Гергана Димитрова за спектакъла си за войната: Театърът трябва да говори за важните неща, не да забавлява
"Дневник" публикува интервюто на създателя на One Dance Week Асен Асенов с хореографа Гергана Димитрова*, чийто спектакъл "Мъртви души" ще бъде представен в рамките на фестивала тази година - на 21 май в Пловдив.
Как решихте след 16 г. посвещаване на театъра да поставите танцов спектакъл?
- Отдавна се изкушавам от мисълта да направя продукция, в която не разчитам на текста. Това за мен е излизане от зоната ми на комфорт, тъй като определено в последните години се занимавам главно с текст, бидейки освен режисьор и автор, драматург и преводач. Причината това да се случи точно сега е до голяма степен заради поканата от фестивала One Dance Week да им представя идея за танцов спектакъл. Те харесаха идеята ми за "Мъртви души" и заедно с центъра за съвременно изкуство "Топлоцентрала" застанаха зад проекта като копродуценти. Това ме окуражи и макар много програми да отказаха финансиране на проекта, в крайна сметка успяхме да спечелим финансиране в конкурса на Национален фонд "Култура" (НФК).
На сцената на съвременните изпълнителски изкуства в България това е първият спектакъл за войната в Украйна. Как стигнахте до решението да работите по толкова сложна тема за танц? И как - до "Мъртви души"?
- Защо се занимавам с тази тема е въпрос, който ми зададе и единият от украинските танцьори, с който ще имаме удоволствието да работим. Не знам дали е първият български танцов или театрален проект за войната, но това няма голямо значение. Смятам, че темата е страшно важна и ни засяга лично, променя посоката, в която се движи светът ни. Бях потресена и продължавам да съм, от агресията на Русия, от това, че войната отново влезе в Европа, води се на 400 км от нас и то по такъв брутален и варварски начин, с толкова жестокост и военни престъпления срещу невинни хора и деца.
Гледах снимките и кадрите от Украйна - човекът застрелян на улицата, все още яхнал колелото си и кучето му, легнало до трупа, труповете в мазетата с вързани ръце зад гърба, разрушените градове, семействата в бомбоубежищата, дългите прегръдки и целувки на оцелелите и разделящите се, бомбардирания театър.
Гледах лицата на снимките, очите, телата и започнах да си мисля за идеята за душата, за душите на хората от тези снимки. Асоциацията с Гогол дойде веднага, защото преди около 180 години той прави прекрасни портрети именно на хората от този регион, Запорожието, и си задава подобни въпроси.
В тази връзка е резонно да се запитаме - ние, като хора, напред ли вървим и способни ли сме изобщо да еволюираме духовно и цивилизационно? И ако - да, правим ли го и как? Имам предвид всеки един от нас, всеки ден, а и като общество. И тук говоря и за малките неща, и за големите.
Премиерата на спектакъла е част от програмата на 15-ото юбилейно издание на ОNE DANCE WEEK. Какво послание искате да отправите с този проект?
- Посланието не е едно, тъй като спектакълът не е пропаганден или морализаторски, т.е. няма да има поука, а истории и документални материали, пречупени през средствата на изкуството. Опитвам с работата си да накарам хората да мислят и да чувстват повече. Както тези в екипа, така и зрителите. Да са с отворени сетива и ум към случващото се в света, да търсят, да знаят.
Може би едно от нещата, с които ми се иска да си тръгнат зрителите от това наше представление е, че връзката между хората, солидарността и съпричастността към чувствата на другия, са по-силни от всяка несправедливост. Това е истинската сила на човешкия род. Обединени, хората могат много, например, да спрат някой откачил маниак с твърде много власт, преди да унищожи всички.
ONE DANCE WEEK и "Топлоцентрала" са ко-продуцентите на "Мъртви души", а чрез вашата организация "36 маймуни", проектът е подкрепен от Национален фонд "Kултура". Наскоро обаче Фондът обяви, че е завел дело срещу вашата организация. Защо ви съдят. Какво нарушение е направила организацията?
