- Да, за съжаление се превръща. И понеже не можем да очакваме това да се промени скоро, аз се запитах какво може да направи един обикновен човек, когато понесе такава загуба. Романът ми всъщност е в "обратна посока", поглед към това, което може да се намери отвъд понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за болка и възмездие.

И то е онова, което за съжаление в голяма степен сякаш отдавна сме изгубили - човечността и разбирането за всички последствия от действията ни и най-вече разбирането на чуждата болка. Човечността, която за мен е съчетание от смирение и мъдрост, е над всичко, над всякакви закони, над всяка справедливост и несправедливост.

- В повечето случаи справедливостта бива въздадена, но за мен друго е важно - болката, която всеки човек изпитва при внезапна и незаслужена загуба на близък. Защото тази болка е изпитание и тя не отминава с прочитането на справедливата или несправедлива присъда.

Въпросът е как можем да се справим с нея, с болката. И мисля, че отмъщението е най-лошото решение. Ненапразно цитирам като мото в началото на романа една хубава мисъл на Кен Киси, който го е казал максимално ясно: "Който търси отмъщение, копае два гроба." А и винаги ми се е искало да видя как някой просто прощава една такава огромна загуба, защото това е толкова човешко и велико.

Вече бях дал книгата за печат, когато видях репортаж от съд в САЩ, където един баща прости на убиеца на сина си. Отиде при него, прегърна го и му каза: "Знам, че не си го убил от омраза, а защото си сгрешил." Далеч съм от мисълта, че всички трябва да постъпват по този начин, най-малкото защото случаите са различни. Но все пак ми се е искало да виждам такава прошка по-често, отколкото се случва. И аз, като единия от героите в книгата, имам усещането, че "сякаш никога никой никому нищо не е простил".

Обикновено персонажите са като артисти в съзнанието ми; изграждам ги различни и ги оставям да си взаимодействат. Почти винаги са въображаеми, но с някои характеристики, които съм виждал в хората край мен.

В "Черна светлина" обаче са повече реални, отколкото въображаеми, защото исках да ги усещам по-близки, за да ги разбера по-добре - просто романът е от този тип реалистични истории, които имат нужда от подобно отношение.

Главният герой Тони Телалов в голяма степен прилича на мен като чувствителност и разбиране за света, но си давам сметка, че в някои ситуации не бих постъпил като него или не бих казал някои неща. Понякога няма да ми достигне кураж, понякога няма да проявя нужния разум, понякога няма да имам нужните мускули

- Май от сантименталност Просто има неща, които много обичам - определени книги, определени филми, определени занимания, и не мога да се сдържа да не споделя тази си страст с читателите по един или друг начин.

Във всяка от моите книги има такива златни зрънца и това е нормално. Писателят пише за неща, които го вълнуват, няма как иначе.

Освен това така имам чувството, че отдавам почит, показвам уважение към други хора и други изкуства. В "Черна светлина" например цитирам най-краткия разказ на Деян Енев, говоря за "Завръщане в Брайдсхед" - любимия ми сериал, говоря за определени песни, които са останали в емоционалната ми памет с годините.

Когато бях дете, и за моето поколение говореха, че нищо няма да излезе от нас, но не стана така.

Писателите винаги ще използват препратки, защото докато свят светува, ще има книги под каквато и да е форма - това е сигурно. В бъдещето виждам книгите като колаборация от различни изкуства. Може би ще има звукови ефекти, може да има и определен аромат, за да може четенето, подобно киното да се превърне в 3D формат и да бъде не само интелектуално преживяване, а нещо много повече.

Колкото до класиките, мисля че те ще си останат, защото вече веднъж са показали, че времето няма значение за тях. А и вероятно са класики, защото са уловили нещо непреходно за света, човека или обществото.

За необятността на човешката душа, за нейната противоречивост и красота, където се крие и най-голямото ѝ величие. За смъртта, която ни напомня, че трябва да живеем пълноценно, и за любовта под различните ѝ форми. За свободата, за страстта, за болката.

Искам да пиша реалистични романи, всичко останало вече не ми е интересно или съм го изчерпал като възможности. Омръзна ми да се занимавам с редактиране, но без това насилване няма как да стане. Нали някой беше казал, че всеки ден трябва да правиш поне по едно неприятно нещо, ако искаш да си истински щастлив.

Винаги съм бил оптимист и смятам кризите от всякакъв вид за прекрасна възможност за израстване и промяна. Светът сега е най-добрият, който човечеството някога е имало, особено за хората, които вярват, че животът е много повече духовно пътуване, отколкото физическо.

Но за съжаление вълните от информация, които ни заливат, пречат това да бъде видяно, както и елементарната ценностна система в повечето общества. Е, да - и един объркан и отчаян човек, който държи ръката си над червеното копче и плаши всички със смърт. Но и това ще мине.