- Благодаря! Да е честит празникът на всички малки и големи деца, както и на родителите им, които някога също са били невръстни и са мечтаели да пораснат. Пожелавам им по-често да си спомнят за онези години, за да разбират по-лесно децата си, да ги изслушват, да разговарят или играят с тях, да им четат... Просто да им отделят повече време за общуване, а не да ги оставят сами с телефона и с електронни игри.

Дали аз съм пораснала? На ръст - не особено много. Не се е променял откакто за кратко време от най-ниското момиче в шести клас станах втора по височина в края на седми - почти като Алиса от "Алиса в страната на чудесата", но без вълшебни вкуснотии. По отношение на знания - забелязва се известно порастване, но то е скромно, защото познанието е безкрайно, пък и имам намерение да продължавам да се уча, докато още живея.

Пораснах по друг показател - разбрах някои неща за хората, за неписани закони, за света... Все неща, които не знаех като малка. Но и тук има какво още да се желае. Единствено възрастта ми определено бележи значителен растеж. Въпреки това продължавам да се радвам на всеки нов рожден ден, като броят на годините изобщо не ме смущава. Радвам се на всяко малко събитие, на добър жест, на разговор с приятел, на красива гледка... Изобщо на неща, които може да са незначителни за другите, но внасят цвят в ежедневието ми. Не се уморявам да мечтая, да фантазирам, да правя планове за бъдещето. Понякога се питам аз ли все още държа за ръка детето, което бях, или то просто не иска да ме изостави.

- Като дете растях сред приказки и книги. Четяха ми всички от семейството. По-късно самата аз започнах да чета много и по собствено желание - без подкана от родители и учители. Нищо чудно - нали децата правят това, което са видели, а не това, което са им казали.

По някое време замечтах и аз да напиша нещо толкова вълнуващо като книгите, които четях. Но писателите според мене бяха специални, недостижими по възможности и талант хора, затова сметнах, че тази мечта е неосъществима и продължих упорито с четенето. Дори се състезавах с по-голямата си сестра по броя на прочетените книги.

Лятото на 1985 г. беше труден за мене период. Един ден, за да избягам от мислите си, започнах да фантазирам. Записах всичко и бях много изненадана, след като го прочетох. Не беше текст за възрастни, но не и типична приказка. Не знаех какво да мисля. На другия ден с известна доза напрежение го прочетох на племенника си, който наскоро беше завършил втори клас. Той слушаше унесен, а после изпадна във възторг. Това ме окуражи и продължих да записвам всичко, което си представях.

Трудният ми период отмина, но писането за деца остана. И беше чудесно, защото и прекарвах дните си сред деца - преподавах английски, пишех сценарии за детското предаване на Радио Варна, като включвах в тях също деца и техните истории, четях често на племенника си, фантазирах и играех с него като с приятел, а не като възрастен с дете...

Вълшебно е това преплитане на детските възприятия с реалността на възрастния. А и от общуването си с децата винаги научавах нещо ново - уж просто, пък гениално! Защото мисълта и въображението им не са сковани от правила, норми, предубеждения.

- Днешните деца живеят в действителност, която съществено се отличава от действителността преди три-четири десетилетия. Те разполагат с много повече информация в сравнение с децата от предишните поколения, а това влияе и на интересите им, и на книгите, които четат. Според мене класическите приказки винаги ще привличат вниманието им. Но те се интересуват и от приключения, и от отношенията между възрастните, както и от вечните теми за приятелството, за победата на доброто над злото и несправедливостта.

Обичат и книги, които разказват за техни връстници, на които се случва нещо необикновено. Ако героят от историята е дете, намиращо се в неравностойно положение или изпаднало в трудност, те съпреживяват, търсят решение на проблема му, тържествуват при всяка малка негова победа.

- За съжаление това се случва при много деца. Спомнете си за Том Сойер и боядисването на оградата. (Какъв разказвач и психолог е остроумният Марк Твен!). Задължението е досадно и тежко, но ако същото действие се извършва по собствено желание, то става приятно и е истинско удоволствие! Мога да направя връзка с книгите.

В учебниците би трябвало да се включват такива текстове, които като сюжет и динамика на повествованието са интересни и разбираеми за съвременните деца. Много е важно и как дадена книга е представена на децата. Огромна е ролята на учителя, но и на родителите, които не би трябвало да налагат своите любими детски книги, а да дадат възможност на детето само да избере книги, които желае да прочете. Тогава четенето няма да е задължение, а удоволствие.

