ЕмиркА, уличен артист: Много неща в системата не ми харесват и тях показвам на стената

|
Емирка (emircA) е уличен артист, който крие самоличността си. Започва да рисува по сгради през 2020 г., а картините му са основно на политическа и социална тематика, като главни герои често са влиятелни политици.
Заглавната снимка на статията е от първия му графит: "Кураж". Обяснява, че го рисува в период, когато "протестното лято утихваше, а COVID епидемията вече имаше психическо въздействие върху населението". "Улиците бяха празни, а хората - анонимни, скрити зад своите маски. Беше удобен момент човек да стане невидим. Така исках да вдъхна кураж както на себе си и делото, което започвах, така и на обществото, притиснато между политическа криза и страх от ширещата се зараза", казва уличният артист.
Нарича стените трибуна, на която изразява това, което не харесва. Затова и често е сравняван с Банкси - вероятно най-известния в момента в света автор на улични картини. Емирка се съгласи да отговори на въпросите на "Дневник", при условие че интервюто е писмено, без среща в реална или дигитална среда.
Пазите самоличността си в тайна, но все пак, можем ли да научим малко за Вас? Мъж или жена сте? На каква възраст? Какво работите/учите?
- Няма голямо значение кой съм. Мога да споделя единствено, че съм мъж, обичам работата си и от темите, които засягам, може да се предположи, че вече не съм ученик.
Защо пазите самоличността си в тайна? Вече има някои публично известни улични артисти, напр. проекта Urban creatures, Bozko.
- Смятам, че личността ми би вкарала шум във визиите и посланията ми.
Без лице зад тях нещата са по-чисти: някак ничии и същевременно общи.
Друга причина, естествено, е законът: за разлика от споменатите артисти, които са много добри стенописци, аз действам нелегално, което коренно променя играта. Те имат спокойствието и времето да правят впечатляващи по качество и обем творби, а аз разполагам с ограничено време, бушуващ адреналин, лунна светлина и като цяло враждебна среда, в която всеки минувач е потенциална заплаха.
Но за разлика от тях, аз имам абсолютната свобода: сам съм си и възложител, и изпълнител, няма табута, забранени теми и места. Единствената ми цел е да успея да завърша идеята си и да се махна от мястото възможно най-бързо. |
Качеството и художествената стойност минават на заден план, по-важни са съобщението и усещането, които се опитвам да предам.
Как определяте творчеството си: графит, картина, друго?
- Всеки има свободата да го назовава както предпочита. Не е точно графити, нито пък притежава кой знае каква художествена стойност, та да се нарече картина. Доста дисциплини се преплитат тук. Като жанр може да се причисли към стенсил арт (Stencil, колажи в градска среда - бел. авт.), но отново не точно, защото излиза извън границите на определението.
От колко време се занимавате с улично изкуство? Как започнахте?
- Изкуството винаги е присъствало в живота ми под една или друга форма. То е основополагащо за цялостното ми развитие и отношение към света. Визуалните изразни средства притежават огромна сила, ако се използват правилно. С уличното изкуство съм имал периодични срещи, а emircA се роди преди около 2 г.
Как се учи човек на това? Има ли българска/международна общност, в която да си обменяте опит, знания, опасения?
- Предполагам, че човек трябва да разполага с художествени умения, фантазия, креативност, време и упоритост и както е в моя случай, да се вълнува от социалния и политически живот в страната. В по-развитите общества има курсове и уъркшопи за стенсил арт. С този вид изкуство в планетарен мащаб се занимават хиляди хора. Но като цяло не е групово занимание.
С какво рисувате? Колко трайни са картините Ви? Моля, разкажете за такива, които са изтрити и такива, които са останали.
- Всеки проект изисква допълнителни специфични материали, но основно със спрей, алкидни и фасадни бои. Трайността им зависи от закона и обществото. Обикновено разбирам от потребители в "Инстаграм", които ми пращат снимки на поредната заличена или "допълнена" работа.
