- Истината е, че отказах на първоначалното предложение от колеги, защото обичам работата си като съдия. Да бъда съдия не е случайност в моя живот, а сбъдната мечта, за която съм се борила. Не е шанс, който съм получила заради формално или фактическо предимство. Възможността да стана съдия дойде след законодателното въвеждане на конкурсното начало.

Отказах и по друга причина. Бях наясно с липсата на доверие и разделението между софийски съдии и съдии в страната, съдии в административните съдилища и съдии в общите съдилища, граждански и наказателни съдии, съдии в различните нива на органите на съдебната власт.

Отказах, защото виждах апатията и примирението на колегите, с които работя, с които разговарям. Най-лошото беше, че те бяха поразили в най- голяма степен най-добрите от тях, тези с висока професионална компетентност и безспорна почтеност.

Отказах, най-сетне, но не и на последно място, защото очаквах разпознаваеми в съдийската общност колеги от по-високите нива на органите на съдебната власт, с безупречни професионални и нравствени качества (каквито познавам) да проявят активност. Не го направиха.

Изложеното дотук дава и отговора на въпроса защо малко преди изтичането на срока се съгласих: отказах да се примиря.

Основните задачи, които си поставям, ако бъда избрана от колегите за член на съдийската колегия на ВСС, са да възстановя прекия диалог между Висшия съдебен съвет и съдиите; да обединявам, а не да разделям българските съдии по формален признак; да отчитам спецификите в проблемите на различните съдебни райони и на съдиите (граждански, търговски, наказателни, административни, в различните нива на органите на съдебната власт); да назовавам проблемите, а не да отклонявам вниманието от тях чрез средства, прикриващи липсата на воля за решаването им; да предизвикам активността на съдиите и да започне процесът на връщане доверието на съдиите към ВСС и между съдиите.

Тези задачи са пряко свързани с решаването на проблемите с конкурсите и атестациите, командироването, натовареността, избора на административни ръководители, съдебната карта, електронното правосъдие, преодоляване на значителната разлика във възнагражденията, като гаранция за вътрешната независимост на съдиите.

Доверие се гради бавно и само върху истината. Гради се чрез действия, които показват (а не просто декларират) еднообразното и правилно прилагане на правилата спрямо всеки един магистрат; действия, които отчитат спецификите и зачитат интересите на съдиите от всеки съдебен район, при спазване на принципите за добро управление, пропорционалност и разумност.

Сегашното положение, свързано с атестациите, конкурсите, командироването и натовареността е на път да подмени причината с резултата. Лошият резултат не се дължи на правилата (макар някои от тях да се нуждаят и да могат да бъдат подобрени от ВСС), а на неправилното и/или противоречивото им прилагане от ВСС.

Лошият резултат може всъщност и да е нечия цел. Той е добър претекст да се откажем от правилата, въведени след 2005 г. и да върнем системата на усмотрението на административните ръководители по региони, а тях самите да върнем във ВСС. После можем да приветстваме принципа на съдийското самоуправление.

- Както съм посочила и в концепцията си, независимостта е легитимацията на съдебната власт. Върховенството на правото е невъзможно без независимост на съдията и на съда. Независимостта на съда и съдиите обхваща институционалната независимост на съдебната власт, вътрешната лична независимост на съдиите, управлението на кариерното развитие на магистратите, избора на административни ръководители, управлението на бюджета и възнагражденията на съдиите, дисциплинарната практика на ВСС.

Не мисля, че представляват интерес за широкия кръг читатели нормативните и ненормативни актове, включително и тези, приети от ВСС за гарантиране независимостта на съда и съдиите, поради което не ги изброявам. Важно е да се знае, че независимостта на съда и съдията гарантира защита спрямо всеки-и спрямо съседа, който ни наводнява, и спрямо този, който стои по-високо от нас във властово, финансово или социално отношение. Тази защита се изразява в еднаквото прилагане на закона спрямо всеки независимо от това кой е той.

