- Това с илюзиите явно се превърна в хубава метафора, защото всички започват с илюзиите, на които съм казала "сбогом". За мен илюзиите са като демоните, с които всеки човек живее в един период от живота си, но за да не се превърнат илюзиите в демони, трябва да ги изгониш. Едва ли ще е интересно да изброя всички илюзии, с които съм се разделила. Това не е нещо моментно.

Аз много вярвам в това, което правя, без значение какво е това. Инвестирам много от себе си и това ми е големият проблем.

- Те са част от всичко, което ме е заобикаляло, но не мога да кажа, че само те са причината или че са основната причина за разбиването на тези илюзии. Тези илюзии не са свързани толкова конкретно с определени хора, колкото с определени тенденции и действия.

- Никого не изключвам, включително и себе си. Аз неслучайно казвам, че за моите илюзии няма да обвинявам никого, защото аз сама съм си ги създала.

- "Има такъв народ" натрупа своята политическа история по странен и много бърз начин. Партията беше учредена през февруари 2019 г., малко след което държавата влезе в тежки периоди на карантини и кризи заради COVID-19, което отложи и самата регистрация на партията. Когато реално вече беше регистрирана, два месеца след това трябваше да се явим на първите избори.

След първите избори дойдоха вторите, след тях третите - влязохме във въртележка. Това за една млада партия е много тежко изпитание, защото най-лесно се прави партия, но много по-тежък и труден е процесът на нейното развитие и утвърждаване като сериозен политически субект. Трябваше да се учим в процеса на всичко случващо се. Двата предходни парламента бяха много емоционални, проблемни, изпълнени с противопоставяне и битки.

- Не знам дали са грешки, по-скоро е нещо, което ни създаде проблеми. Не успяхме да изградим достатъчно добри канали на комуникация, включително вътре в самата структура на "Има такъв народ". Това ни попречи да имаме лакмус за нашите решения и действия относно нашите членове, симпатизанти, избиратели.

Имахме моменти, в които късахме връзката, нишката с това, което мислят хората, които са ни избрали и това, което ние реално правехме.

- Не, не мисля. Причината е, че няма по-ярък знак от това да кажеш, че нещата не вървят и не се случват по начина, по който сте се договорили всички заедно и сте подписали коалиционно споразумение.

- Когато сме говорили с колегите в коалицията как да подхождаме към избора на регулаторни органи и всички останали постове, които са от Народното събрание, настоявах да изберем принципа да излъчим най-подходящите хора, а не да има квотен принцип на разпределение на местата в регулаторните органи. Тогава излъчихме кандидатурата на Любомир Каримански, защото винаги сме вярвали, че той е изключително подходящ за тази позиция.

Може би си спомняте, че процедурата започна още в предишния парламент, но нямаше време да я довършим, защото свърши животът на парламента.

- Тази процедура за гуверньор на БНБ като че ли беше крайъгълният камък, от който започнаха проблемите в начина, по който си говорехме помежду си в коалицията. Не мисля, че е било грешно, защото в края на краищата още в предишния парламент казахме, че за нас господин Каримански е най-подходящата кандидатура за гуверньор на БНБ и не виждам никакви основания защо сега трябваше да се откажем от това свое мнение.

- Добре, тогава до кажа така: аз в публичните си изяви, когато е ставало въпрос за кандидатура за гуверньор на БНБ, не съм отричала, че нашата е господин Каримански.

- Спомням си, че един ден на заседание на парламентарната група беше поставен въпросът дали сме "за" или "против" напускането на коалицията. От цялата парламентарна група, когато тя все още беше 25 човека, нямаше нито един "против". Имаше един човек, който пожела да знае какво следва оттук насетне, като излезем от коалицията, ако бъде взето такова решение.

- Няма никакво значение. Говорим за това, че имаше почти пълен консенсус по въпроса дали да останем в коалицията или не.

- Не, в такива разговори не съм участвала. Имах един разговор с Кирил Петков, на който се опитах да му обясня всички неща, които те правят като грешки, защо не се получават и не вървят нещата. Не е имало никакво увещаване от негова страна, нито молба за подкрепа.