Сещам се за два по-ярки момента. Бях нарисувал един политик на доста пиково място в столицата (спирката на обръщалото до мол "Парадайс"). Приключих около 4 - 5 сутринта. В първите часове на работния ден общината изпраща работници, до обяд графитът е заличен, а мястото е облагородено с ново осветление, та друг да не посмее да се изразява там. Тогава се замислих, че ако управата реагира толкова експедитивно и на истинските проблеми, градът би бил прекрасен.

Минавайки случайно покрай друга моя работа, забелязах, че по нея има намеса: липсваше една емайлирана соцтабела, която бях залепил изключително здраво за стената). Спрях се за минута да огледам и към мен се приближи една възрастна жена, усмихна се, поздрави ме и ми обясни, че ако искам да видя други неща на този автор (опита да произнесе името), съвсем близо има още две.
Благодарих и побързах да си тръгна, за да скрия вълнението, че тази дама, принадлежаща към поколение, за което графитите са непонятен вандализъм, бе добре запозната и позитивно настроена към рисунките ми.
Сам ли рисувате, или в група?
- Излизам сам, така е значително по-трудно и опасно, но когато съм сам, усещам по-добре нещата, по-концентриран и отдаден съм, изграждам по-силна връзка със стената.
Колко време отнема една картина?
- Самата подготовка отнема дни, дори седмици. Вече на терен е нужно различно време - половин, един или 4 часа. Зависи от много фактори: сложност, размер, климатични условия и интензивност на трафика.
Рисувам само вечер, тогава градът е тих и някак подканващ.
Как избирате местата, на които да рисувате?
- Предпочитам старите, изстрадали и попили ритъма на града стени, защото в тях се е концентрирал заряд, който само чака да бъде освободен и насочен в правилната посока. Избягвам новите и чисти фасади не само защото бих нанесъл щети върху чужда собственост, а и защото в тях няма нищо - стерилни са, бих създал единствено усещане за конфликт между рисунката и стената.
Бихте ли разказали повече за творческия процес: от идеята до появата ѝ на стена?
- В работите си се стремя да уловя пулса на обществото, отбелязвайки пикови моменти в социалния и политическия живот на страната. Намирането на подходящата стена е половината работа. Ако вече имам идея и търся подходящото място, тогава може седмици наред да преминат в обиколки на града. Или обратното - мястото ми подхвърля идеята (случва се мигновено). На първо място е проблемът, за който искам да говоря.
После идва най-обширната и трудна част - идеята. Когато се избистри образ в съзнанието ми, започвам да мисля за начина, по който да го реализирам: до каква степен ще го рисувам на стената и до каква степен ще е предварително нарисувано, подготвено на стенсил. Ако има нещо специфично като фиксиране на кабел, лепене на табела и т.н., си подготвям по няколко варианта за монтаж. Дълго време в главата си превъртам последователността на всички действия, които ще извърша на стената, защото там няма време за мислене, въпреки че всеки път нещо се обърква и се налага импровизация.
Самата идея, че съм успял да привлека вниманието на минувача, да го откъсна за 3-4 секунди от рутината на ежедневието му, да го накарам да се усмихне, замисли или дори надсмее над лошото и пошлото - това е невероятно усещане, което си струва риска. |
Не е трудно да се направи асоциация с рисунките на Банкси. Съгласен ли сте, че напомняте на него?
- Банкси се превърна в нарицателно за този сегмент в уличното изкуство. И е нормално да има подобни сравнения. Но и той е бил повлиян от други артисти. Може би най-отчетливо се вижда в работата на французина Blek le Rat, който рисува плъхове из парижките улици. Смятан е за "бащата на шаблонните графити".
