- Тази година има два нови индикатори. Освен въпроси, свързани с пандемията, за да видим отражението й върху работата на журналистите включихме и темата за войната в Украйна. Вижда се, че онези проблеми, които създаваха разделителни линии в редакциите и предизвикателства за журналистите, се пренесоха и развиха още повече с войната в Украйна. Вижда се, че има сериозно разделение вътре в отговорите при тези въпроси. Има сигнали, че журналисти са подлагани много често на тормоз по позиции, които имат те или тяхната медия по отношение на войната в Украйна.

Друг нов момент в тазгодишното изследване е, че имаше въпроси, които са свързани със съдебните дела срещу журналисти.

Виждаме, че много сериозно и притеснително се засилва автоцензурата в редакциите.

Много журналисти, заради характера на работата вътре в самите медийни организации, често се самоограничават. Виждаме, че вътрешните форми на натиск много сериозно, все по-често присъстват чрез търговските отдели на медиите, които по един или друг начин влияят на редакционното съдържание. Виждаме и това, че политици и бизнес субекти почти поравно се явяват фактори на външен натиск.

- От една страна са икономическите и финансовите фактори. Участниците споделят, че през последните две години заради пандемията и намаляване на постъпленията в медиите много от журналистите са притеснени заради доходите си.

Те предпочитат, за да си спестяват главоболия, да се съобразяват с едни или други инструкции, които получават. Това не значи, че не си вършат работата. Остава впечатление, че много от журналистите са дръжки на микрофони и "мисирки", които изпълняват определени директиви. Това не е така. Автоцензурата се появява и за това да има някакво организационно спокойствие в редакциите.

Виждаме в анкетата, че сред водещите проводници на влияние са отговорните редактори, които много често сменят съдържанието. Издателите и собствениците на медии също имат роля в тези процеси.

- Трудно е да стане. Първо професията трябва да бъде по-добре платена и престижна. За съжаление тя загуби през последните години много сериозно обществено доверие и обществен капитал.

Видяхме издателски войни, сериозна политизация на медийната среда, които рефлектираха върху доверието към медиите и журналистите. Пазарът у нас не е особено голям и малки и бутикови медии, които се опитват да правят обективна и честна журналистика трудно оцеляват. Рекламните приходи не са особено големи и единственият шанс е оценката на техните читатели, слушатели и зрители на тези медии. Заради загубеното доверие те не са склонни да подпомагат тези медии, като заплащат за тях чрез месечни абонаменти или дарения. Единици са тези редакции, които що годе успяват да се самоиздържат по този начин.

Сред въпросите е дали има различно отношение от страна на различни държавни институции към по-критични медии. Виждаме много сериозен процент на положителни отговори. Така, ако журналистите са по-критични, изданията също, виждаме как те са изваждани от списъци с мейли, не им изпращат информационни съобщения, не ги канят на пресконференции, държат се враждебно с тях, арогатнтно дори. За съжаление не виждаме подкрепа от страна на гражданското общество към тези журналисти.

- Така е. Както виждаме и от последните събития на пресконференции с агресивни участници, самата журналистическа общност не е особено сплотена и единна срещу подобни агресори и провокатори.

Няма как да има нормални медии, когато няма нормална държава.

Самите медии много активно участват в политическото раздробяване и заемат категорично позиции про и анти някакви партии. За много медии се вижда как изборите са се превърнали в сериозен източник на приходи. Когато за кратък период са произведени много на брой избори, се вижда колко много медии са зависими от това партийно финансиране. Това няма как да не рефлектира и върху медийната независимост. Ние имаме от всичко по- много.

Има страшно много медии, които тенденциозно защитават политиката на всяка една власт на деня. Има и някои, които се обръщат като ветропоказатели. Твърде много журналистите започнаха да симпатизират на едни и други политици. Има и немалко журналисти с партийни карти, които дори раздават правосъдие и се виждат като вездесъщи фактори в политическия живот.

Видяхме колко много журналисти направиха политическа кариера, а това също е признак за някакви гнили процеси.

- Това е много интересен феномен и за първи път виждаме толкова голям резултат. Журналистите осъзнават, че е необходимо да имат по-голяма квалификация за своята работа, да има повече обучения, да влизат по-подготвени хора. По време на пандемията ние видяхме колко неподготвени бяха медиите при отразяването й. Назад в годините по време на финансовата криза през 2007-2008 г. много медии заради финансовите загуби орязаха своите бюджети и за това ресорните журналисти започнаха да отразяват няколко различни ресора. Загърбени бяха здравните и социалните теми и вече няма добре подготвени журналисти по тези теми.

Тези проблеми се увеличават и по отношение на дезинформацията и войната в Украйна, виждаме сериозни дефицити в международната журналистика. Много малко редакции успяват да поддържат и международни отдели, много малко имат кореспонденти в други столици.

Оттам идва и усещането, че трябва да се засили обучението и квалификацията, да се видят университетите, които предлагат такова образование, да бъдат по-адекватни на средата и потребностите на пазара.

- Ние от АЕЖ предлагаме добри обучения и срещи с опитни журналисти не само от Европа, но и от света. Но самите медии трябва да бъдат по-отворени и да поддържат и мотивират репортерите и служителите си. Обучението също трябва да следва промените в средата, в която живеем. Има потребност от специализации в различни сектори в публичното пространство, които остават непокрити. Необходимо е самите издатели да инвестират повече в секторната журналистика.

За поредна година е видимо, че има много сериозно централизиране на медиите в столицата и регионалната журналистика е изправена пред сериозен риск от изчезване. Има все по-малко медии, които успяват да разказват историите на своите региони. Едва 2% от участниците в анкетата посочиха, че са кореспонденти на медии. В желанието си да обхванем по-широк кръг региони от страната, ние пропускаме доста проблеми, които остават извън нашия обхват.

- Чрез обединяване на журналистите, осигуряване на правна помощ. Много посочват, че имат нужда от такава. Има много организации, които помагат дори и безвъзмездно на журналисти, за да се справят с това предизвикателство. Тук стигаме и до предишната констатация.

- Не. Институциите никъде не се споменават като фактор, който може да повлияе върху медийната среда в страната.

Между другото ние имаме нелошо законодателство по отношение на прозрачността на собствеността и финансирането. Но се оказва, че те не работят.

За да има резултат, е ноебходимо да има работещо правителство и парламент, за да бъдат гласувани законодателните промени. Макар че и без законодателни промени някои министерства могат да си подобрят работата, стига да имат желание. Политическата нестабилност е добро извинение.

Много е притеснително, че във всеки един парламент има поне по една политическа сила, която казва, че трябва да се занимава с дезинформацията и състоянието на медиите. И се появяват интересни идеи, които ги виждаме в практиката на тоталитарни държави. Във всеки един парламент има и сега вероятно ще се появат още, които ще пишат закони, за да забраняват едни или други медии.

- Това е тенденция от поне няколко години. Ние го засичаме от 2017 насам и все повече онлайн медии и форуми са терен, на който медии и журналисти са заплашвани. Това е или под коментари на публикации, форуми на изданията, а понякога дори и лични атаки през съобщения. Заплахите са най-различни. От лични квалификации , понякога и по-сериозни физически заплахи, които трябва да са отговорност на разследващите органи.Журналистите споделят, че заради техните позиции са били заплашвани пряко от различни критикуващи групи, които ги тормозят. Всъщност и от двете страни на войната има хора, които смятат, че тя не се отразява обективно.