Доста странно усещане.

Но като цяло съм горд с екипа си, защото макар мнозина да напуснаха Киев и да се приютиха в различни градове в Западна Украйна, благодарение на интернет и месинджъри поддържаме ефективността на системата и системата остава под контрол дори при тези обстоятелства.

- Нямам проблем да отговоря на този въпрос. В него няма нищо неприятно. Защото имаме работа с руска пропаганда, с начина, по който тя представя нещата.

На първо място, трябва да кажа, че вие в България имате националистическа партия в парламента, а ние нямаме.

Последният път, когато имахме крайна десница, крайно дясна партия в парламента, издигаща лозунга "Украйна за украинците", беше през 2014 г., точно преди Революцията на достойнството (протестите на Майдана в Киев - бел. ред.). След това, когато се роди този руски наратив за украинските радикали и неонацисти, никога не сме имали крайна дясна партия в парламента. Нещо повече - никоя от тях дори не доближи прага за влизане в него.

Но това не ми дава основание да обвинявам България, че е националистическа, че е ултранационалистическа, че е националистическа и екстремистка.

Когато стане дума за "Азов", разбира се, Руската федерация ги атакува с пропаганда, както прави с всеки, изпречил се на пътя ѝ. В момента, понеже "Азов" заедно с морските пехотинци са единствената останала сила украински части в Мариупол, засилва съобщенията си, че се борели срещу националисти, неонацисти, терористи. В действителност най-големият брой жертви са убити от руската армия, не от украинските националисти.

- Първо, за зависимостта. Онези, които твърдят, че не могат да се разделят, защото са твърде зависими от него, ви дезинформират. Защото руският газ и петрол може да бъдат заменени. Особено петролът. Замяната на петрола е много лесна, защото някои европейски страни вече го направиха с подписването на нови договори за алтернативни доставки.

Често ни обвиняват в друго - че искаме други да пожертват икономическите си интереси, като наложат санкции заради Украйна. Но когато става дума за преноса на газ, ние сме готови да жертваме жизненоважната си енергийна сигурност, за да получим газово ембарго от ЕС.

Единствената причина все още да пренасяме руски газ е, че страните от ЕС го купуват в големи количества и не можем да позволим да ни обвинят, че сме спрели газа на Европа. Освен това сме страна по договори за пренос.

Така че в момента, в който европейците ни кажат: "Готови сме, подготвихме се. Приключихме (с руския газ), открихме алтернативни решения", незабавно ще ги поздравим и ще затворим тръбата.

Защото вижте какво се получи: От една страна, държавите подкрепят Украйна всячески, а от друга, плащат на Русия за газ и петрол, от което Русия трупа най-големите си приходи. Все едно да ни спасяват с едната ръка и да не давят с другата. Това е лицемерието на ситуацията.

- Преди всичко да се пътува по време на война е кошмарно. Така че не съм голям почитател на пътуванията. Дойдох в България, само защото е голям приятел и има важни въпроси за обсъждане.

Второ, абсолютно сте прав. Ясно виждаме как тази война се възприема в Азия, в Персийския залив и Африка на юг от Сахара и работим с тях. Обясняваме им какво се случва. Но нека сме откровени - в тези страни, за които говорите, си намират удобно оправдание да не ни помагат. Казват: "Ами, вижте...Става дума за Запада срещу Русия, за Русия срещу Запада, сложно е, няма нужда да заемаме страна..."

Но ситуацията е ясна. 200 процента това е случай на агресия от друга държава, на непровокирана агресия от една държава срещу друга. Може да се впише в учебниците. Направо образец. Според мен всички по света би трябвало да заемат страната на жертвата, а не на агресора. Всичко останало са оправдания за обясняване защо нямат намерение да сторят нещо.

Както някои държави казваха в началото на войната: "Не можем да ви дадем оръжие, защото ще опитаме да посредничим между вас и Русия." В действителност използваха посредничеството като извинение да не ни предоставят оръжие.

Последното, което искам да подчертая, се отнася до България и страните по света. Разбира се, страните в Азия и на юг от Сахара никога не са виждали другата страна на Русия - агресивна, подривна, вероломна, окупираща... Те са виждали единствено друга Русия. Но трябва да разберем, че Русия, която се роди на 24 февруари, е различна от всичко, което сме знаели преди. И тази нова Русия с първите руски крилати ракети, ударили украински градове, всички добри неща, сторени от Русия в миналото, преди векове, както е с България, се обезсмислиха, невалидни са.

Това е Русия, която разрушава и убива, изтезава и изнасилва и трябва да я спрем, за да има различна Русия, която ние, вие всички останали страни, ще имаме - с която да водим цивилизован диалог.

- Знаете ли... В нощта на 24 срещу 25 февруари се връщах от делово пътуване в чужбина и влизах в Украйна от Полша, докато децата ми, родителите ми и двете ми кучета пресичаха границата от Украйна към Полша, в обратната посока.

Тогава за последен път видях децата си. Синът ми, който е на 15 години, всъщност вече е на 16, защото имаше рожден ден миналата седмица, ме прегърна и каза: "Обещай ми, че ще те видя отново."

Впрочем някои семейства, пристигнали в България, дойдоха с бащите. Но в момента тези мъже, след като се увериха, че семействата им са в безопасност, се завръщат в Украйна и се сражават.