- Не мога да кажа точно. И двете са възможни. Губи ми се като време, защото, когато си в този ритъм на работа, започваш да губиш представа за дни, дати, часове.

- Нищо не ми е предлагано. Аз Ви казах, че не съм водила разговор, който да е стигал до такава конкретика - за подкрепа за правителство, за напускане на парламентарна група. Такъв разговор с мен никога не е воден. Впоследствие разбрах, че доста от колегите са получавали обаждания, съобщения, че дори чрез техни близки са се опитвали да направят контакт с тях.

- Не, спрямо мен не е имало натиск. Може би, защото недвусмислено съм дала да се разбере, че чрез мен няма как да се случи това.

- Мотивите, които той изложи и въпросът със Северна Македония звучат разумно за широката аудитория. Склонна съм да повярвам, че това е била причината за напускане на коалиция, но никога не бих могла да знам точните причини, защото това, което сме водили като разговори в парламентарната група, в голяма степен се припокрива с това, което той казва.

- Персонални разговори не сме водили.

- Нямам представа. Не мога да Ви дам отговор. Аз винаги съм била на разположение, когато господин Трифонов е имал нужда от информация.

- Нямам представа. Но не вярвам, защото общо взето Гроздан Караджов даде достатъчно много яснота по тези въпроси и ако човек иска да стигне до - не бих казала истината, но до обективните факти, защото истината винаги е нещо относително и тя за всеки човек е различна, в зависимост в какво иска да вярва - но той показа достатъчно много документи, които доказват тезата, че не е имало някакви извънредни изисквания от Министерството на регионалното развитие към Министерството на финансите. Напротив, това са неща, които вече са били договорени и са били със съгласието на Асен Василев.

- Ако говорим за работата в парламента, на нито един етап от работата си мисля, че не може да бъде обвинявана една парламентарна група, че е гласувала заедно с някоя от опозицията. Причината е, че парламентът е мястото, където трябва да се търси съгласие. То не може да бъде постигнато винаги.

Но има моменти, в които ти не си длъжен да мислиш и да имаш същото решение на даден проблем като твоите коалиционни партньори. Не си съгласен с тях. След като не можеш да ги убедиш с аргументи, единственият начин, по който можеш да прокараш това решение, е в пленарна зала с гласуване.

Коалицията е политически субект. Тя е нещо, за което се сключва като договор за съвместна работа между конкретни политически партии и ясно, че това е коалиция.

- Защо винаги търсим умисъл във всяко едно действие, само и само, за да докажем тезата, че има колаборация между партии, между които не би трябвало да я има?

- Тогава как ще коментирате, че БСП е на един акъл, казано на народен език, с ДПС и ГЕРБ по въпроса за измененията на изборния кодекс и връщането на хартиените бюлетини? Като политическа партия си набелязваш конкретни цели и се опитваш да ги реализираш. Това е цел на всяка една.

- Не зная нищо по тази тема. Може би господин Василев има конкретни мотиви в тази посока. Аз нито познавам този човек, нито знам с кого общува.

- Може би беше две седмици преди това. Беше телефонен разговор по повод административни неща, свързани с "Има такъв народ".

- Да, чувствала съм се изолирана, но това е било временно, защото в крайна сметка минава време и човек си казва, че отговорността би трябвало да е много ясно фокусирана и в случая е така, защото е фокусирана върху лидера. Така че, аз как съм се чувствала, е нямало значение.

- Нещата, които се случиха сега в кратък период от време, са от типа неща, които ще трябва да изчакаме по-дълъг период от време, за да видим дали са били правилни.

- Не, продължавам да смятам, че това е правилният ход. В момента, в който "Има такъв народ" изтекли министрите от управлението, започна вече по-видимо политическата криза. Видя се, че правителството не е стабилно, тогава вече се отиде на вот на недоверие и като че ли всички партии започнаха да осъзнават, че има някакъв проблем, и за да бъде решен, ще трябва малко да се замислят. Забелязвам положителна тенденция напоследък, че всички партии са стана ли по-умерени, диалогични.

