Документалният филм-послание за живота на доц. Кристиан Таков "Моралът е доброто" се превърна в един от феномените на 2022 г. и продължава да пълни залите не само в София, а и извън нея, и извън България. Сценаристът и режисьор на филма 33-годишният Веселин Диманов работи по него три години след ранната смърт на Таков. През лятото организира и фотографска изложба с кадри, правени от Таков, подбрани от архив от над 20 000 снимки.

Публиката му надминава 11 хиляди зрители в кинозалите в цялата страна. С прожекциите подкрепя и каузите на фондация #ЗаДоброто, като за периода от 7 ноември, когато бе премиерата, до 20 декември продукцията успя да събере общо 10 933 лева за благотворителни каузи и дарителски кампании.

- Откровено казано, това е решение, което като че ли взех първо със сърцето си, трудно е дори за мен да го обвия в думи. Идеята за филм за живота и дейността на Кристиан Таков се зароди в мен малко след като той ни напусна. Тогава вече живеех в Англия и един ден през обедната ми почивка просто взех телефона и се обадих на неговата майка Галя Йончева. Споделих ѝ, че искам да направя филм за сина ѝ. От този разговор започна всичко - тогава дори не подозирахме колко дълъг път ще извървим заедно, за да се случи "Моралът е доброто". За мен работата ми по филма беше отговорност и дълг не само към паметта на Кристиан, но и към семейството му - неговата майка и дъщеря, които ми се довериха и повярваха в намеренията и идеите ми.

Ще дам и една кратка предистория - аз имах щастието да се запозная с Кристиан през 2016 г. по повод едно интервю, което му предложих да направим. Темата на разговора ни беше съдебната реформа и политическите процеси тогава. Той прие веднага и ме покани да го запишем в неговия дом. Още тогава моментално ме впечатли с безспорно високия си интелект, начина по който се изразяваше, но и нещо ключово, което мога да опиша само с една дума - доброта.

Тогава Кристиан вече беше разпознаваема личност, много ангажиран и търсен от различни медии, но отношението му към мен - един 26-годишен журналист на свободна практика, който списва младежка медия, остави много ярка следа в мен. Ние поддържахме контакт дори след това първо интервю, и след като аз заминах за Англия, направихме още няколко интервюта и разговори по телефона.

С решението ми да претворя целия му живот от най-ранна детска възраст в документален филм още в самото начало за мен главното бе колкото се може повече хора да научат за Кристиан, за тези негови качества - чисто човешки, които го правят преди всичко един от нас.

- Когато започнах работа с архива на Кристиан, установих, че пред мен стои нещо изключително - хиляди страници юридическа литература, есета, снимки, записки от различни периоди на историята, които трябваше да изследвам. Едно от най-големите предизвикателства всъщност бе опознаването им. Говоря за непрекъснати срещи с неговата майка в продължение на месеци в родния му дом, където четяхме и подреждахме лист след лист, снимка след снимка. Прелиствахме тефтери от различни периоди, тъй като за мен бе важно да опозная живота му в детайли, за да успея да изградя най-достоверния образ пред зрителите.

Така съвсем случайно попаднахме на една ключова за продукцията записка - "Да се гледам в младежко предаване". Това промени всичко - от сценария до мащабите на продукцията, тъй като до онзи момент (2020 г.) аз дори не предполагах, че той е имал такива изяви от началото на самия преход в България. Това откритие ме мотивира да потърся тези архиви в националните медии - БНТ и БНР.

Оказа се обаче, че въпросните архиви не са част от златните фондове, тъй като в годините на преход по една или друга причина не са били запазени. Открихме ги случайно и това бе моментът, когато осъзнах, че вече имаме наистина голяма история, която да представим на широката публика.

Предизвикателства може да се каже, че имаше до самия край на продукцията, от всякакво естество - и юридически, и финансови, но съм щастлив, че успяхме да ги превъзмогнем, всяко усилие си струваше.

- Ако отворим тълковния речник и погледнем етимологията на думата "авторитет", ще видим, че тя има своя произход в римското право. Под auctoritas се разбира достойнството на или уважението към даден човек или институция, които им позволяват да вземат правилни и обществено приемливи решения там, където липсват закони или правила. В тази връзка - да, Кристиан Таков е безспорен авторитет.

Надявам се и зрителите на филма да са "откраднали" за себе си това послание, защото това е есенцията, а не култ към личността.

- Надявах се, че ще докосне много хора, но че ще стане събитие с такова силно социално въздействие, че дори ученици ще бъдат покорени от личността на Кристиан Таков, че филмът ще се гледа от хиляди и у нас, и в Европа, и в Америка - не съм смеел да мечтая. Наблюдавам хората, които излизат от кинозалите и носят нов заряд, мотивация, желание да последват примера. Това е невероятно щастие и удовлетворение!

След всяка прожекция получаваме десетки съобщения, имейли, отзиви и всичко това отделно от нашите лични срещи със зрителите на филма. Като че ли те самите възприемат "Моралът е доброто" като една обща кауза. Толкова много хора се свързват с нас и предлагат помощ с организирането на прожекции в различни градове. И това са хора, които просто са гледали филма, преживяли са го и са усетили, че трябва повече от нас да се докоснат до историята, до посланията, които носи - някои дори не са го гледали все още, но вярват в искреността на разказа. Ние сме много благодарни на всеки един човек!

- Предал съм цялата истина за Кристиан Таков, която изравях от разкази на неговата майка, архиви, видео- и аудиозаписи от телевизии, националното радио, библиотеки, институции. Така се обхвана животът му от най-ранното детство, ученичеството, казармените години, студентстването, преподавателския период. Той е един от нас.

Не съм спестил нищо от събитията в неговия живот. Именно затова хората вярват във филма. Те усещат истината, която блика от него, липсата на лустросване. Многобройните интервюта на приятели, колеги, съученици, състуденти, преподаватели и учители потвърждават истинността на разказа. Имаше и някои негови близки, които отказаха да участват във филма, но филм има и стотиците възторжени отзиви ми дават вяра, че съм се справил добре.

- Реших да включа и "спорните фигури", както се изразявате, защото те са част от истината и макар и за кратко време, Кристиан Таков е общувал с тях. В този смисъл те са част от историята в определените етапи от живота му, а и по-важното е, че именно те онагледяват виждането на Кристиан, за което мнозина му се възхищават, и ще цитирам тази негова мисъл, която смятам, че най-точно го описва: "Различавайте човека от делата му: тях дамгосвайте, него привличайте. Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие."

- През тези три години, в които денонощно съзнанието ми беше обсебено от филма, аз се потопих в светлината на една необикновена личност и вярвам, че съм се обогатил духовно. Все още не мога да се погледна отстрани и да преценя по-съществените промени за мен самия. В личен план се промени това, че станах баща, а в професионален - че намерих мястото, където бих искал да се развивам, намерих своето призвание и успях да му се отдам изцяло.

- Нивото на морала на българина е относително понятие. Има всякакви хора, имало ги е от древни времена, ще ги има и в необозримо бъдеще. Човешката душа е една и съща навсякъде и по всяко време. Важното е сега по кой път ще изберем да вървим.

И аз мисля, че примерът на Кристиан Таков е достатъчна ориентация. Не само това - в очите на хората, които излизат от киносалоните, аз чета вдъхновение и надежда. Сега вече нещата са в наши ръце.

- Знаете ли, има една прекрасна реплика от "Кукер кабаре" на Любомир Пеевски, която казва следното: "Когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно." Има надежда винаги, стига да повярваш, че можеш да си тази искра, която да освети пътя към доброто.