Джулия Филипс, писател: Не знам какво прави Русия това, което е
|
Американската писателка Джулия Филипс се ражда през 1988 г. и когато започва да научава повече за Русия в младежките си години, открива, че голяма част от нещата, които асоциира с американската култура, са формирани като част от диалога между САЩ и СССР или като реакция на онази друга култура.
"Затова Русия и държавите от бившия социалистически блок винаги са били толкова вълнуващи за мен, а като човек, който искаше да стане писател, руската литература оказа огромно влияние върху мен", казва тя. Озовава се за пръв път в страната през 2008 г., но голямата ѝ история започва през 2011 г., когато отива за първи път на полуостров Камчатка по програмата "Фулбрайт".
Вторият ѝ престой там е през 2015 г., а през 2019 г. се появява литературният ѝ дебют "Изчезваща земя". Действието на криминалния роман, чийто сюжет е организиран около изчезването на две момиченца, се развива именно на полуострова. През същата година заглавието е номинирано за Националните награди за книги в САЩ, в раздела за белетристика.
Прекарвате значителен период от време в Русия. Как повлия войната между Русия и Украйна върху личния ви живот и какви бяха първите ви мисли, когато научихте за руската инвазия в Украйна?
- Първото, което си помислих, беше, че този политически ход не е изненадващ. За първи път посетих Русия в месеца на руско-грузинската война през август 2008 г., бях в Русия и по времето преди анексирането на Крим. Русия има дълга история на завоевания и инвазивна практика в политиката си спрямо съседните си държави. Как животът ми беше повлиян?
Поддържам по-малко връзка с приятелите си в Русия, след като голяма част от средствата ни за комуникация бяха променени или изцяло унищожени. Всеки ден чета новините от Украйна и начинът, по който животите на хората там са засегнати или отнети от войната, е абсолютно безпрецедентен и ужасяващ. Толкова брутално, насилствено и отвратително.
Имам малко дете и си спомням, че една от първите снимки от войната в Украйна, които бяха публикувани, бе тази на съпруг и съпруга с двете им деца, уцелени от шрапнели, защото не са успели да се евакуират навреме, за да избегнат смъртта си. Четирима цивилни, повалени мъртви от шрапнели на земята.
След тези снимки не можах да спра да мисля каква щастлива случайност е да бъдеш жив, защото другаде ежедневно са отнемани невинни животи - без никаква причина, без дори убийците да познават жертвите. Не можех да спра да мисля колко нечестно е и какъв късмет сме извадили само защото можем да се събудим, да се нахраним, да гледаме децата си.
От самото начало ли решихте да работите в жанра на криминалния роман в "Изчезваща земя" и какви възможности откри пред вас това решение?
- В началото знаех единствено, че искам да напиша художествена книга, чието действие се развива в Камчатка. Не знаех каква ще бъде тя. Учех руски език и посрещнах с ентусиазъм възможността да посетя полуострова. Преди да отпътувам, наивно си представях, че когато се озова там, ще опозная една страна на живота, за която не съм и предполагала, че съществува.
Това се случи, но и донесох със себе си историята и идеите, с които бях израснала на това толкова далечно от родината ми и от близкия ми социален кръг изцяло непознато за мен ново място, където не познавах никого. Бях заредена с очаквания, изградени на базата на криминалните истории от телевизионните предавания, чиито реални герои бяха млади жени, над които е било упражнено насилие.
Бях изплашена, и то не заради непознатата част на света, която ми се разкриваше по време на престоя ми в Камчатка, а заради всички истории, които бях гледала и слушала по новините и чрез които ми беше насаждана идеята за това колко опасно е да бъдеш жена в света.
Затова и в самото начало на пребиваването ми ми хрумна да напиша криминален роман за преживяването на жена, поставена в застрашена позиция, и да се придържам към тази тема като основен елемент в изграждането на сюжета на романа ми. Като писател съм голям почитател на алтернативните възможности за разчупването на жанровете в литературата. Харесва ми да ги преплитам и да се възползвам от тях, като се стремя да се откъсна от тесните параметри, които те задават. Бих искала да разширя и изследвам персонажите отвъд трите основни действащи лица, които традиционно се появяват в американската криминална фикция - детективът, жертвата и извършителят на престъплението.
