Хореографът Орландо Родригес: Българската танцова сцена е напълно конкурентна на европейската
|
Миналата седмица в една от най-новите арт сцени на София - "Топлоцентрала", се състоя забележителната премиера на танцовия пърформанс "IN C" на именитата германска хореографка, танцьорка и режисьорка с голямо международно влияние Саша Валц.
Забележителна не само защото беше първата собствена продукция на "Топлоцентрала" (в партньорство с Гьоте-институт - България), но и заради това, че всичките дванадесет участници в уникалната постановка са български танцьори, подбрани след селекция.
Представителят на компанията Sasha Waltz & Guests, на когото бе поверена хореографията на българската версия на "IN C" ,е Орландо Родригес. Той пристигна у нас едва 10 дни преди премиерата на пърформанса на 27 май, за да работи на живо с танцьорите. Въпреки това резултатът, който зрителите видяха на сцената, бе повече от впечатляващ.
Орландо Родригес е роден през 1974 г. в Каракас, Венецуела. Прави първите си артистични стъпки едновременно в театъра и в танца. Понастоящем е изпълнител и хореограф на свободна практика в Европа, работи в Берлин и си сътрудничи с партньори от Германия, Италия, Франция, Венецуела, Румъния и САЩ.
От 2009 г. има различни ангажименти със Sasha Waltz & Guests в Берлин, като изпълнява и сътрудничи в много проекти по целия свят.
Разбрахме, че за този спектакъл танцьорите са репетирали онлайн в продължение на 4 месеца и всъщност всички заедно сте се събрали на сцената само 8 пъти преди премиерата. Как се постига такъв перфектен баланс между цели 12 души с толкова малко репетиции на живо? Актьорите ли са толкова добри или хореографът?
- Ние всички сме много добри. (Смее се.) Както споменахте, има предварителен процес, който представлява изучаване на материала на основата на представлението. Процесът много напомня на начина, по който се изучава език, как да говориш или да пишеш на него. Като все едно да учиш азбука. И като дойдох и аз тук, задачата пред нас беше как да разширим възможностите на този език. Да можеш да кажеш "а, б, в" - да минеш през това, но и да започнеш да оформяш думи, фрази, изречения, дори цели параграфи.
Така че този предварителен процес беше необходим, танцьорите работиха усилено върху него чрез последователност от уроци. И колкото повече напредваха в тях, толкова повече можеха да постигнат с този език, който усвояваха.
През тези последни 10 дни ние наистина работихме много интензивно заедно, но те бяха вече доста готови, поне повечето от тях. Азбуката беше научена, а те бяха толкова отдадени и запалени да я използват, че беше страхотно! Може би ако разполагахме с малко повече време, щеше да е по-добре, но и така беше достатъчно пълноценно.
Така че на въпроса как го постигнахме мога спокойно да отговоря, че стана с отдаденост и разбиране на цялата система. Те са една прекрасна група танцьори, които са и силни индивидуалности, те се познават помежду си и мисля, че и това е от голямо значение. Повечето от тях не бяха танцували заедно, но това, че са имали контакти помежду си, помогна много да постигнем по-бързо целта си.
В основата на пърформанса са множество повтарящи се модели на движение на тялото, които като вълни преминават през отделните танцьори. Знаете ли колко точно на брой са тези различни модели, които не спират нито за секунда в рамките на цял час? Или за да използвам вашата метафора - колко са буквите на тази танцувална азбука?
- Петдесет и три. И това не е случайно - взето е от схемата на музикалната композиция, по която е изграден пърформансът, създадена в началото на 60-те години на миналия век. Те са петдесет и три и основното правило е, че вървят задължително хронологично, не са просто разхвърляни хаотично, а са изсвирени от първата до петдесет и третата в стриктна последователност.
Ние ги наричаме "фигури". Редът им е много важен - когато преминеш към следващата, не можеш вече да се върнеш обратно. Цялото нещо върви само напред. В началото на пърформанса започваш с първата, а в края му достигаш до петдесет и третата. Като през това време изпълнителят - както танцьора, така и този на музиката - е свободен в това сам да избере колко пъти да повтори тази фигура, колко време ще остане в нея, докато реши да премине към следващата. И през този процес сам оформя пространството на движението си, което пък е основната цел за нас като танцьори. Да композираме пространството.
Изпълнителите за българската премиера на танцовия спектакъл на Саша Валц са подбрани с кастинг. Кой проведе този кастинг и какви специфични качества търсехте в танцьорите?
- Аз не участвах в селекцията на танцьорите. Веско Димов от "Топлоцентрала" ми предложи да бъда част от процеса на прослушване на кандидатите, но аз предпочетох да не се включвам. За мен винаги е било много трудно да избирам хора, освен това си мисля, че този избор трябва да бъде направен от личности, част от танцовата сцена в България - те знаят как стоят тук нещата, познават се помежду си, а аз идвам отвън и затова не исках да участвам в този процес на селекция.
Не мога да ви кажа какви критерии са били в основата на този подбор, но през последната седмица, докато работих с този екип от танцьори, си мислех, че ако аз трябваше да избирам кой да участва в "IN C", бих заложил като критерии не само да са добри танцьори, в пълно съзнание за своето тяло, но също и да са щедри в начина, по който споделят пространството, което заемат.
