Рая Раева, Български фонд за жените: Партии търсят предизборно "провокативни теми - плашила"
На едно от последните заседания на 48-ото Народно събрание депутатите отхвърлиха два проекта за изменения на закона за защита от домашното насилие. Съществени аргументи срещу предложенията, част от които бяха на Министерския съвет, не бяха чути. Вместо това основно "Възраждане" и БСП лансираха тезите как чрез измененията ще се посегне на традиционното българско семейство, колко заплашителна е "джендър идеологията", заложена в проектите, и как с тях се цели приемането на Истанбулската конвенция. "Дневник" разговаря с Рая Раева от Българския фонд за жените за последиците от неприетите текстове.
Професионалният опит на Рая Раева е свързан с Българския хелзинкски комитет (БХК), където работи над кампании и инициативи като "Паметни жени" - кампания за популяризиране на приноса на жените в българската история, "СуперЖените" - колекция от образователни карти за оцветяване и проекта "Картографиране на убийствата на жени в България". Тя е съавтор на книгата за сексуално образование за момичета "В като Вагина".
Какво показа дебатът в Народното събрание, след който на първо четене бяха отхвърлени промените в закона за защита от домашно насилие?
- Трудно ми е да нарека това дебат. Бих използвала израза политически спектакъл, който продължи над три часа и се отличи с изключително обидни, лишени от емпатия, бих казала дори - безчовечни изказвания на голяма част от народните представители. С колегите ми от Българския фонд за жените проследихме целия този "дебат" и бяхме дълбоко фрустрирани от начина, по който депутатите от "Възраждане", БСП и частично от ГЕРБ наложиха своите очевидно предизборни политически послания и успешно изместиха фокуса от истински големия, ужасяващ и труден за решаване проблем, който България има с домашното насилие, и от пострадалите, които чакат от години тези законодателни промени.
Посланието, с което 48-мото Народно събрание ще бъде запомнено, e "Не ни пука за вас и за вашия живот" към всички жертви на домашно насилие.
Дебатът, за жалост, показа и нещо друго - че в обществото ни все още битуват доста патриархални разбирания, като например това, че проблемите в семейството са си лични и трябва да останат скрити - това всъщност подкрепиха депутатите с изказванията си. Да си затваряме очите за насилието, да останем безучастни, да си замълчим, защото не е наша работа.
Каква ще е цената и последствията от това, че отново няма да бъде направена стъпка в подкрепа и помощ на пострадалите и жертвите от домашно насилие?
- Накратко - още жертви и още изгубени човешки животи. Както знаем, в България няма официална статистика на случаите на домашно насилие и насилие, основано на пола, но можем да кажем, че приблизително на всеки две седмици една жена бива убита от свой близък мъж (бивш или настоящ партньор, или друг роднина). Само от началото на 2023 г. знаем за поне 5 случая на брутално домашно насилие, завършили със смърт. И тук говорим само за случаите, станали известни в медиите. Вероятно е те да са повече. Новините, които пък съобщават за побой и тормоз, са почти ежедневни.
Та тези промени бяха дългоочаквани не само от нас, гражданските организации, които работим по темата "домашно насилие", но и от всички жени, които ежедневно търпят и са подлагани на насилие.
| Според скорошно проучване на НСИ всяка пета жена в България е преживяла един или повече случаи на насилие от интимен партньор (психическо, сексуално или физическо), а близо една трета от момичетата са преживявали физическо или емоционално насилие в детството си от един от двамата си родители. |
Международните статистики за Европейския съюз пък ни показват, че всяка трета жена е била или ще бъде жертва на насилие. За България това са 1 млн. жени, на които държавата отказва да осигури полагащата се ефективна защита и право на (достоен) живот.
Позор за българския парламентаризъм
Какво е обяснението за тази съпротива от страна на политиците да приемат тези промени?
- Моето обяснение е, че сме в предизборна кампания и партии като крайнодясната "Възраждане" и идеологически обърканата БСП, които нямат солидни политически платформи, изградени на конкретни ценности и политики, и печелят своите избирателни по популистки начин, са в търсене на "провокативни теми - плашила", които ще им донесат популярност (като "джендър пропагандата" или "норвежците, които крадат деца"). Традиционно такива теми са свързани с правата на определени малцинствени групи или, ако трябва да обобщя, темите за правата на човека като цяло.
В последните години виждаме все по-голяма атака срещу правата на жените и правата на ЛГБТИ общността. Станахме свидетели на това през 2018 г., когато на дневен ред беше дебатът за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция), виждаме го и сега.
Когато налице е политическа криза, тези теми са сред първите, които биват атакувани с оправданието, че "защитаваме традиционните семейни ценности" или защитаваме българските деца. Аз отказвам да повярвам, че насилието е наша традиционна ценност или поне ми е трудно да свикна.
