- Ядоса ме нахалството на Руския институт за стратегически изследвания РИСИ, шпионска централа за налагане на руското влияние в чужбина (под командването по онова време още на ген. Леонид Решетников) , да възложи на някой си Сергей Пинчук да напише книга за Николай Игнатиев като "баща на българската нация". Отне ми месеци да открия, а след това и да проуча записките на Игнатиев, издадени у нас по времето на комунизма, за да го представя в истинската му светлина на българомразец и върл враг на всякакви права и свободи на самия руски народ, какво остава за българите.

Книгата "Н.П. Игнатиев. Записки (1875-1878)" е огромна по обем. Със ситен шрифт на 845 страници авторът откровено разкрива истинската руска имперска мотивация за войната с османците, срещу чието избухване той се съпротивлява до последно, смятайки я за вредна за империята. Неволните му признания вероятно са прочетени внимателно у нас и в пълен обем от малцина, за да не кажа, че само от преводача, редакторите и коректорите на книгата поради абсурдната логорея на безкрайните хаотични спомени, писма и пр. несвързани текстове.

Игнатиев откровеничи по начин, който не оставя съмнение: истинската цел на руската империя е била да пороби българите, а не да ги прави свободни европейци. Отдавна се канех да напиша нещо повече от статия по въпроса, но провокацията Игнатиев, върл антисемит и краен руски реакционер, империалист до мозъка на костите си и борец срещу европейското влияние, да бъде обявен за "баща" на българската нация, ускори осъществяването на идеята ми да го изоблича чрез собствените му думи, а заедно с това и да развенчая мита за руските "освободителни" намерения спрямо българите. В книгата читателите ще намерят многобройни потвърждения на тезата ми, подкрепени с посочване на първоизточниците.

- Мислил съм за обновено издание, тъй като книгата отдавна се изчерпа, а имаше какво да се добави като актуализация. Руската агресия срещу Украйна обаче ме накара да престана да мисля, а да действам по горещите следи на руската агресия, която беше предшествана от доста успешна измама, убедила почти всички в света, че такова нападение няма да има поради абсолютната му ирационалонст .

- Не приемам твърдението, че се делим на русофили и т.нар. русофоби. Самият термин "русофобия" е манипулативен, тъй като говори за фобия, страх от Русия, а става дума за българите, които не приемат руската политика.Истинският български възрожденец Симеон Радев обяснява, че българите са разделени на националисти (както са се наричали патриотите в края на 19 и началото на 20 век) и на русофили.

С появата си обновеното издание оглави класациите по търсене (продажби, с извинение) на "Сиела". Беше на първо или челно място и в други подредби на вериги книжарници. Измина месец и вече не следя статистиката. Очевидно е, включително по данни на моите редактори, че книгата (отново) има успеха на изданието от 2018 година.

- Обяснявам си го с дългогодишното одобрение на всичко съветско и руско, към което българската публика е приучавана системно и целенасочено от пропагандната и от властите, които охраняваха и насърчаваха с действията и бездействието си марша на московската Пета колона у нас. Белезите от руската сабя по преклонената ни главица не могат да зараснат толкова бързо, а и днес има достатъчно ентусиасти, някои платени за целта, да сипват руска сол в тази стара българска рана.

- Както знаем, дори съветският ядрен облак от Чернобил не можа да убеди фанатиците у нас, че от Русия не иде любов, а заплаха за нашето лично и обществено здраве. Сега Русия плаши света с ядрена война и ни демонстрира истинското си отношение към нас като ни слага в списъка на вражеските държави и дори ни открои на неговия връх, като се опита да ни накаже със спирането на газовите доставки.

Какво повече трябва да се случи, за да се излекуват от ирационалните си проруски чувства българите? Вероятно само времето и българският просперитет в рамките на Западния свят, съчетан с неизбежния упадък на Русия след безумната й авантюра срещу Украйна и целия цивилизован свят, ще излекува тази зараза до поносимите нива на екзотиката. Путин се старае, прави , каквото може да отврати повече България, но явно не успява, както в Грузия и Украйна, където постигна пълен успех в това начинание чрез открита агресия, каквато срещу натовската ни страна не може да си позволи.

С фанатици не може да се спори. Един пример: проф. Нина Дюлгерова, която със сигурност не беше чела книгата ми, я заклейми с патос по БНТ като проява на "въпиюща некомпетентност". След което призова в интервю за вестник "Труд" да ми бъде забранено да пиша.

На Финландия й трябваха няколко десетилетия, за да изчезне от електоралната й карта просъветската комунистическа партия, която след края на Втората световна война беше сред най-влиятелните политически сили.

- Желаещи има дори и на митингите в София в подкрепа на Украйна, на които организаторите ми дават думата. Вече на два пъти се случи да се промъкват провокатори и да ме хулят - приближават се като диверсанти, оплюват ме и бързо се изтеглят. Но на досегашните осем представяния на мои книги в София подобно нещо не се е случвало. Дебнат ме в по-малки населени места, какъвто беше случаят в Добрич на 7 март 2019 година, когато имитатори на руските моторизирани "Нощни вълци" буквално бяха превзели Градската библиотека след рейд от Варна (познайте кой ги беше пратил!) и се опитаха да ме линчуват.

В крайна сметка дочаках намесата на странно бавещата се полиция и си представих книгата. Това не попречи на "възрожденеца" Костадин Костадинов да докладва във фейсбук каквото са му докладвали - че представянето на "Измамата Сан Стефано" било осуетено. Троловете му и до днес лъжат вдъхновено, как съм бил блокиран, прогонен, побягнал изплашено и прочее небивалици.

- Ако обществените медии си бяха свършили работата по разобличаването на руската хибридна война, днес нямаше да си задаваме въпроса какво още трябва да се случи, за да се освободим от митовете за "освободителите" и от тяхното зловредно влияние срещу нашия европейски път на развитие. Следя внимателно темата и мога да кажа, че срещу многобройните очернящи европейска България руски медийни акции нашите обществени медии не са отвърнали нито веднъж. Нула. Е, когато се държиш като нула, шансовете ти да попречиш на нашите руски врагове да си разиграват троянския кон на наш терен, са близко до нулата. Отсреща имаме нулева толерантност.

Тон на медиите си дава самият Путин, например с провокативните си приказки за азбуката от "македонските земи", а тук - нула внимание. Сами се поставяме в това положение и обществените медии имат вина, съизмерима като мащаб само с прокопаването на руския газопровод за Сърбия и окопаването на руското влияние с многократно настъпваната от Борисов и компания руска мотика.