- Причината се нарича психопатизация на българското общество. Аз съм го нарекла така, не е научен термин. Означава, че все повече членове на нашето общество са с психопатно поведение. Причините за това са много. За мен водещата е разпадането на семейството като институция. За съжаление разрушихме основната клетка на всяко едно общество.

В българското семейство от много години има насилие и агресия. Когато дете израсне в такава среда, то има шанс да стане или насилник, или да бъде жертва на насилие. Минимален е шансът да израсне като силна, самоуверена, здрава личност, която да решава проблемите по социално приемлив начин, без примитивизъм.

Отиваш и застрелваш някого, защото не ти харесва, защото се чувстваш подбуден от него. Това, че се увеличават случаите с подобен начин на решаване на конфликти, говори, че нашето общество все повече заприличва на джунгла, в която правото е на по-силният.

Следващият въпрос е как в България човек получава достъп до оръжие - с едни смешни бележки, на които пише, че не е психично болен. Няма разбирането, че не психичната болест е равна на агресия, а психопатията, личностното разстройство. Не се изследва възможността на кандидата за оръжие да владее изявата на своите емоции и импулси, т.е. не се изследва неговата психологическа пригодност да носи оръжие, а това дали чува гласове.

- Основата е семейството. Разбира се, след това идват и образователните институции, които имат и възпитателни функции, но неслучайно се говори за първите седем години от живота на детето. Това са годините, в които се полагат основите и семейството има водеща роля. В училищната възраст средовите въздействия стават водещи. Затова е много важна базата от първите седем години.

- Би следвало достатъчно добре да владее изявата на своите емоции, да не се поддава на импулси. Агресивният нагон по принцип е заложен в човешката природа. Тъкмо в това се изразява социализацията: да се научим да го владеем, да не даваме воля на този нагон безповодно. Това е въпрос на възпитание, на среда, на начин на справяне с трудностите.

Предвид информацията в публичното пространство, че от много години е тероризирал съседите си с грубости, агресия, насилие, явно това е начинът му на справяне. Понеже не е срещнал адекватен отпор от институциите, е продължил да смята, че може да се държи по този начин и това да остане ненаказано.

- Това се определя от прага, който има съответният човек. Когато е психопат, прагът е много нисък, не зачита писаните и неписаните норми на поведение в обществото, не зачита човешкия живот като ценност. Такива хора са с лоша личностова структура. Те са емоционално студени, нечувствителни. За постигане на собствените си цели и удоволствени изживявания са готови в буквалния смисъл да минат през трупове. Това се среща навсякъде по света, не е български патент, но, когато не срещне адекватен отпор от институциите, се формира чувство за безнаказаност.

- Ако представим нещата така, а за мен не стоят по този начин, означава да залепим клеймо на тази професия. А това не е вярно. В крайна сметка убиецът е напуснал полицията преди повече от 20 г., не знаем колко е успял въобще да бъде полицай, нито по какви причини е напуснал. Повтаряйки непрекъснато, че е бивш полицай, смятам, че се лепи незаслужено клеймо на хилядите честни, отговорни и достойни хора, които работят в тази система.

Такива казуси отварят темата за конкретното въздействие на средата и ролята на конкретната личност в осъществяването на подобни агресивни актове. Това е много голяма, с много дълбоки корени. Ние виждаме последствията. Корените са от всякакво естество: и личностно, и социално, и институционално.

В България често казваме, че институциите не си вършат работата. Добре, но в институциите също работят хора - със своите личностови дефекти, особености, проблеми. Защо очакваме човек, който вкъщи е насилник под някаква форма, в работата си да бъде различен?

Живеем в едно общество и всички сме свързани един с друг, както и всеки с обществената система. Виждам я като система от зъбчати колела, които са различно големи. И в най-малкото колело да се счупи едно зъбче, напр. един човек да е психопат, това може да доведе до разваляне на цялата машина. Психопат е и човекът, който се друса безотговорно, качва се на колата и убива две млади жени, както и този, който уби Вашия колега Милен Цветков.