Колкото до позицията на ГЕРБ - тя е отчасти изненадваща, защото в комисиите, в които се обсъждаше законопроектът и на които присъствахме и ние, те го подкрепиха на 100%. Също е важно да припомним, че този законопроект си е в някакъв смисъл техен, защото работата по него беше започната именно от Десислава Ахладова от ГЕРБ, по онова време министър на правосъдието.
Убийство чрез бездействие: 48-ото Народно събрание осъди десетки българки на смърт
Както и че Екатерина Захариева в ролята си министър на външните работи подписа Истанбулската конвенция през 2016 г. Но макар и на 27 януари тя да гласува в подкрепа, за жалост, не направи изказване в защита на промените в пленарна зала. Предполагам, че в края на деня за ГЕРБ, макар че те самите са били в някакъв смисъл движеща сила в създаването му, е било удар по егото да приемат законопроект, внесен в НС от политическите им опоненти от "Демократична България".
| И докато политиката за някои е спекулативна игра, и за минута не трябва да забравяме, че от приемането на такива закони в крайна сметка зависят човешки животи. |
Може ли да се отличи някое критично важно изменение от отхвърлените проекти, което можеше да има непосредствен положителен ефект?
- Промените, които предвиждаше законопроектът и за които ще продължим да се борим, са изцяло в подкрепа на пострадалите. По законопроекта, внесен от Надежда Йорданова, всъщност се работи много отдавна - над 3 години. В неговото написване са участвали юристи, съдии и магистрати, представители на институции (МВР, МТСП, МП) и експерти от гражданския сектор, които работят на първа линия с пострадалите от домашно насилие. Този законопроект е бил подлаган на две обществени обсъждания - има широка обществена подкрепа и е дългоочакван от всички жертви на насилие и техните близки.
| Една от много важните промени беше удължаването на срока за подаване на молба за незабавна защита от един на три месеца. Това е в най-добрия интерес именно на жените, които съставляват мнозинството от пострадалите от домашно насилие. По-дългият срок е гаранция, че дори при най-тежките случаи пострадалите ще имат възможност да се обърнат за защита към съда. |
Друга важна промяна е създаването на Централен регистър на случаите на домашно насилие. Липсата на единна национална статистика прави невъзможно формирането на точна преценка за размерите и обхвата на феномена домашно насилие и насилието, основано на пола в страната. Тя възпрепятства разработването, приемането и измерването на ефекта и адекватността на мерките, целящи да отговарят на нуждите на пострадалите, техните семейства и да подкрепят българското общество в справянето с проблема.
Много нужна стъпка е и създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, който ще отговори на нуждата от координация между органите, отговорни за борбата с домашното насилие, като в същото време изработва и осъществява държавните политики за превенция и защита от домашно насилие.
Две важни промени, за които ние настояваме, но които не стигнаха до финалния текст на законопроекта, бяха ясното дефиниране на видовете насилие (психическо, физическо, икономическо и т.н.), за да се предотвратят различните тълкувания и да не са дава възможност за индивидуални интерпретации на случаите, основани на личен опит и нагласи към домашното насилие.
Другата промяна е замяната на термина "фактическо съпружеско съжителство" с "интимна връзка". Настоящата формулировка "във фактическо съпружество" изключва лицата, които са в интимна връзка, но не споделят общо домакинство или бюджет, като по този начин възпрепятства една от най-рисковите групи от това да потърси защита. Използването на термина "интимна връзка" ще гарантира разширяване кръга на лицата, които могат да потърсят и получат по-ефективни защита и закрила в рамките на закона.
В дебата се отличи отново атака към неправителствения сектор и гражданските организации. Как си обяснявате тази продължаващата кампания, какво цели?
- Краткият отговор отново е политически ПР и насаждане на страх у обществото, като се измества фокусът от истинския проблем към несъществуващ такъв (за въвеждане на "джендър идеология" в училище, "деца, които ще бъдат отвлечени от социални работници" и поредица други лишени от смисъл твърдения).
Другият отговор е, че тази кампания за очерняне на гражданския сектор върви отдавна и в определени моменти натискът се усилва.
| В такива случаи обичам да припомням, че именно гражданските организации и доброволците са онези, които много често са на първа линия в поредицата от кризи, в които държавата отсъства - като пандемията от COVID-19, войната в Украйна, наводненията в Карловско, а сега го виждаме и в организацията, която тече в помощ на пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия. |
Да се злепоставя и демонизира работата на гражданския сектор, който е неизменна част от истински демократичната държава и неин коректив, е недопустимо и осъдително. Особено що се касае до борбата с домашното насилие и колегите ни, които работят на първа линия и спасяват животи в крайно незадоволителни и дори обидни условия.
Искам да напомня, че държавното финансиране за изхранване на хората в кризисните и консултативни центрове, както и заплащането на психолози и социални работници е респективно по 2.17 лв. и 3 лв. на час. Това е достатъчно показателно за отношението, което държавата има към проблема.
Нужни са спешни реформи и гражданските организации могат само и единствено да допринесат за тях с експертизата си и опита си.