Сякаш основна тема в романа е домашното насилие. Били сте доброволец в центрове за оказване на помощ на жени, пострадали от такова. С какво ви помогна този опит?
- Насилието над жени действително е темата, около която е центриран целият наратив на романа и като такава тя е от изключително значение за мен. Бях доброволец в такъв тип центрове в продължение на десет години и това преживяване оказа силно влияние над мен самата, над личността и светогледа ми - и следователно на творческия ми процес. Преди работата си като доброволец смятах, че с поведението си съм можела да избегна ситуации, в които съм била наранявана или съм била обект на нападки, отправени към мен само на основанието, че съм жена, но след този опит разбрах, че ако някой е решил да упражни насилие над теб, в голяма част от случаите си неспособен да го спреш и няма какво да направиш, за да го разубедиш.
В романа изследвам какво се случва с жените, жертви на насилие, след като насилието вече е извършено. Как протича животът им след това, как изглежда светът, когато посегателството вече е факт. За мен тази история си струва да бъде разказана - не историята за това как успяваш го избегнеш, а историята за това как се променя животът ти, след като приемеш неизбежността на насилието. Историята за всекидневното преживяване на насилието в многото му различни проявления и как оцеляването и общността са засегнати от него.
Защо толкова уверено се спирате на Камчатка? Налага се да чакате цели две години, за да осъществите пътуването.
- Не бих избрала друга локация, особено знаейки колко неповторимо и интригуващо място е полуостровът - едно от най-живописните в света. Прекарвала съм различни периоди от време в Москва и в други части на западна Русия. В момента живея в Ню Йорк. Свикнала съм да живея в градска среда. Нуждаех се от място, което е по-труднодостъпно за мен, по-диво и неградско. И тъй като съм американка, исках то да е свързано със Студената война, с противопоставянето между Русия и Америка, с отношенията между тях. Така открих Камчатка, но ако не бях получила стипендия, нямаше да мога да си позволя пътуването дотам. Дори за хората, с които бях разговаряла в Русия, Камчатка бе толкова непристъпно и невероятно място, че нямаше как да не го избера. И то наистина прикова сърцето ми.
Какво представлява за вас Руската федерация и бихте ли описали разликите между нейните части, били те области, републики или автономни окръзи?
- Независимо от смесването на различни култури, в Русия усетих някаква хомогенност на културните особености и специфики, но си давам сметка, че мога да говоря за това, изхождайки изцяло от гледната точка на чужденец. Моя приятелка журналистка, която публикуваше статии за руско-украинския конфликт, ме попита как бих могла да опиша прословутата руска душевност. Въпросът ѝ резонираше силно с темите, които ме занимаваха през последния месец, докато преосмислях идеята си за Русия. Не знам какво е това, което прави от Русия Русия, не знам каква част от една държава повлиява и изгражда чувството за принадлежност на населението й към съответната култура. Не можах да отговоря на въпроса ѝ еднозначно.
Съпругът на една от героините в "Изчезваща земя" работи на ядрена подводница. Как са настроени хората в Камчатка спрямо заплахата от ядрен конфликт?
- В момента Камчатка е почти изцяло милитаризирана. Икономиката ѝ след Втората световна война обслужва основно този сектор. Още през XVIII век Камчатка е била основана като военна крепост и има чисто стратегическа предистория, свързана с Япония и Съединените щати, особено след като САЩ купуват Аляска.
По времето на СССР Камчатка е била град с постоянно военно присъствие. Заради това жителите ѝ са разполагали с много удобства - някои хора дори наричат осемдесетте години "Златният век на Камчатка", защото тъкмо тогава, заради военната функция на града, жителите му са имали достъп до хранителни и други ресурси в изобилие. Много от жителите на полуострова са били изпратени там, за да бъдат обучавани за войници и да станат част от флота или пехотата. Не знам как жителите на Камчатка реагират на войната, но предполагам, че реакциите им би следвало да произхождат от вече установенoто усещане за военна общност, което те носят, защото военната служба за тях е съществен и неотменен етап от живота.