Тази защита означава и контрол за спазването на закона, както от всеки гражданин, така и от всеки орган на власт. Важно е да се знае още, че както външната независимост на съда и съдиите от останалите власти, така и вътрешната независимост на съдията (като качество на характера) са необходими за осъществяването на защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

ВСС, за да гарантира независимостта на съда и съдията, трябва да отстоява последователно институционалната независимост на съда и съдиите при външни атаки, независимо откъде идват - от представители на другите власти, от медии или друг субект. Когато в общественото пространство бъде хвърлено общо твърдение, че съдът е корумпиран или зависим, ВСС следва публично да изиска обяснение за фактите, независимо от автора му - министър-председател, министър, народен представител, журналист или друг субект.

ВСС, а не засегнатият магистрат, следва да огласява чрез медиите осъдителните решения при влизането им в сила, постановени по искове или жалби на засегнатия магистрат за извършени спрямо него посегателства, клеветнически или обидни твърдения, без значение колко време е минало от съответното деяние и кой е неговият автор. Едновременно с това не по-малко важни са начините, по които ВСС упражнява своите правомощия, свързани с избора на административни ръководители, провеждането на конкурси за преместване или повишаване в длъжност, дисциплинарните производства срещу съдии. В много случаи те могат да бъдат, а и са били, атака срещу независимостта "отвътре", чиито негативни последици са по-невидими за обществото, но пък с дългосрочен смразяваш ефект спрямо съдиите.

Безспорен пример за това е решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото Мирослава Тодорова срещу България. Налице са и множество други примери, които пораждат обосновани съмнения - предизвестеност на избора за административни ръководители и на конкурсите. В редица случаи в медиите се оповестяват предварително (понякога с месеци по-рано) имената на тези, които ще бъдат избрани или ще спечелят съответния конкурс. Медийните публикации съдържат позоваване на факти, очертаващи нерегламентирани предимства - близост с управляваща към съответния момент политическа партия или до по- високостоящ административен ръководител, родство или брачна връзка с високопоставен политик или магистрат.

За да засвидетелства спазването им, ВСС дължи ясни, изчерпателни и логични мотиви, почиващи на достоверна фактическа обстановка и на законово установените критерии за предпочетения от него кандидат, още повече ако спрямо него е налице някой от изброените по-горе факти или друго обосновано съмнение. Дължи строго съблюдаване на правилата за конституиране на конкурсна комисия. Правилата за нейното конституиране се нуждаят и от изменения, които настоящият формат не предполага да коментирам, но за които ще настоявам, ако бъда избрана за член на ВСС.

- Отговорът е лесен и труден. Лесен е, защото спазването от ВСС на правилата, гарантиращи реално състезание, струва ми се, че ще бъде достатъчно за мотивацията на колегите с доказана компетентност и почтеност да участват. Много от тях сега не го правят, защото са убедени, че реално съпоставяне на професионална компетентност и нравствен интегритет няма.

По тази причина не искат чрез участието си да създават доказателства за "състезание с повече от един кон", което е привидно. Предпочитат да си спестят унижението, силите и времето за изготвяне на концепция, която няма да има значение за избора.

Отговорът обаче е и труден, защото връщането на доверието е бавен процес, а това означава създаване на мотивация за участие, преди предоставянето на външни доказателства, че ВСС е променил съдържателно кадровата си политика. Ако бъда избрана за член на ВСС, ще посетя съответния орган на съдебната власт и чрез открит, пряк и аргументиран диалог с всички магистрати там ще мотивирам важността, отвъд личното его, на участието на колеги с доказана компетентност и почтеност.

Фактите следва да се съдържат в техните лични и професионални биографии на магистрати, а не

просто да почиват на външни и формални доказателства отпреди това. (Бившият председател на Върховния административен съд Георги Колев не е завършил СУ "Св.Климент Охридски". Настоящият председател Георги Чолаков е завършил СУ "Св.Климент Охридски". Този факт, сам по себе си, очертава ли разлика в управленските мандати на двамата и в действията им като участници по право във ВСС?)

За идентифицирането на колегите с доказана компетентност и почтеност не се сещам за по-добър отговор от този на съдия Георги Ангелов след избора му за конституционен съдия. Ще го цитирам отново: " В съдийската гилдия имаме доста добра представа един за друг - за това кой колко знае, какво прави, какво представлява, какво може и какво не."