Борина Андрю, директор на "Вилмот архитекти": Централна фигура в града става човекът, а не колите

На живо
Заседанието на Народното събрание

Борина Андрю, директор на "Вилмот архитекти": Централна фигура в града става човекът, а не колите

Борина Андрю и Юг Паран (вдясно) на лекцията в София
Борина Андрю и Юг Паран (вдясно) на лекцията в София
Борина Андрю е родена в София и завършва специалност "Изкуство" в университета Ecole du Louvre, "Международни отношения" в Science Po, а "Литература и комуникация" в Сорбоната. От девет години тя е генерален директор на "Вилмот архитекти" (Wilmotte & Associés Architectes), което обединява 260 архитекти, съмишленици на арх. Жан-Мишел Вилмот. Техни са проектите за временно изградения "Гран пале" до Айфеловата кула, обновяването на булевард "Шан-з-Елизе", националния музей в Амстердам, централата на ООН в Сенегал, стадион "Алианц Ривиера" в Ница, Конгресния център в Мец, "Ферари център" в Маранело, Руската църква в Париж... Борина Андрю е удостоена с Ордена на почетния легион и е сред 40-те най-влиятелни жени във Франция. Наскоро тя заедно с урбаниста Юг Πapaн бе в София по покана на главния архитект на общината Здравко Здравков и изнесе лекция нa тeмa "Ѕmаrt сіtу: Peшeния зa paзвитиe нa гpaдoвeтe в пpoмeнящия ce cвят".
Накъде е посоката за развитие на града - към още удобства и динамика или?
- Все по-ясно е, че човекът трябва да е в центъра на града. Доскоро се искаше всичко да е по-високо, по-бързо, по-видно и имаше, бих казала, глобализация на вижданията за архитектурата - тя беше обърната към други неща, а не към човека, който живее в града.
Тенденцията сега е да има все по-малко автомобили, но за това първо трябва качествен обществен транспорт.
​​​​​​​В Париж се върнаха трамваите, защото са чист, бърз и сигурен начин за придвижване.
Смятам, че и политическите власти ще стигнат до това решение, защото Земята не може да понесе още и още коли, това вече е почти издевателство! Имайте предвид, че през 2050 г. в градовете ще живеят 2.5 милиарда души повече от сега! Тоест градът трябва да стане уютен, приветлив и спокоен.
Ние, българите, трябва по-далновидно да мислим в тази насока, а не все да тичаме след проблемите и да ги решаваме, след като вече са се случили. И после всеки път се опитваме да поправим нещата с бързане.
По ваш идеен проект наскоро беше изграден първият линеен парк в София - между площад "Македония" и "Руски паметник". Как ви изглежда изпълнението?
- Има дребни неща, които биха могли да бъдат по-добре изпълнени, с по-добро качество. Като съвкупност смятам, че проектът е правилен и интересен за София, защото показва как може част от колите да си отидат и все пак да се запазят места за паркиране, като се махна диагоналното паркиране, а то, как да кажа, не е градско. Сега е успоредно по улицата и то е спокойно, има място и за велосипеди, и за разходки. Единият край (на линейния парк) не е по нашия проект, но аз се радвам, че се получи плавно озеленяване и това начало е обнадеждаващо.
Този проект може да се приложи и на други места в София, важно е да има взаимно уважение в публичното пространство на града, тоест да има съвместяване на всички хора, които го ползват.
Линейният парк със затревения релсов път и алеите, които доскоро бяха платен паркинг
Линейният парк със затревения релсов път и алеите, които доскоро бяха платен паркинг
Пешеходните зони трудно се приемат и от търговците, и от живеещите там, защото няма къде да паркират. Така ли е и във Франция?
- Да, навсякъде има за и против. Когато е само пешеходна зона, има проблеми с достъпа, а трябва да могат а влизат пожарните коли. Но е хубаво да има свободни зони, където хората да се разхождат. Това е световната тенденция, но трябва постепенно да се прилага, със съгласуване с обществото, но пък става бавно. Ако е драстично, предизвиква неправилни емоции и настроения.
Проекти на "Вилмот" се реализират в цял свят, какви възможности виждате в София?