От голямо значение са и срещите с писатели. От личен опит мога да кажа, че тези срещи мотивират децата, засилват интереса им към книгите, вдъхновяват ги, помагат им да открият удоволствието от четенето.

- Да, децата наистина обичат фантазното. То съдържа (почти) всичко: наглед невъзможни неща, които стават реалност, нови светове, приключения и динамика, борба със злото и победа над него, нови предизвикателства и среща със Страшното, което плаши, но и привлича по необясним начин. И истинско тържество на мисълта и духа е победата над това Страшно, което понякога е освобождаване от собствените страхове. Какво по-хубаво от това?!

- Обичам да препрочитам приказките на Ангел Каралийчев, на Братя Грим, на Андерсен. Също и "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков, "Мери Попинз" на Памела Травърз, книгите на Ерих Кестнер и Марк Твен. Интересни са ми и съвременните български автори. Просто не мога да изброя всички.

Като дете се прехласвах по илюстрациите на Бенвенути, Нардини или Вадим Лазаркевич. Харесвам ги и сега, но за щастие има и много добри съвременни илюстратори.

- Да, продължавам да фантазирам и се забавлявам или страдам с героите от новите си истории. Ще се радвам, ако докоснат умовете и душите на бъдещите си читатели и ако оставят траен спомен в тях.

- Темата е обширна и многообхватна, затова ще спомена само това, което ми прави най-силно впечатление. През 1983 г. данъкът върху издаваните книги в Германия е намален на 7%. Това намалява съответно цената на книгата и я прави достъпна за повече хора, което пък е свързано с образованието и културата. Друг важен момент: в Германия се издават много немски автори. Много са и преводните книги, най-вече англоезични, но немските автори се радват на по-добри позиции пред издателите и читателите в сравнение с българските си колеги.

Прави се много за превода на немската литература и разпространението й в други страни. Тъжно е, че българските автори остават в сянка, остават непреведени и непознати (с малки изключения, които не променят цялостната картина). Има и още нещо, което бих искала да спомена.

В България често се използва израза "детска книжка". В него се съдържа част от подценяването на литературата за деца у нас, както и пренебрежението към нея, а и към нейните автори. Дори съществува мнение, че да се пише за деца е изключително лесно и почти несериозно. Смея да твърдя, че това отношение е напълно неоснователно. Добрата детска книга изисква не само талант и въображение, но авторът й е поел и голяма отговорност. Да не забравяме, че децата разполагат единствено със своя крехък житейски опит и книгите, които четат, също са от значение за оформянето на ценностната им система.

- Няма нужда книгата да е много обемиста, освен ако не е енциклопедия или речник. Прекалено големият обем може дори да отблъсне детето, а ако не е особено добър читател, то направо ще й обърне гръб. Пък и обемът изобщо не е гаранция за качество.

Външният вид на книгата е особено важен, защото това е първият досег на детето с изкуството. Дизайнът и илюстрациите допринасят за оформянето на представата за красиво и изграждат естетически вкус у децата. Много фактори са от значение за добрата детска книга - формат, обем, шрифт, съобразени с възрастта, за която е предназначена, но също и цветовете на илюстрациите, качеството на хартията... Хубаво е, ако кориците са твърди, но ако всичко останало е добре обмислено и осъществено, и книга с меки корици може да стане любима.

Първото нещо, от което едно дете е привлечено, са илюстрациите. Те събуждат любопитството му, желанието му да научи повече за героите и случките, които отразяват или допълват. И тук стигаме до сърцевината на книгата. Текстът в нея, тематиката, сюжетът въздействат най-силно върху читателя или слушателя. Подтикват го към размисъл, развихрят въображението, предизвикват емоции. Това се случва тогава, когато книгата съдържа искряща история, написана талантливо и на езика на съвременните деца.

Според мен е нужно да запознаваме децата с дългия път, който се изминава от раждането на идеята за написване на дадена книга до момента, в който детето вече може да я вземе в ръцете си. След като им обясним сложния процес на създаването й, те ще разберат колко много труд, знания, умения и изкуство са вложени в нея. И когато получат книга като подарък, ще знаят, че тя е нещо стойностно и ценно, което заслужава внимание и обич.