Първият български бандонеонист: Известни сме в целия свят със струнната ни школа
- От моите учители научих най-ценното: усещането за танго в кръвта.
- Светът без музика е възможен, но със сигурност би бил сив.
- Живеем в райско кътче и наистина трябва да оценяваме това, което имаме.
"Дневник" разговаря с музиканта Стоян Караиванов*, който е първият български бандонеонист и е номиниран за наградата Полет в изкуството "Стоян Камбарев" 2023 в категория "Музика".
Кога започнахте да се занимавате с музика и защо избрахте точно бандонеона?
- Моят интерес към музиката е свързан с любовта. В детската градина бях влюбен в моята учителка по музика. Тя свиреше на акордеон и аз винаги съм искал да свиря на акордеон. Докоснах се до самия инструмент доста по-късно в моето развитие. На три започнах да свиря на пиано, след това на цигулка, а впоследствие на бандонеон. По време на пандемията намерих достатъчно време да отделя за изучаването на този инструмент и всъщност аз свиря на него малко повече от две години. Усетих, че това е инструментът, на който принадлежа.
Каква е разликата между акордеона и бандонеона освен визуална?
- Бандонеонът е доста подобен на акордеона инструмент, но от друга страна и много различен. Основната разлика е, че ако при акордеона и баяна, т.е. копчевия акордеон, на един клавиш съответства тон на отваряне и затваряне, то при бандонеона на отваряне и затваряне на едно и също копче са два различни тона и няма абсолютно никаква логика.
Клавиатурите на дясната и лявата страна си приличат, т.е. получават се четири различни една от друга клавиатури и затова е трудно човек да свири на бандонеон. Изисква се голям умствен капацитет, за да запомниш кое къде се намира.
Завършили сте майсторския клас на световноизвестния бандонеонист Хуан Хосе Мосалини, работили сте и с маестро Даниел Бинели. Какво научихте от тях?
- Всъщност това, което научих беше най-ценното: усещането за танго в кръвта. Това, което те носят в себе си и са пренесли от Буенос Айрес в Европа. Най-ценното са моите разговори с тях и енергията, която излъчват, защото според мен всичко около нас е аура и енергия. Ако човек успее поне малко да прихване от това усещане, то тогава той може да се потопи и да предава енергията на тангото.
Вие сте първият банденоист в България, учили сте се от най-великите. Мислите ли вие да преподавате?
- Разбира се, даже вече имам няколко ученика. Мисля, че има желаещи и бъдеще на инструмента в България. Публиката тук е изключително сензитивна и положително настроена към тангото.
Пътувате много по света, за да изнасяте концерти - къде се чувствате най-добре?
- Разбира се, че в България се чувствам най-добре. Изключително много обичам страната ни. Според мен тук всеки може да намери свободата за своето развитие, да покаже уникалността си. Според мен живеем в едно райско кътче и трябва наистина да оценяваме това, което имаме.
Вие сте артистичен директор на първия танго оркестър в България. Кога усетихте нуждата да се създаде такъв оркестър?
- Миналата година говорих с проф. Мосалини за това, че в Европа има изключително малко танго оркестри, броят се на пръстите на едната ми ръка. Казахме си, че е време тази традиция, която е възникнала в Аржентина - да се свири танго от специфичен оркестър, да бъде продължена в Европа.
Мисля, че в България има изключително добри щрайхисти. Все пак страната ни е известна в целия свят със своята струнна школа и мисля, че това е главната причина да мога да разчитам на добри български изпълнители, които да бъдат ядрото на такъв оркестър тук.
От друга гледна точка, чисто маркетингово бих казал, че за публиката е огромно удоволствие, когато слуша една група от млади хора, които са отдадени на изкуството, искат да живеят и да горят на сцената.
| С танго оркестъра ни предстоят много концерти в Германия, Румъния и на няколко български фестивала. Бих искал обаче преди това да поканя всички на 15 май в зала "България", където ще имаме концерт в рамките на Европейския музикален фестивал. Ще бъде грандиозно шоу, в което ще участват балетистите на националната опера. |
Подготвяме и проект с участието на световноизвестни имена, но затова ще говоря през втората половина на годината.
Какво е музиката за вас? Представяте ли си света без нея?
- Светът без музика винаги би бил възможен, но със сигурност би бил сив. Разбира се, музиката не е единственото в живота, което прави човек щастлив, но със сигурност е една голяма част от моето ежедневие. За мен музиката се е превърнала в начин на живот и начин на изразяване.
Какво друго ви вдъхновява освен музиката?
- Любовта. Мисля, че всеки, който е изпитвал любов, би се съгласил с мен.
*Стоян Караиванов е пъвият български бандонеонист и основател на първия танго оркестър у нас - "Libertango" (2022). Завършва майсторския клас на световноизвестния бандонеонист Хуан Хосе Мосалини. Работи с маестро Даниел Бинели, който е бандонеонист в секстета "Танго Нуево" на Астор Пиацола. Отличен е с почетна грамота за показано високо изпълнителско майсторство от Българската Академия на науките и изкуствата. Носител е на наградата "Олга Камбурова" в рамките на церемонията "Музикант на годината - 2021", организирана от БНР. Номиниран е и за наградата Полет в изкуството "Стоян Камбарев" 2023 в категория "Музика".