Доц. д-р Наталия Киселова: Целта на "Има такъв народ" явно е органите на публичната власт да спрат
Преди 10 дни лидерът на "Има такъв народ" (ИТН) Слави Трифонов се обяви за референдум дали България да остане парламентарна, или да стане президентска република, и поиска да влезе в следващия парламент като гарант, че от допитването ще има резултат. Според конституцията обаче само Велико народно събрание може да реши за промени във формата на държавното устройство, както и на държавното управление. След като юристи обърнаха внимание на това, от ИТН смениха тактиката - обявиха, че ставало дума за полупрезидентска република, както и за референдум, с който избирателите да принудят парламента да свика Велико народно събрание (ВНС), което да промени формата на държавното управление. Законно ли е всичко това и каква е целта - по тези теми разговаряме с доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.
"Има такъв народ" поиска от избирателите да влезе в новия парламент, за да гарантира провеждането на национален референдум за смяна на формата на управление в България от парламентарна на президентска република. Последва уточнение за полупрезидентска република. Издържан ли е юридически този ход? В едно интервю Вие го обявихте за провокация, за да се отклони вниманието от изборите. Защо, опитва ли се ИТН да заобиколи закона?
- Въпросите Ви са два. Първият се отнася до допустимостта в предизборната кампания и още преди нейното начало да се заяви позиция за радикална промяна в съществуващата "система". Предполагам, че в политиката такива радикални предложения са допустими. Желанието за прескачане на 4-процентната бариера прави тази провокация допустима. Говоренето по темата досега постига желания ефект.
Вторият въпрос е за допустимите и недопустимите теми за национални референдуми. Национален референдум, независимо от уредбата в Закона за прякото участие, прави някои въпроси недопустими поради тяхното естество или заради разделението на властите. В случая първоначално се каза, че ще се иска провеждането на референдум, а по-късно, че ще се борят народът да реши.
Трифонов обяви, че иска "да разбие модела на цялата сегашна политическа система". Това легитимна цел ли е по конституция?
- Разбиването на системата идва след миналогодишното "изчегъртване". Досега не сме чули нищо конкретно като стъпки по тази заявка. Възможно е да се окаже впоследствие, че целта не е легитимна. Защото никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
От обясненията впоследствие се разбра, че референдумът ще е за свикване на Велико народно събрание. Има ли правен проблем с тази идея? Според "Има такъв народ", ако гражданите се произнесат с голямо мнозинство, че трябва да се свика ВНС, което да промени формата на управление, то парламентът ще бъде задължен да го направи и тогава няма да важи изискването решението да бъде подкрепено от най-малко 160 депутати.
- Ако се върнем повече от 10 години назад, ще видим, че имаше една друга радикално настроена партия, която искаше по същата схема през национален референдум свикване на ВНС чрез "принуждаване" на Народното събрание - РЗС.
При възприет принцип на народния суверенитет резултатите от референдумите са задължителни, ако има мнозинство от участвалите и гласувалите граждани с избирателни права. "Голямото мнозинство" при недопустим въпрос не бива да се допуска, както стана през 2016 г.
Най-простият вариант на въпроса е "Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за произвеждане на избори за ВНС?". Той обаче е недопустим заради решението на Конституционния съд от 2016 г. Само че очевидно ще се играе с въпроса - Тошко Йорданов заяви, че "за да има референдум и той да може да се случи, трябва въпросът да е зададен така, че да е от компетенцията на обикновено Народно събрание".
- Да, така е. Въпросът трябва да е от компетентността на Народното събрание и да е зададен така, че отговорът да е "да", защото инициаторът на референдума трябва да агитира позитивно. Имаше вето върху изключването на тази точка в "забранителния списък" с темите за национален референдум, стана по предложение на ВМРО през 2020 г. Тази партия също в миналото се е обявявала за засилване на президентските правомощия.
Освен това, според мен, добре би било да има и проект, за да знаят гражданите, ако се стигне до произвеждане на референдум в бъдеще, каква е следващата стъпка. Защото липсата на посока много често показва късогледството на политическия ни "елит". За мен посоката за развитие на страната ни предопределя средствата, чрез които ще се постигне.
Партията, според Ива Митева, ще внесе поправки в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които да променят прага на валидността, при който решенията от допитването стават задължителни за Народното събрание. Това добро решение ли е?
