Красимир Терзиев за нова инсталация на мястото на мавзолея: Ако не приемем миналото, то се завръща
На площад "Александър I Батенберг", на мястото на мавзолея, ще се появи нова художествена инсталация след "Бронзовата къща" на Пламен Деянофф и "Един човек" на Веселин Шурелов. Тя ще е послание с обемни светещи букви, които казва "Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било". Автор е художникът Красимир Терзиев, който е и преподавател по културна антропология в Софийския университет. През декември неговият проект спечели конкурса по програмата "Навън" на Столичната община за експониране на това място. Реализацията ще струва 100 хил.лева, които бяха одобрени от Столичния общински съвет.
Защо избрахте точно тази трудно запомняща се мисиъл?
- Тя беше заглавие на моя изложба. Осъзнах, че в нея има повече заряд и ми се привидя като автономно произведение, което иска материална форма, за да живее собствен живот. Инсталацията е скулптурна форма, която е и текст. И в метафоричен план идеята ми е, че ние живеем в текстове - 30 години живяхме в текста "преходен период", както и във всякакви други. Защо да не превърнем това в буквален израз - хората са поканени да населят тази форма, да я обживеят.
Инсталацията ще бъде 56 обемни букви с кубичен характер, високи колкото стол, ще може да се сяда на тях - профилът е стомана, а лицето е от негорим поликарбонат. Диаметърът е 10 метра и ще е незатворен кръг. Там ще се опитаме да организираме дискусионни форуми: обсъждания, събирания. Ще работим с куратор и ще реагираме на събития, ще следим пулса на времето и ще опитваме да правим дискусии.
Кое минало е на път пак да се случи?
- В модерните времена живеем в едно линеарно време, в което има едно минало, наследено от едно настояще, което гради бъдещето. В постмодернизма се оказа, че времето не е линеарно, а има цикличен характер и самите времена минало, настояще и бъдеще са омесени по много и различни начини с тези представи за минало и бъдеще.
Мисля, че самият текст (на инсталацията) по някакъв начин е обвързан с мястото, че има значение къде точно ще стои. То, бидейки на разрушения мавзолей, е свързано с минало и бъдеще. Мисълта активира времето, което е в това пространство.
Струва ли си да се събуждат минали емоции и страхове?
- Трябва да живеем спокойно с миналото си, но да не го забравяме. Постоянно проиграваме това минало и моменти от него, защото е непреживяно, недоразбрано и не сме в мир с него. Постоянно имаме нещо да доизясняваме - някакви реванши, нови нужди от гордости. Тези процеси на съживяване на миналото с възраждането на нови национализми не ми даваха мира, опитвах се да ги разбера без предразсъдъци и смятах, че е временно явление, но ние продължаваме да живеем в този момент и все нови и нови неща се случват, които са връщане.
Войната в момента е ретрограден феномен, който доскоро смятахме, че не е възможен в Европа. А уж на дневен ред бяха климатичните промени...
Кога ще се появи вашата творба?
- По план трябва да е готова в края на тази година и да стои две години. Процесът на производството й не е лек. Работя с екип - графичният дизайнер Кирил Златков, който е автор на шрифтове, арх. Дойчо Дойчев, с когото ще изготвим архитектурния проект, Галя Крумова е конструктор. Отделно с електроинженер ще работим за безопасното електрифициране на инсталацията. Основното производство ще изпълни компания за изработка на светещи обемни надписи от рекламната индустрия. Това е индустриален продукт.