Лондонският магазин "Либърти" е разположен на улица "Грейт Марлборо" в западната част на града и е един от най-известните центрове за креативност и култура в британската столица. Той е известен с това, че открива и подкрепя талантливи млади дизайнери в началото на кариерата им, като много марки, придобили впоследствие популярност, за пръв път са били изложени пред погледа на публиката именно там.

Наскоро от престижния магазин дойде една добра новина - клиентите му вече имат възможност да се сдобият с българската марка за керамични съдове Pottery&Poetry. Зад специално изготвената по поръчка на "Либърти" колекция стоят Мария Балева (част от архитектурното студио FUNKT) и Зорница Генова, като всяка от тях е отговорна за съответната половинка от името - Мария се занимава с изработка на съдовете, а Зорница - със стихоплетство. За да се получи от симбиозата им крайният продукт за клиента - оригинална ръчно изработена керамика, вървяща в комплект с въздействащо късче поезия.

Откакто е създаден през далечната 1875 г., магазин "Либърти" отговаря за новите тенденции в арт-дизайна и показва на посетителите си какво в дадения момент е модерно в Лондон. А в този смисъл - и в целия Западен свят. Ето защо да бъдеш част от асортимента на магазина не е просто търговски успех. Това е признание за висок стил, находчива визия и определената доза талант, която прави от обикновения занаятчия художник. А защо не - и поет.

Как се случи така, че българска керамика попадна под взора на търсачите на таланти на престижния магазин и по какъв точно начин ваенето на съдове се допълва от извайването на стих, разказа за "Дневник" идеологът и основен мотор зад Pottery&Poetry Мария Балева.

- Аз винаги много съм искала да се занимавам с керамика, обаче никога не се бях захващала. До един момент, в който не направихме в "Плюс това" благотворителни уъркшопи с Рада Дичева, която е от студио "Точка и Точка", за дечица в неравностойно положение. Аз съм част от създателите на "Плюс това" и в началото бяхме много активни там ние от FUNKT. И бяха много успешни тези уъркшопи, и всъщност тогава се запалих много, а и Рада е супер вдъхновяващ човек, много добре успява да си предаде знанието, уменията и да те запали, та някак си тогава това ми остана като нещо недовършено. И когато в един момент имах така наречения "бърнаут" с архитектурата, просто някак естествено се заех с тази дейност.

- Петнайсетина години. Аз продължавам да си се занимавам с архитектура, просто съм вече малко по-встрани и повече към готова продукция, избягвам общуването с клиенти - това е нещото, което много ме натоварва.

И всъщност тогава си купих глина, и започнах ей така да си правя неща за мое удоволствие, без никаква комерсиална цел. Просто то само си прерасна с нещо друго. В някакъв момент получихме първата голяма поръчка. После, миналата година през септември месец, много спешно трябваше заради една друга голяма поръчка да намеря човек.

И тогава се появи Наталката, която се е занимавала с керамика също, а ние с нея сме били съученички в осми клас. И така в годините сме си се виждали, винаги с приятно отношение една към друга, и започнахме заедно да работим. И после през декември, като се поустановихме тук на това място, стана ясно, че ще ни трябва още един човек. Тогава дойде Злати. Тя е сценограф, работила е много със сестра ми, която е куклена режисьорка и актриса във Франция. Злати също нещо беше откачила от българската действителност и живота на сценографа тук и каза: "Много ми се занимава с това." И сега сме си трите.

- Всъщност проектът Pottery&Poetry започна между мен и Зори Генова, която пише стиховете. Ние се познаваме от училище с нея. В някакъв момент аз установих, че тя пише поезия. Започна да ми праща неща, които е написала и на мен страшно много ми харесваха. И винаги съм ѝ казвала: "Пускай ми нещо, като имаш, защото много ме кефят." И аз като започнах да се занимавам с керамика, тя в един момент каза: "Давай да правим магазин за керамика и текстил, аз ще се занимавам с администрацията, ти ще правиш керамиката." И тогава на мен лека-полека ми се оформи идеята, и ѝ казах: "Дай да направим един профил - аз ще си правя керамика, ти ще си правиш поезията, да са си двете заедно като един проект."

Но те са си абсолютно независими, идеята не е била да правим нещо едновременно, а всяка да си се изразява по нейния си начин, без да си пречим, а да се допълваме. Много често нейните стихове са в отговор на нещо, което аз съм направила и съм пуснала, както и съответно обратното. Има взаимодействие понякога, но са си независими нещата.

Винаги с нашите керамични изделия ние даваме и по един стих от Зори. Тя казваше: "Поезията не се продава". Да, може и да не се продава по принцип и сама по себе си, но би могла да бъде добавена стойност към нещо.