Психични болести са шизофренията и биполярното разстройство и подлежат на медикаментозно лечение. Те се надграждат над една здрава личност и с лечението можем да повлияем човек да се върне към здравата си личност. Докато при психопата личността не е здрава. Вече се нарича личностно разстройство вместо психопатия, но е бич за цялото общество.

- Това е сложен въпрос, защото насилието е комплексен социален феномен. Корените са в детството. Ако личността е здрава, в зрелите си години може да извърши тежко престъпление в състояние на афект или след инцидентна употреба на голямо количество алкохол. Т.е, няма да има системност в насилническото си поведение.

Разбира се, че и най-здравата личност може да стане насилник, но трябва да правим така, че да минимизираме риска. Поради факта, че до една възраст семейството има водеща роля върху формирането на личността, след това средата, имаме да работим във всички посоки: и върху оздравяване на семейството, и върху оздравяване на средата.

- В конкретния случай е имало много сигнали, че този човек е насилник и агресор. Отново стигаме до институциите.

Да, не знаем кой ще извади нож, кой пистолет, кой просто ще шамароса. Затова трябва при най-малкото проявление да реагираме като общество, да се обърнем към институциите. Те пък са длъжни да реагират веднага. Ако сигналите срещу този индивид бяха взети под внимание и беше реагирано навреме, отдавна трябваше да му е прибран пистолетът.

Виждате ли как се въртим в кръг? Нашето общество се върти като хамстер в колело! И се стига до трагични инциденти, по които говорим, говорим, говорим и след това отново нищо! Вдигаме ръце и казваме "Случи се". Да, но има риск пак да се случи, а като общество не си вадим поука и не започваме да работим.

Тази работа ще трябва да се върши десетилетия наред. Защото подобен тип проявления говорят за цивилизационен регрес на едно общество. За да се преодолее регресът, първо трябва да се стигне до изходното ниво, от което сме започнали да регресираме, за да започнем да прогресираме. За това трябват няколко поколения.

- Адекватно е да не се отговаря с насилие, защото това ще доведе до пряк конфликт. Но в България все повече изглежда, че адекватният начин е човек да се скрие някъде и да не влиза в никакви отношения, да не говори с такъв човек, да има избягващо поведение. Като не реагират институциите, у такива хора се създава чувство на безнаказаност и настъпват още, и още, и още.

Системата ни е затлачена, не работи и всички сме в кюпа, няма невинни. С хроничното си мълчание и нереагиране, когато чуем шум от съседния апартамент или къща. Всеки се свива, защото си мисли, че няма да му се случи.

- Разбира се, че е основателен. И пак завъртяхме порочния кръг.

- С много работа отдолу нагоре и отгоре надолу, във всички посоки. На пръв поглед може да изглежда, че поведението на политиците няма отношение към битов скандал, завършил с убийство, но всъщност има. Виждаме как си говорят и как действат политиците. Когато се насажда несигурност в обществото, политиците не показват готовност да решават проблеми, и самите те имат поведение, което може да бъде критикувано, разбира се, носят отговорност.

- Хората да обръщат внимание на децата си, да ги изслушват, да имат здрава емоционална връзка с тях. Когато са разделени, родителите да не водят битка с другия, особено чрез детето. Да изразходват енергията, която имат в танци, в разходки в природата. Да ограничат филмите и игрите с агресия. Да работят върху себе си с цел повишаване на емоционалната интелигентност: човек да познава емоциите си и да ръководи тяхната изяви.

Емоциите се зараждат в мозъка, те са биологично детерминирани. Но това, което можем да контролираме, е изявата емоциите. Да познаваме емоциите на другите, да се съобразяваме с тях. Да не мислим, че светът започва и свършва с нас, да не мислим само за собствените си права, а да знаем, че те свършват там, където започват правата на другия човек.