Бих искал и да са силни характери, но то не е въпрос само на сила, важен е и начинът, по който взимаш решения, и колко си отговорен при взимането им.
Всичко това са качества, които са нужни за тази пиеса - не само качества на танцьори, но и на човешки същества като цяло.
В спектакъла движенията на танцьорите органично се вплитат в музиката на Тери Райли. А двата вида минимализъм - на музиката и на движението - събрани заедно, създават изключително богатство за сетивата на публиката. Може ли да се каже, че в този смисъл "IN C" престава да бъде минималистична творба и се превръща в нещо значително по-богато откъм изразни средства?
- Да, вярвам, че е точно така. Също така смятам и че използвайки абстракцията, тази пиеса предлага също и конкретни сюжети, истории, взаимовръзки. Минимализмът и абстракционизмът са нещо като платформа, като основа, която поддържа всичко това, но върху нея може да се развие нещо много повече - човешки взаимоотношения.
Разбира се, ние не се осланяме на театрални принципи и ежедневни жестове, ние работим с движения, достатъчно абстрактни в голяма част от времето. Също и естетиката на костюмите, те са минималистични в същността си. Но заради всички тези взаимоотношения, които се установяват в пространството между танцьорите, всичко става много човешко като преживяване и позволява тази експлозия от емоции и сюжети. И е значително по-богато, отколкото следването на канона на минимализма или на някое друго естетическо движение.
Докато човек гледа пърформанса, някак не може да спре да мисли, че цялото това нещо е построено върху някакъв безупречен алгоритъм. Изглежда някак математически изчислено и като че ли нищо в него не може да се обърка. Така ли е в действителност?
- Много интересно, точно обсъждах нещо подобно с един от танцьорите. И казах нещо доста сходно - почти няма какво да се обърка. Но това е и защото всяка грешка, която допуснем, може да се вплете в пиесата и да бъде оправена на живо там, да бъде "разтворена" в цялата схема.
Така че да, много математическо е всичко и следователно е възможно да бъдат допуснати грешки в изчисленията, защото танцьорите броят през цялото време, пресмятат. Това чувство за алгоритъм го има, но той не е в смисъла на точна наука, защото със сигурност ще има и грешки, един ще преброи по-малко, друг ще се сблъска с някой от партньорите и ще предизвика промяна, вариация в съответната фигура. Фактически можеш дори да извлечеш полза от грешката, тя да обогати системата по някакъв начин.
Тоест нищо не може да се обърка.
- (Смее се.) Да, нищо не може да се обърка, но аз се страхувам да кажа такова нещо, защото това не означава, че трябва да го приемаме за даденост. Умът, не само тялото, трябва да е нащрек през цялото време, за да дава възможност на танцьора да развива пърформанса по начина, по който той иска. А за да стане това, не бива да приемаш за даденост, че не можеш да сбъркаш. Защото тогава цялата система може да се срути. Ето това може да се обърка всъщност.
Къде другаде освен в България сте пoставяли "IN C"? И българската танцова сцена конкурентна ли е според вас на европейската?
- Това е първият път, в който работя по поставянето на "IN C" на сцена извън Берлин. Правили сме кратки въвеждащи уъркшопове, но това е първи път, в който цялото представление се случва. Сега има и други "IN C", които се поставят на различни места в Европа, например в Швеция, има продукция в Северна Германия, но всъщност тук е първият път, в който нашата компания я представя извън Берлин.
От това, което срещнах тук в лицето на танцьорите, мисля, че българската танцова сцена е суперконкурентна. Очарован съм от хората, с които работих в София, всички имат зад гърба си собствени проекти, много от тях организират танцови фестивали, идват от различни среди, но участват в инициативи за развитие на танца, за осмисляне на танца, не само да го практикуват.
Така че смятам, че в този смисъл, сравнено с контекста в Берлин, където аз съм позициониран, българската танцова сцена е изключително конкурентна, подобни процесите вървят и при нас - интересите са насочени към рефлексия върху танца, как танцът може да бъде по-силен от гледна точка на културното присъствие.
Но също и как той може да служи на обществото, дори политически, в социални движения. И е все по-малко онзи танц, с идеята за който бяхме свикнали преди през дългите години, откакто го има понятието "съвременен танц" - нещо по-близко до красотата, до развлечението - твърде абстрактен, за да посочва социални проблеми, а защо не и да ги разрешава.
Какво ще се случи с българския вариант на "IN C" оттук нататък?
- Имат планове да го играят отново, надявам се да се осъществят. Той остава в репертоара на "Топлоцентрала", тъй като фактически е първата им собствена продукция. Имат вече дати за фестивала "Moving body" във Варна, мисля че през ноември. И се надявам, че ще имат достатъчно време да репетират преди това.
А може и да дойдат в Берлин, не знам. Мисля, че би било интересно, но това засега са мои мисли, ще трябва да го обсъдим със Саша Валц, разбира се. Но ще бъде много интересно да имаме и друга версия на тази пиеса на берлинска сцена. Бъдещето ще покаже.