Ние понеже сме си леко романтични тук, си харесваме концепцията за това да има винаги стихче. И виждаме и реакцията на хората, които дори не знаят, че ние сме такава марка и просто го прочитат, и не се замислят, че всъщност това наистина е керамика и поезия. И когато им сложиш стихчето в кутията с керамиката, им става страшно приятно. Защото това не е нищо кой знае колко ангажиращо - един стих, много кратичък, който обикновено обаче е много силен. Такива са стиховете на Зори. Някои хора дори, когато правят подарък, не слагат допълнително послание, защото смятат, че стихът е достатъчен.

- Всичко се случва през "Инстаграм". Те ни намериха сами, имат си хора, които се занимават с това да търсят нови марки, да ги предлагат на магазина и съответно да правят поръчките после. Това си беше една кореспонденция с тях, с техния посредник, който се занимава с това нещо. С него може би около 8-9 месеца сме си писали по въпроса. Трябва първо той да го предложи, после да се одобри, да влезе в някакъв сезон, в концепцията на всички други брандове, които ще са там. Имат си и традиционна керамика, която е по-класическа, английска керамика. Но такъв тип неща като нашите нямаха.

- В началото започнаха нещата абсолютно като отдушник на творческа енергия, обаче с времето, особено когато си направихме ателие, то си има своите разходи. Когато си привлякъл още двама души, все пак ти си отговорен за тях, за тяхното съществуване, тогава няма как да не е бизнес. И трябва да си сериозен. Ние си имаме едни разходи на месец, които ако не ги покриваме, ние няма как да оцеляваме. В този ред на мисли то със сигурност е някакъв вид бизнес. Но ние в никакъв случай не сме от тези хора, които се зариват с пачки. (Смее се.)

Все пак това е занаятчийство. Не е някакъв много доходен бизнес, първо - защото всяко нещо се изработва на ръка, второ - защото пазарът е заринат от евтини полуфабрикати и изделия, и много малко хора успяват да намерят причина да си купят този ръчно направен съд, вместо друг, много по-евтин, а някои от тях въобще не изглеждат зле, в интерес на истината, имат си хубав дизайн.

Точно това е въпросът, че пазарът за този тип "крафт" изделия от висок клас е ограничен. Но в световен мащаб интересът към продукция, която се намира между занаятчйството и дизайна, нараства. Това е тенденцията все повече в Европа и в САЩ, в България всичко идва с малко закъснение, но например ако преди 10-15 години най-хитовите изложения в света бяха за дизайн, сега са "крафт" изложенията, много по-интересни са на хората, всяко едно изделие има своя уникална стойност, не са нещата на конвейер. Защото дизайнът какво е - да, много здрава работа, много солидна разработка, съответно след това производство в големи количества, но самият елемент на тиражирането на нещата вече смъква стойността накрая на самите изделия.

- В Лондон има един друг онлайн магазин - Artemis, за който направихме една колекция, много по-различна от тази, с едни като мраморни мотиви. Имаме в Катар една редовна клиентка - Маиса, страхотна жена, която също няколко пъти вече си е купувала от нас. Сега имаме два кашона, които ще заминат за Кувейт. В Белгия имаме една дама, която си беше поръчала. В Париж в една галерия малка, но много сладка - Espace d'Art. И в Синеморец направихме една колекция за една дама, за едно ново място, "Котката" се нарича.

Колекциите са много различни една от друга и това, което всъщност се опитваме да правим, е за всяко място да измислим уникална колекция, за да може самото то да бъде специално чрез нея. Между колекцията ни за "Котката" и колекцията за "Либърти" няма нищо общо. Може би само формите по някакъв начин подсказват, че авторът е един и същ, но са страшно различни. Това ни е концепцията на нас - да не работим на консигнация, да създаваме специални колекции за нашите партньори.

- Поръчката им беше от над 700 артикула и сме я правили 4 човека два месеца. Не може по-бързо. Смачкахме се от работа, не сме почивали. Двете ни пещи буквално не са спирали.

Един съд се ретушира за немалко време, преди това е изработен, след това трябва да се изпече, след това се глазира, след това пак се пече, след това много често се случва да има нужда да се поправи нещо по него, има и фира, разбира се.

Лошото е, че в България още няма създадена една хомогенна гилдия, а липсата ѝ прави нещата по-трудни. Ако имаше едно сплотено общество на керамиците, това нямаше да е така, но в България е по-характерно всеки да си пази занаята за себе си, сакън някой нещо да не му отмъкне. Но българският манталитет е такъв. Нас например много не ни обичат, викат: "Какви са тези тук, никой от тях не е учил керамика." А Злати е художник, Наталия има други познания, просто ние всичките се допълваме по различен начин, за да бъдем това, което сме. Аз с архитектурата си съм учила строителни материали, физика, химия - това също много ми помага. Учила съм история на изкуството, на архитектурата.

А иначе си имаме и един проект, за който няма много да разказвам, защото се надявам да го реализираме някой път, в който са на малко по-абстрактно ниво поезията и керамиката, заедно с още един артист.