Стоян Мадин, адвокат: Доброволчеството е много заразно
Добрата новина на 2022 година е вълната от емпатия и доброволчески акции по различни поводи, в които се включиха неизброим брой хора (повече по темата - четете тук). "Дневник" ще представи в следващите дни историите на различни хора, които са се включили с време, умения и подходящата помощ, за да помогнат на други през годината.
Стоян Мадин е адвокат. През 2022 е участвал в няколко акции - почистване на Рила, помощ на пострадалите при наводнените села в Карловско и Пловдивско. В началото на войната стига до границата с Украйна, за да помогне на бягащите.
Какво е да си доброволец?
- Бих се пошегувал и казал, че не е нищо особено. Само трябва да излезеш една крачка напред пред "строя" и да кажеш, аз участвам или аз ще го направя. Важна е каузата.
Какво ви мотивира да участвате в акции?
- Може да звучи изтъркано, но движещата сила е любовта. За мен любовта е отговорът на почти всеки въпрос свързан с доброволството. Тя те кара да изпиташ състрадание към хората, чиито домове са унищожени от наводнение, и да отидеш и да им помогнеш, тя ти подсказва, че планината не е място за боклук и природата има нужда да си почине от отпадъците и ти трябва да й помогнеш.
Любовта към свободата и ценностите те мотивира през зимата да не спиш 48 часа и няколко дни да караш неща за Украйна. |
Разкажете каква беше 2022 за вашето доброволчество - къде и защо се включихте?
- Не съм от най-изявените доброволци, но си имам и причини за това. По професия съм адвокат и наред с обичайните си дела се опитвам да давам, където мога, безплатна правна помощ на хора в нужда или участвам по различни проекти, някои от които задължително включват доброволен труд. Например в САЩ това, което видях с очите си, е, че не можеш да се впишеш в адвокатска колегия, ако нямаш определен брой часове доброволен труд.
Важното за мен обаче е да можеш да се включиш в нещо извън твоята област на работа. Затова през 2022 участвах в няколко инициативи. |
Едната беше организирана от "За Земята" и целта беше да се почистят отпадъците около хижа "Мальовица", Страшното езеро и заслон БАК в Рила.

Добрата новина за България от 2022 година
Отреагирахме също така на призива за помощ на хората, пострадали от наводненията в община Карлово. Не трябваше много, за да го направим. Просто една сряда написах във "Фейсбук", че следващата събота сутрин тръгвам към с. Каравелово и имам свободни места, и в края на деня вече бяхме една пълна кола и един бус приятели. Съвсем в началото на войната, около 3 март, с приятели закарахме неща до Украйна и съответно взехме хора, които бягаха от войната.
Какво ви струва да сте доброволец?
- Трябва човек да отдели от личното си свободно време, което, вместо да го посвети на семейството си, помага в много случаи на хора, които не познава и които може би няма повече да срещне в живота си.
Но не само лично време, защо аз съм със свободна професия и много често отделеното време за доброволчески труд трябва да се навакса с работа по нощите или събота и неделя.
Какво ви донесе участието в тези акции?
- Зареждане с енергия.
Когато правиш добро, се зареждаш с положителна енергия. |
После нещата някак си тръгват по друг път. В много случаи виждаш и се запознаваш с нови хора, които споделят твоите ценности, и като има и резултат от труда ти, който е видим, някак си светът става по-добър.
Мислите ли, че доброволчеството може да е заразно?
- Доброволчеството е много заразно. Поне за мен е така и затова се опитвам винаги да го показвам, за да заразя и другите. Ето например днес виждам една приятелка как е отделила от времето си, купила е детски играчки, които е опаковала и надписала, след което изпратила до деца в нужда. Казвам си веднага, че това е страхотно, и се замислям как и какво аз мога да направя.
Ако можете да разкажете най-запомнящото се от различните доброволчески акции?
- Най-запомнящото се от почистването на Рила може би е многото боклук, който се събра, това като лош спомен, и атмосферата, която другите доброволци създадоха, като положителен момент.
От наводненията най-запомнящото за мен си остава силата на духа, която видях у пострадалите хора. |
При шофирането до Украйна това, което ще запомня, е моментите, в които се разминавахме с военни камиони в Румъния, и усещането, което имах, за някаква надвиснала огромна опасност.
