Станислав Беловски, художник: Границата между добро и зло никога не ми е сива
"Путин и мъртвото му тяло" - така е озаглавен един от най-известните улични стенсили (колажи в градска среда) на Станислав Беловски * от пролетта на 2022 г, обиколил веднага и световните агенции. На него е изобразен руският президент, носещ собствения си труп. Последваха други колажи по улиците на София и в социалните мрежи, изобличаващи войната в Украйна и опитите да бъде оправдавана. Така Станислав Беловски затвърди позицията си на творец, който не може да стои отстрани и да се занимава само с естетически въпроси, както пише и в представянето на новата му изложба.
Откриването й беше в навечерието на една година от началото на войната. "Аз трябваше да направя нещо" е рефлексия спрямо призивите за неутралитет и събира основно улично изкуство от 2022г., дигитални колажи и картини. Тя може да бъде видяна в Музея за съвременно изкуство "Софийски арсенал" до 26 март. По този повод "Дневник" разговаря със Станислав Беловски за смисъла на изкуството, за социалните мрежи, за миналото и защо то има нужда от преосмисляне.
Защо трябваше да направите нещо?
- Във времена на кризи моето лично усещане е, че артистът няма как да стои встрани, вгледан в себе си и в чисто естетически въпроси. Във всеки случай, аз не мога. Когато Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022, след първоначалния шок, почувствах, че трябва да направя нещо отвъд чисто човешката помощ за бягащите от войната, да направя нещо именно като артист. Та ако някой ще ме пита например защо не съм ходил с оръжие да воювам в Украйна, да не се хаби.
"Аз трябваше да направя нещо" всъщност е името на вашата изложба в САМСИ. Какво направихте и какво не успяхте?
- Елате в галерията и вижте сами.
И тук ще отбележа, че изложбата, както и всичките улични интервенции, не са финансирани по никакви програми и фондове. Такова е виждането ми за независимостта в изкуството. Междувременно завърших и един артистичен проект, започнал още през 2020, Nostalgic Dystopia. Изложбата бе през есента на 2022г. И остава още много за правене.
Защо решихте да излезете на улицата, за да рисувате?
- Още преди няколко години започнах да правя работи в градска среда и в социалните мрежи, за да стигна до хора, които не биха влезли в галерия да гледат мое изкуство. Желанието ми е да ги провокирам да осмислят и аргументират своето мнение по значими социални въпроси.
Какви ефекти според вас имат нещата, които създавате?
- Както с уличните интервенции и колажите за социалните мрежи, така и с цялата ми работа, изпитвам удовлетворение, когато виждам, че това провокира хората към разговори и мислене отвъд баналните битовизми.
Изобщо не ми е важно да ме разбират мен и "какво е искал да каже авторът", за мен интересното е, ако в следствие на моите работи, си задават въпроси за себе си и за обществото, в което живеем.
Вие сте много активен в социалните мрежи? За какво ги използвате?
- И като човек, и като артист, имам потребност от общуване с различни хора, не само от моя балон. Затова и профилите ми са отворени. Особено през месеците на пандемията те станаха основен канал за общуване.
Доста крив, както стана ясно. Много хора на живо не са толкова изперкало крайни, колкото ги виждам в социалните мрежи.
Миналото е обект на Вашата работа. Защо според Вас то има нужда от преосмисляне?
- Миналото ни формира като човеци и като общества. Ако нещо не е ок в света и с нас днес - а според мен адски много неща не са ок - значи е необходимо да преразгледаме миналото. Тук можем да изпаднем в релативизма на различните гледни точки, на това коя идеология доминира интерпретациите в момента - въпреки че имам своята позиция и тя е видна в работите ми, като артист се старая да оставя тези разговори отворени за гледащите.
Освен когато става дума за границата между добро и зло - тя никога не ми е сива.
Какво от бъдещето ви интересува?
- Бъдещето на децата ме интересува.
Как виждате света след една година?
- Все така объркан, разбунен, несигурен. Светът няма повече да е спокойно място, каквото и да става - не че някога е бил, но сега е по-отчетливо ясно, че всеки проблем е глобален.
И един почти клише въпрос през последните дни: каква ще е ролята на изкуствения интелект върху изкуството?
Смятам, че ролята на изкуствения интелект върху изкуството е силно надценена, но се надявам да изличи необходимостта живи хора да рисуват кичозни пейзажи и да се слага толкова много силикон навсякъде.
Изложбата "Аз трябваше да направя нещо" може да видите до 26 март в Музея за съвременно изкуство "Софийски арсенал".
Станислав Беловски изрисува стена на "Гьоте-институт" в почит на жертвите в Украйна
* Станислав Беловски е визуален артист, добре познат със своите изложбени проекти за социализма - "Correction of Socialism"/"Корекция на социализма" (2014), за пънка - "Make Art Not Friends"/"Прави изкуство, не приятели" (2017), урбанистичния "Nostalgic Dystopia" (2022). Той е много активен и в социалните мрежи, където със своите колажи съчетава световноизвестни образи с българската действителност.