Полина Христова, актриса: Страхът няма пол, раса и възраст
|
"Една зимна утрин Къртицата осъзна, че не е излизала от дупката си с години. Не знаеше дали ще оцелее навън. Не помнеше как изглежда светът. Напълни си още една чиния със спомени и ги изяде. Получи киселини. После заспа и засънува, че лети."
"Полетът на къртицата" е от онези постановки, които човек дълго не може да изкара от главата си, след като ги гледа. Първоначално стряска, после разсмива, след това натъжава и накрая замисля.
Авторското куклено представление на актрисата Полина Христова, под режисурата на Веселка Кунчева, беше номинирано за награда "Аскеер 2022" за моноспектакъл, наред със сериозната конкуренция на "На живо" от Яна Борисова (реж. Димитър Коцев-Шошо) и "Ива е онлайн" от Ива Тодорова (реж. Стоян Радев). Сценографията и куклите са дело Мариета Голомехова, музиката е на Милен Апостолов, а хореографията на Надежда Дичева.
Постановката не успя да спечели престижния приз, но даде сериозна заявка за бъдещите проекти на тандема Полина Христова - Веселка Кунчева, които публиката вече със сигурност очаква с нетърпение.
А междувременно "Дневник" се срещна с Поли за няколко бързи въпроса около страховете ѝ - нейните собствени и тези на Къртицата.
Жанрово "Полетът на къртицата" може да се определи като "куклен театър на ужаса". Ужасът от самия себе си, от причинно-следствените връзки на всяко наше решение, от многообразието на живота навън, който не контролираме. Но точно този ужас хипнотизира публиката, защото всеки открива и себе си в страховете на твоята героиня. Това търсен ефект ли е или някак само се роди и заживя свой живот в процеса на работа по моноспектакъла?
- Смея да твърдя, че визуалното въздействие на куклите и изобщо на спектакъла, са абсолютно търсени в тази посока. Да шокират зрителя. Всъщност - да шокираме себе си. Мариета Голомехова, която е сценограф и кукломайстор на спектакъла, заедно с Веселка Кунчева - нашият режисьор, избраха визията на "естетика на грозното". На ръба на гротеската.
Искахме да постигнем точно този ефект у зрителя. Първоначален шок и отвращение от това, в което можем да се превърнем, до пълна симпатия или съжаление, отново към самите себе си.
Много зрители ми казаха, че се припознават в образа на героинята, което е най-ценното за мен.
В началото се притеснявах, че може да излезе "женски" спектакъл, тъй като героинята е жена. Оказа се, че темите и проблемите, с които се занимаваме, засягат всички. Без значение от пол, раса или възраст. Може би, защото страхът няма пол и възраст. А той е основната тема на спектакъла. Всичко сме подчинили на него.
Ти си весел човек. Защо на сцената реши да извадиш от себе си най-тъмните кътчета на душата?
- Къде ако не на сцената можеш да извадиш този мрак от себе си. (Смее се.) Всеки човек живее с определено количество мрак в душата си. Той е като кислород. Понякога е доста градивен. Друг път те смазва. Но ние живеем с нашия мрак. Както живеем с домашните си любимци, или понякога с пърхота си, акарите, или неприятните съседи.
Той просто е част от живота ни. Като артист имам привилегията да го извадя от себе си и да го споделя. Наистина смятам за привилегия възможността да се изразя творчески. И да кажа на онези, които нямат възможност да го направят като мен: "Спокойно хора, мракът не е страшен!"
Посланието на "Полетът на къртицата" в крайна сметка е, че човек сам представлява най-голямата заплаха за себе си. И както сам може да отреже крилата си и сам Господ не може. В кой момент изпускаме границата на страховете си и ги оставяме да ни проядат отвътре?
- Този отговор е строго индивидуален за всеки един от нас. Мога да кажа само за себе си. Има две опции, когато Страхът се появи - или да му се подчиня, или той да ме подчини.
В живота на всеки един от нас са се случвали куп възможности за промяна. Съдейки по себе си, аз хиляди пъти съм избирала неговата страна. Появява се нещо ново в житейски план, но на сутринта Страхът просто те събужда, шепнейки ти мило в ухото да си си останете тук и сега в хармония. И просто си оставате. Заедно, завинаги! Страхът ни дава едно фалшиво чувство за сигурност, което трябва да преборим, за да продължим.
Пиесата е по твоя идея и текст, със стихове и режисура от Веселка Кунчева, с която работите в тандем отдавна. При всички страхове, които описваш, не те ли беше и страх, че на критиката и публиката ще им се стори малко самонадеяно един млад актьор да прави постановка в един от най-трудните жанрове - моноспектакъл, и то по собствен текст?
- Изключително много благодаря на Веселка, че повярва в текста и в мен, и че го направихме заедно. Честно казано, ако не беше тя, вероятно щеше да прилича повече на стендъп-спектакъл. Веси извади дълбочината в темата. Накара и мен да се заровя в дълбокото. И да придобия тази смелост, която ми липсваше. Най-вече думите ѝ, когато се чудех дали сме на прав път: "Спокойно, когато си откровен, никога няма да се изгубиш".
Така и направих. Разголих си душата, колкото и сантиментално да звучи. Много смело излязох с всичките си Бесове, които ме изяждат. И публиката ги възприе като собствени. И магията стана - моят текст доби плът. Думите се превърнаха в спектакъл. А спектакълът стигна до хората. Това е най- красивото! Нямам щастието да имам дете, но предполагам, че усещането е нещо подобно.
Номинацията за Аскеер показва достатъчно красноречиво, че сте се справили добре. И все пак - всички тези страхове в пиесата наистина ли са твои? Автобиографичната нишка прозира на моменти, но водеща ли е тя или все пак е вплетена в значителна доза фикция?
- Истината е, че моите лични страхове са в основата на цялата драматургия. За щастие, в един момент се видоизмениха и започнах да ги уголемявам.
Персоналните ми сладки страхчета са първоизточника на драматургията и аз много им благодаря.
И да, искам да бъда откровена със зрителите и да им споделя: Хора, страхувам се! Страх ме е от гръмотевици, кръстя се, когато излитам със самолет, моля се да не ни премаже ТИР, докато пътувам към Пловдив, когато майка ми не ми вдига се моля да не я е намерил сериен убиец. И въпреки това...
От какво те е страх най-много напоследък? И с кои страхове съжителстваш отдавна?
След високо вдигнатата летва с моноспектакъла с номинация за Аскеер, очакванията към твоите следващи изяви ще са особено завишени. Не те ли е страх и от това?
Следващото представление на "Полетът на къртицата" ще се играе на 14 септември в Столичен куклен театър, в салона на ул. "Ген. Гурко" 14.