- Да, дори и в дните преди да напусна вече се усещаше желание за сядане на масата на преговорите, за водене на смислен разговор.

- Не знам кога е било точно, може би около два месеца преди това.

- Не е било по повод конкретен случай. Нещата си дойдоха с натрупване и наслагване. При всички положения това не е било емоционално решение, а плод на много тежки размисли от моя страна, на разговори с моите близки и хората, които са около мен.

Реших, че няма смисъл човек да се превръща в мишле, което тича в барабанче. Тях поне, ако ги включи човек в някакъв електроуред, могат да произвеждат електроненергия.

Когато полагаш много усилия и виждаш, че това не води до някакви конкретни резултати, си казваш, че няма смисъл да полагаш повече усилия.

- Такава конкретна грешка не смятам отново да сме правили скоро. Но това съвсем не означава, че няма да я направят в бъдеще колегите. Дано да не го направят.

- Важно е да анализираме конкретните грешки, но дали е толкова важно да ги казваме, защото те са важни за нас.

- За част от нещата, които сме допускали като грешки, мисля, че бяха взети съответните поуки.

- В начина, по който комуникираме помежду си. Там имаме някакъв напредък. Вече започнаха по-често да се водят откровени разговори, всеки да каже какво мисли, да се чувства полезен по този начин. Надявам се тази практика да продължи.

- Не мисля, че въобще някога повече ще бъда член на политическа партия. Все още не знам с какво ще се занимавам. Искам да си дам време да си почина първо, да си направя дипломната работа, за да си направя магистратурата, да приключа с образованието си.

- Да, в сферата на сигурността и външната политика. След това ще имам възможност да се замисля в каква сфера искам да се развивам. Може би ще е в сферата на образованието ми.

- Като бъдеща реализация не. Но в края на краищата човек никога не знае къде му е заровен професионалният късмет. Тръгнаха слухове за посланическо място. Никога не съм имала такива идеи, но ето, че ми се даде хубава идея да видя какви са вариантите за кандидатстване.

- Сигурно, ще се свържа с госпожа Генчовска да разбера какви са вариантите.

- Нямам никаква представа. Това го говорим в кръга на шегата.

- Правихме тестове на всички хора, които влязоха в листите. Но това бяха т. нар. integrity test (цели да се установят психологическите характеристики и особености на формираните ценности и нагласи - бел. авт.), което е абсолютно нормална практика в компании на Запад. Това го направихме, защото влязохме много бързо в тази виелица от избори и нямаше как да опознаем всички хора от партията. Затова решихме да направим тези тестове.

- Не бих искала да коментирам. Защото са свързани с конкретни хора и те по някакъв начин може да се почувстват уязвени.

- Свързано е с конкретни неща с тези хора. Те бяха доволни от тестовете, защото това ги оневини. Не мога обаче да коментирам конкретните неща.

- На детектор на лъжата не, но на въпросните тестове за интегритет да.

- Много ми е трудно да отговоря, защото човек все по-трудно ще се подложи на такова нещо, на което се подложих аз през последните години. С възрастта на човек не му се подлага на такъв стрес и такава въртележка. Не знам, каквото и да Ви отговоря в момента след време може да се окаже лъжа

- Никога не казвай никога.

- Човек е устроен винаги да вярва в нещо. Човек без вяра няма как да живее. Както искате, така го възприемайте. Ако спрем да вярваме, че по-добрите неща за България предстоят, трябва направо да си окачим въжето и да приключваме земния си път.

- Не искам вече да персонифицирам, защото, както добре отбелязахте, с политика се занимавам достатъчно дълго време и съм имала възможност да се разочаровам от страшно много хора, на които съм вярвала и съм харесвала, и искрено съм поддържала.

- Не мога да кажа, че вярвам в политическа сила, а в способността на българите веднъж завинаги да намерят сили в себе си и да наложат на политиците си своя дневен ред, а да не става обратното.