- В града и околностите има много индустриални сгради, които са изоставени. Те са много подходящи за учебни заведения, за културни обекти, дори за жилища - могат да се преустроят успешно.
Къде видяхте такива места?
- Кметът на "Красно село" (Росина Станиславова) ми показа такива пространства в този район, сещам се и за "Кремиковци"... Една част да се превърне в обществен парк, а друга - да се застрои.
Моят колега Юг Паран, който сега за първи път дойде в България, беше потресен от качеството на историческите обекти, а видя само София и Бояна. Това, което го възхити, беше озеленяването на столицата, според него "парковете дават тишина на града". В София се падат 17 кв.м зелена площ на човек, докато в Париж са 2 кв.м, а в Кайро едва 0.35 кв.м.
Но тротоарите тук са разбити - ние, българите, не се отнасяме отговорно към своята страна, затова много искам моето бюро да направи хубав проект за София. Ние работим в 30 страни, но тук - само символично.
"Вилмот" участва в конкурса за площад "Света Неделя" през 2019 г., но не спечели. Тогава български архитект, член на международното жури, каза, че има само един гениален проект, но е бил пренебрегнат. Имаше предвид вашия, на "Вилмот".
- Проектът не беше разбран от журито, защото нямаше официално представяне на проекта. Това стана, след като журито вече се беше произнесло. Не искам да оспорвам избора, но не беше разбрано, че искахме площадът да се превърне в един зелен "бял дроб" в центъра на града - с много дървета, като градина около храма "Света Неделя" и със защита на цялата археология. Беше много български, много софийски проект.
В него участваше и компанията "Рома дизайн" от Калифорния. Те са признати урбанисти и архитекти и собственикът на компанията се казва Борис Драмов, роден в София през 1941 г. и мой братовчед.
Имахме истинско желание да се направи нещо много софийско по дух, но нали знаете, никой не е пророк в собствената си страна. Ние работим в 30 страни, но за съжаление много малко в България и се надявам, че нещата ще тръгнат по друг начин. Сега се срещнах с великолепни хора в София и ще се радвам да продължим това сътрудничество.
"Вилмот" се ангажира и с реставрация на паметници на културата. Кой е верният подход към миналото?
- Много внимателно се отнасяме в тази област. Ще дам един пример: в едно градче в Централна Франция има бивша фабрика за хартия. Тя нямаше никаква архитектурна ценност - само зали и нищо друго. Въпреки това ние ги съхранихме, защото те имаха социално значение за града. Тези зали бяха хранили хората от този град в продължение на 150 години.
Вие сте родена в София. Кой е вашият квартал?
- До Докторската градина, на ул. "Сан Стефано" съм живяла. Израснала съм между две градини (Докторската и парк "Заимов") и беше наистина много хубаво. Много обичам България, винаги ми е радеело за нашата невероятна страна, понякога забравяна или лошо оценявана, но тя е с древна история и дълбока култура, с потекло, хората са образовани и е жалко, че населението намалява все повече. Имам двойно гражданство, децата ми знаят български, едната внучка го говори слабо, но се надявам, че и третото поколение ще говори на родния език.
Временната "Гран пале" в Париж, която замества автентичната, докато се ремонтира. Конструкцията е изцяло от дърво и в нея се провеждат концерти, спектакли, ревюта, а през 2024 г. и състезания от летните олимпийски игри
Wilmotte & Associés Architectes
Временната "Гран пале" в Париж, която замества автентичната, докато се ремонтира. Конструкцията е изцяло от дърво и в нея се провеждат концерти, спектакли, ревюта, а през 2024 г. и състезания от летните олимпийски игри