- Зависи. От 1996 до 2009 г. валидността беше 50% от всички избиратели. Бях в работната група, която работи по Закона за прякото участие през 2008-2009 г., - промени се философията на уредбата: 50% от участвалите избиратели в изборите за последното Народно събрание. Легитимността, не само валидността, на решението при допитванията да са съизмерими с легитимността на Народното събрание. Това е значително по-нисък праг.
Тук няма да отварям болната тема за това знаем ли колко са избирателите у нас и зад граница, за да преценим процента на активните граждани. Защото в парламентарни избори участват гражданите с избирателни права и в чужбина. През 2015 г. законът беше променен за валидността за местен референдум - не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община. Тук идеята беше, че в значителна част от общините избирателите по постоянен адрес може и да не живеят, съответно не гласуват винаги.
Нека видим конкретното предложение и тогава ще коментираме пак.
Пак според Митева, ако бъде намерено мнозинство за свикване на Велико народно събрание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени "идеи и теми". Според Вас това вече протоворечи на Констутуцията, защото Велико Народно събрание се избира за определен период във времето и е ограничено от гледна точка на предмета. Ако приемем, че се разглеждат въпроси, които са различни от тези, които са предварително зададени в решението за свикването му, това вече е в нарушение на конституцията, твърдите Вие.
- Член 159 от конституцията е предвидил, че правото на инициатива (за повдигане на въпроса за свикване на ВНС имат най-малко една втора от народните представители (т.е. 120) и президентът. Проектът за нова конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158, се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Едва след това се взема решение. В решението не се описват нито идеите, нито темите, а само, че Народното събрание решава да свика ВНС и по коя от петте точки на чл. 158. Може би това е имала предвид г-жа Митева.
Според мен ВНС не може да се занимава с други теми, извън депозиран проект, защото Великото народно събрание решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано.
Президентът може да предложи свикване на ВНС и ако има и реферндум, пък бил той и с недопустим въпрос - да не осъмнем с ВНС? Очевидно има интерес за това - ГЕРБ също говори за промяна в конституцията в предизборната си програма, макар и да не споменава ВНС и промяна на формата на държавно управление. А ако интересите им с ИТН съвпаднат в един момент?
- Вече споменах две партии, на които не беше чужда идеята за изменение на формата на държавно управление. Подобни предложения изказваха и предишните президенти Желев и Първанов. Т.е. идеята си битува отпреди. ГЕРБ е напълно възможно да я вземат на въоръжение, ако им се стори, че е в техен интерес. Да, в 47-то събрание видяхме съвместни гласувания - както при свалянето на Никола Минчев, така и при свалянето на правителството. Тези две гласувания предопределиха и края на последната легислатура. С други аргументи бяха разтурени преди това и предходните две легислатури.
Явно целта на ИТН не е да функционира системата на публичната власт, а друга - по-скоро обратната. И като при болното човешко тяло органите един по един забавят дейността си и спират да работят, изключват. Дано интересите не са в тази посока. Според мен това е и един от критериите за разграничение на системните от антисистемните партии в момента.
В президентството от 2 години отлежава проект за конституция - възможно ли е в него да се предвижда президентска или полупрезидентска република?
- В две свои обръщения към Народното събрание президентът е повдигал въпроса за промени в действащата Конституция, но те не са се отнасяли до разширяване на президентските правомощия. Като президент Първанов казваше, че правомощия не иска, но правомощия не отказва. През миналата и тази година парламентарно представените партии дадоха и дават на действащия президент възможности да съставя служебни правителства. Така че както при служебните правителства, така и при проект, представен от президента, водещи ще са партиите в парламента. Затова е необходима промяна в Закона за политическите партии - да са живи, а не кухи образования, да се уреди финансирането им, за какво се харчи държавната субсидия, финансирането на предизборните кампании, ролята на обществените медии в политическия живот.
Защото жизнеността на нашата демокрация зависи от политическите ни партии. Без партии няма демокрация, а някои политически лидери искат да елиминират политическото представителство и да няма "посредници" в общуването им с народа. Това ли искаме? А подир това е каква да е републиката - парламентарна, полупарламентарна / полупрезидентска, президентска или суперпрезидентска. Във всяка една съвременна република партиите са в основата на демокрацията.
Да обобщим - да вярват ли избирателите, когато им се обещава президентска или полупрезидентска република?
- На прага на предизборната кампания можем да им обещаем говорене по темата, а след свикване на 48-то събрание в зависимост от съотношението на силите други теми да доминират - реформа в прокуратурата, енергийната ни несигурност, киберсигурността, приемане на еврото.