- През годините съм получавал многократни запитвания от мои колеги да преведа някаква сума или цена в днешни пари. А конкретният повод бе молбата на моя добър приятел Дарин Канавров, бивш директор на музея в Балчик, да пресметна сегашната стойност на няколко милиона лева от 1941-1942 г. Отговорих му, че без сериозна подготовка подобно упражнение би било крайно неточно, но се замислих, че е крайно време да се захвана с темата. Именно това ме мотивира да се обърна към двама колеги от Стопанския факултет на Софийския университет с предложение да обединим своите експертизи за изчисление на инфлацията през последните две-три столетия.

Като сложност начинът на пресмятане на индекса на потребителските цени не е някаква "атомна физика", но практическото му приложение е свързано с множество проблеми, които трябва да бъдат решавани евристично в хода на изчисленията.

- Не, съвсем не е така. Първо, имахме проблеми със събирането на данните. Ако изключим 1946-1951 г. българската статистика наблюдава и регулярно публикува цените от 1887 г. насам. Всички данни преди Съединението обаче трябваше да съберем с цената на огромни усилия, издирвайки и разчитайки близо 1100 търговски тефтера от 57 музея и архива. Това наложи да кръстосвам с колата си многократно цялата страна през последните близо две години. Нямахме никакво външно финансиране, което ме караше да си направя максимално икономичен разчет кога и къде да се пътува.

Друга трудност бе как да се "запълнят" липсващите понякога цени за някои отделни години в края на 18 век, например. Това наложи да се приложат различни статистически техники, за да постигнем чистия и убедителен ценови ред, което имаме вече. И тук експертизата на моите колеги икономисти бе безценна.

Третият е свързан с измерителя. Ние можем да определим двадесет основни стоки, които ще включим в нашата кошница, да съберем цените им от 1750 г. насам, но трудно можем да установим каква тежест да предадем на всяка от тези 20 стоки. Тоест, каква е била потребителската кошница през 18 и 19 век. Така се наложи да направим отделно изследване, за да съберем колкото се може повече домакински бюджети от миналото. Първото подобно наблюдение е направено от двама французи, които проучват работническо семейство от Самоков през 1848 г. Ако го сравним с по-късните подобни бюджети, се вижда, и това за мен е едно от най-големите ни открития, че почти до навечерието на влизането ни в ЕС константно 45-48% от разходите на българите отиват за храна. Няма значение от типа политически режим, дали е османско владичество, монархия, социализъм

А е известно от теоретичната литература, че всички неразвити икономики и небогати общества отделят огромна част от разходите си за жизнено необходими неща - храна, подслон и облекло, но основно за храна. Българите отговарят напълно на това теоретично определение. Видимо и трайно стандартът у нас започва да се подобрява, а разходите за храна - да спаднат до около 30-33%, едва около 2005 г. Тогава за пръв път българинът започва да забогатява. И днес делът на тези разходи е висок в сравнение с другите европейски страни, но за пръв път от векове, а вероятно и хилядолетие, се вижда някаква положителна тенденция.

- Най-много търговски тефтери има в Националната библиотека, но аз исках да съберем всичко, което е запазено. Затова се свързах по телефона с всички музеи и архиви, в които можеше да се предположи, че са запазени подобни документи - от Силистра до Малко Търново и от Гоце Делчев до Лом. Някои музейни директори бяха "неприятно" изненадани от запитването ми, но повечето бяха много любезни и веднага оказаха съдействие. Следваше трудната част - да се разчетат тези над хиляда тефтера, текстовете в част от които бяха на български, но цифрите със старобългарски, гръцки или дори с арабски знаци. Проблем криеха и архаичните мерни единици, които невинаги бяха напълно ясни. Въпреки всичко това успях да събера над 46 хил. цени от цялата страна и съм сигурен, че бях първият учен, разлистил огромна част от проучените близо хиляда тефтера.

- Изследването ни започва в 1750 г., която условно се приема за начало на Възраждането. Наред с това за средата на 18 век има клъстър от години с много добро покритие на цените на стоките, които ни интересуваха.

- Предполагам, до голяма степен това се дължи на утвърдените представи сред българските историци да се мисли "по периоди". Ако се занимаваш, да кажем, с Възраждането, почти не следиш какво става след Освобождението и пр. Втората причина вероятно е свързана с вродения скептицизъм в нашата хуманитаристика към количествените изчисления. А точните методи навлизат в науки, определяни като чисто хуманитарни, още през 50-те години на 20 век. У нас, в България, това започва да се случва едва сега.

- Да, така е. Като цяло, цените на повечето стоки днес са по-ниски от тези през 80-те години. И това важи за хляба, месото, мазнините Трябва да се има предвид, че тези сравнения сме правили с помощта на официалните данни за цените, не сме преизчислявали сами нищо. Просто сме събрали и уеднаквили в консистентен ред всички ценови индекси на НСИ.

- Сметките са готови, довършваме написването на текста. Надявам се до няколко седмици да приключим. Амбицията ни е то да бъде публикувано в някое авторитетно световно списание. Там процесът по рецензиране е дълъг, така че докато се стигне до отпечатване може би ще мине още година.

- Първо се надявам то да бъде от полза за академичната колегия. Предполагам обаче, че инфлационният индекс ще може да се ползва от всеки, независимо университетски преподавател или просто изкушен от темата българин, за да превърне в днешни пари някаква парична стойност от коя да е година след 1750 г. насам.

За мен, едно от най-важните неща, които нашият индекс ще даде е възможността е да добием измерими и относително точни индикации за стандарта на живот на българите. Обикновено историята ни се интересува от политическите събития, войните, революциите, но как са живели нашите прадеди знаем малко. С индекса на потребителските цени за първи път можем да надникнем извън кулоарите на Народното събрание и да влезем в домовете на хората, в техните кухни и спални. Да видим какво са яли, за какво са си давали парите, как са успявали да свържат двата края

Защото ние сега гледаме от гледна точка на цените, но когато вече имаме измерител на инфлацията, сравнения могат да бъдат правени и по отношение доходите на различни социални групи.

Благодарение на подобен род изследвания може да се отиде до много дълбоки косвени наблюдения върху ежедневието на хората. Неща, които до този момент не са били възможни. Или са били само от типа, който илюстрира един израз от миналото, че "положението на работническата класа е тежко, но постоянно се влошава". Без да може да се каже от кое е по-тежко, спрямо кога, има ли промяна и т. н.

Вън от съмнение, нашият ценови индекс дава приблизителна картина. Но абсолютна точност без машина на времето, с която да се върнем назад и да съберем идеални данни, не е възможна. Подобна степен на достоверност имат и немногото други подобни изследвания. А те се броят на пръсти защото събирането на цени в миналото е много трудоемко. Така, България влиза в една престижна лига от страни - САЩ, Холандия, Великобритания, Франция, скандинавските държави. Не повече от 7-8 страни.