Светлин Адриянов, "Ърнст енд Янг": До картел може да се стигне и с участието на държавата
Амбициите на управляващите да укротят административно цените са вече няколко месеца в центъра на общественото внимание заради силно повишените за последната година разходи на домакинствата основно за храна. Призивът на икономистите да не се ползват непазарни мерки успя да извади от мълчанието Комисията за защита на конкуренцията, която започна проверки за непозволени практики. В това време експерти отбелязват, че някои призиви на политици към определено поведение на търговците може да поставят в уязвима позиция самите търговци. На този и още няколко въпроса на "Дневник" отговаря Светлин Адриянов, съдружник, ръководител на правната практика за "Ърнст енд Янг"(Ernst and Young) - България, Северна Македония, Албания и Косово.
Едно поведение, което се насърчава от държавен орган, не е непременно законосъобразно, предупреждават експерти. Дайте примери за такива съвети от страна на държавни институции, които може после да създадат проблеми на бизнесите, които са ги следвали?
- Пример за такова поведение е инициативата на министъра на земеделието през 2012 г. за "замразяване" на цените на основни хранителни стоки в търговските вериги.
Ситуацията беше подобна на сегашната - чувствителен ръст на цените на храните, обществено недоволство, обвинения в спекула и пр.
Екипът на министерството инициираше срещи с веригите, като публично се обсъждаше фиксиране на цени за продължителен период. След някои остри реакции от страна на бизнеса и специалистите в областта на правото на конкуренцията тази инициатива беше изоставена.
| Ако беше продължила и беше постигнато споразумение между веригите, в резултат на което да бъдат фиксирани цени, това би било типично картелно споразумение, което е абсолютно забранено от закона, независимо че е било инициирано и/или насърчено от държавната администрация. |
В правната доктрина е известна концепцията за защита, основана на действията на държавата. Според нея действия, противоречащи на конкурентното право (като например споразумения между конкуренти да поддържат определено ниво на цени), биха могли да бъдат оправдани с действията на държавата само и единствено ако участниците в тях не са имали никакъв избор. Тоест ако са били задължени да предприемат тези действия посредством друг закон (който сам по себе си би бил в противоречие с правото на ЕС в областта на конкуренцията) или ако са били заплашени с действия на държавна принуда, които биха имали тежки последствия за тях и не биха могли да бъдат избегнати.
Френското правителство договори с водещи супермаркети ниски цени за основни храни
Има ли несъвършенства в нормативната уредба, отнасяща се до защитата на конкуренцията в България, които да позволяват нелоялни практики?
- Не, нормативната уредба в България, отнасяща се до същинското конкурентно право е напълно хармонизирана с правото на ЕС. Що се отнася до така наречените "нелоялни практики" трябва да се разграничат действията на нелоялна конкуренция, чиято уредба е в глава 7 на Закона за защита на конкуренцията от сравнително новата уредба на нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни и селскостопански продукти - по глава 7б от същия закон.
И двете групи забрани нямат отношение към същинското конкурентно право и са "подслонени" в Закона за защита на конкуренцията по различни съображения, повечето от които по целесъобразност. Но независимо от това са достатъчно ясни в по-голямата си част и не може да се каже, че нелоялните търговски практики, ако има такива, се дължат на несъвършенства в нормативната уредба.
В годините по различни поводи Комисията за защита на конкуренцията е била укорявана в обществото, че не успява да докаже очевиден за всички проблем - например за съгласувано поддържане на високи цени на горивата и др. Това означава ли, че самата уредба позволява на комисията да не си върши съвестно работата?
- Не, както посочих вече, нормативната уредба на конкурентното право е напълно хармонизирана с правото на ЕС. С други думи, КЗК борави със същите инструменти, с които и Европейската комисия, и съответно се сблъсква със същите проблеми и предизвикателства на уредбата.
Освен това е много важно да се има предвид, че материята на конкурентното право е сложна и изисква специална компетентност. Често пъти икономически феномени, които предизвикват недоволството на обществото, защото то обективно страда от техните ефекти, не са резултат от нарушение на конкурентното право, макар и теоретично да биха могли да бъдат. А понякога конкурентното право не е приложимо дори и теоретично. Затова не е редно да се обвинява държавният орган, че "не си върши съвестно работата", само защото обществото не е удовлетворено от резултата от нея.
Колко е нормалният срок, с всички условности на това, в който да протече едно производство - да речем, за ценообразуването при горивата или храните, и антимонополният орган да излезе със заключение? Имам предвид очакването на обществото за незаконни практики сега да не се съобщава след години.
- Материята на конкурентното право е сложна и производствата по Закона за защита на конкуренцията изискват пространен икономически и правен анализ на базата на огромни обеми от информация и документи. Както събирането на тази информация, така и нейният анализ обективно изискват много време. Колкото повече страни са засегнати, толкова повече обемът от работа се увеличава. Затова напълно логично е някои разследвания да отнемат година и повече, особено при по-сложни взаимоотношения между търговци и когато няма очевидно доказателство за нарушението, като например подписан договор между участниците в картела, от който всичко е ясно и безспорно.