В първото си интервю Банкси казва: "Всеки път, когато си помисля, че съм нарисувал нещо оригинално, откривам, че Блек льо Рат също го е направил, само че Блек го е направил преди 20 години". Друг известен уличен артист, повлиял Банкси, е Немо. Отново французин, при който запазена марка е черен силует на мъж с шлифер и шапка, обикновено държащ червен балон или чадър. Аз използвам подобни техники, но гледам нещата ми да отразяват нашата си балканска действителност, нейния колорит, нрав и грубост. Навярно затова често ме наричат с имена като: Балканкси, ДАНСкси, БанСки, Българският Банкси и тн. Нямам притеснения от подобни сравнения дори се забавлявам.
Случвало ли Ви се е да Ви хванат? Ако да, какво последва?
- Не, не съм бил хващан досега, но всеки път, когато изляза да рисувам, съм психически и физически подготвен за това. Ако трябва да съм откровен, не от полицията е най-голямото ми притеснение. С нещата, които правя, аз до голяма степен наследих тежестта на пътя и бунта на BLOKE, български стенсил артист, който се бореше със системата и системата го пребори.
В студената сутрин на 12 януари 2011 г. тялото на BLOKE е открито да лежи бездиханно в близост до Софийския университет. След множество прободни рани той е издъхнал до стената. И до днес е мистерия какво се е случило. По фасадите на София все още се виждат негови работи, а в интернет има откъслечна информация за неговото дело.
Определяте ли уличното си изкуство като "бунт срещу системата"? Какво не Ви харесва?
- По-скоро бих го определил като трибуна. Много неща не ми харесват и точно тях се опитвам да покажа на стената. Не ми допада все още виреещият принцип на шуробаджанащина и връзки. За да постигнеш нещо, трябва да "имаш човек" или да си купиш такъв. Мудната и многочислена администрация, чийто редови служител често пъти не осъзнава главната си функция.
Ако имаш качества, все ще се намери кой да те спъне, защото не си се отчел някъде си.
Натъжава ме начинът, по който се изразява болшинството от политическата ни класа: беден речник, често сравним с непринуден махленси разговор. Никакво ораторско майсторство и умение да се увлича аудиторията. Как да респектираш гласоподавателя и да го убедиш в правотата си, като нямаш нужния изказ, ценз и морал?
Защо избрахте картините Ви да са на политическа тематика?
- Не съм избирал, това е част от мен. Аз не правя декорация, а се опитвам да провокирам размисъл над важни въпроси в неформална обстановка, каквато е улицата.
Кое е политическото събитие, което провокира интереса/възмущението Ви?
- Излязох на улицата в края на протестното лято на 2020 г. Тогава в България имаше вълна от недоволство срещу главния прокурор и правителството.
Реших, че всеки трябва да прави това, което умее най-добре, за да допринесе за каузата. Аз разбирам от визия. |

А какво Ви харесва в системата?
- Ние имаме щастието да живеем в относителна свобода, която е вследствие на нашето изоставане във времето.
Хората в развитите общества са доста по-ограничени в свободите си от нас.
Смятам, че сме в удобна позиция, можем да се учим и да избираме най-доброто от вече напреднали държави, като не допускаме някои техни грешки. Има толкова много възможности и свободни хоризонти за развитие на цели отрасли.
За каква България си мечтаете?
- За България, която е сплотена, а не разединена. Колкото и да сме обременени от стотици години минало, в което всеки е оцелявал сам, ние трябва да се научим да бъдем отбор.
Основен проблем ни е, че всеки си гледа неговото. Навярно точно поради тази причина след Освобождението е избрана онази латинска фраза за наш девиз. |
Трябва да имаме и дългосрочна национална стратегия за развитие. С добра информационна кампания, чрез която хората да припознаят плана като свой и всекидневно всеки да го следва. План, който да е неизменна пътна карта на всяко следващо правителство, независимо от цвят и убеждения. В противен случай ще тъпчем на едно място и през няколко години приоритетите ще се сменят.