- Досега организацията ни е получила само едно официално писмо от директора на фонда Сава Драгунчев. В него той заявява, че са установили липса на логото на НФК и упоменаване на финансовата му подкрепа за една от нашите продукции. Това фондът смята за неизпълнение на реализиращите се в момента от нас проекти по два договора и си иска обратно целите суми по тях.
Всъщност само единият договор с НФК има отношение към споменатата в писмото продукция, като подкрепя разпространението ѝ през 2023 година със 7000 лв. Така излиза, че за три спорни кратки поста във Facebook и един пост в Instagram, на които не сме тагнали НФК, фондът иска от нас да върнем средства за две минали конкурс големи културни програми в размер на 184 000 лв., които в момента се изпълняват.
Изпратихме до директора на НФК и до министъра на културата нашите възражения по писмото и изразихме готовност за диалог. Това доведе единствено до публикация на фонда до медиите, че завеждат дело срещу нас за нецелесъобразно и незаконосъобразно разходване на публични средства.
"Мъртви души": новият спектакъл на Гергана Димитрова изследва душата по време на война
Как това се отразява на работния ви процес? Какво се случи с него след новината че НФК съди организацията, която представлявате? Как въобще се създава изкуство в ситуация на толкова голям стрес?
- Аз и колегите ми бяхме в шок от първото писмо от НФК близо три седмици. Съветвахме се с адвокати, колеги, беше ужасно напрежение и честно казано, за нищо друго не можех да мисля и напълно блокирах. Имаме договори с толкова много артисти, партньори.
Големият въпрос беше - какво искат всъщност от нашата малка организация? Да прекратим дейността си ли? И защо? Това някаква лична атака ли е? Жужаха и други въпроси: Да продължим ли работата по представлението или да го отменим? Да продължим ли репетициите на "Мъртви души" или да кажем на артистите и партньорите, че се отменя?
Постепенно се опитах да прехвърля нещата, които не са в моята компетенция, на адвокатите, да изслушам внимателно какво ще ми кажат те и, доколкото мога, да се концентрирам върху работата си по реализацията на артистичната ни програма. Продукцията е доста мащабна, създаването не е леко, предизвикателствата са доста, така че имам нужда от всичките си сили и внимание, за да успеем да се справим по най-добрия начин. А и процесът е много интересен.
Т.е. премиерата на "Мъртви души" ще се случи въпреки делото?
- Да, ние работим по премиерата. Адвокатите да работят по делото.
Чувствате ли се атакувана именно от тези души, за които говорите в спектакъла си? Това да не е тяхното отмъщение?
- Много хубава метафора, напомни ми на една батална сцена от "Games Оf Thrones". Опитвам се да не мисля, че непропорционалната реакция срещу Организация "36 маймуни" е заради продукцията ни за войната в Украйна, защото това би било свидетелство за шизофренно поведение на една иначе уважавана от мен институция, каквато е НФК. Хем да подкрепя един проект, хем да го спира.
Чувствам се атакувана, да, но не само аз, защото атаката е всъщност срещу целия независим сектор. Нашата организация е заплашена публично с наказание именно за назидание на всички останали. Така се всява страх. Така се блокират творчески импулси. Така се налага цензура. Днес са гледали нашите постове, утре може да са вашите.
В тази ситуация независимата сцена може да има два отговора - да замълчи, всички да се снишат, за да не нарочат тях или да се обедини и да поиска фондът да изпълнява мисията си - да закриля, подкрепя и развива културата и организациите, а не да ги заплашва, да пречи на артистичната им работа и да уронва престижа им публично. В това отношение искам да благодаря на многобройните колеги, които се обадиха, за да ме подкрепят и да предложат помощта си.
Ако трябва да дадете роля на страха, как би изглеждал той?
- Точно с това се занимаваме във втората част на спектакъла "Мъртви души". Там в ролята на страха е един специфичен звук, който се разпространява в атмосферата като зараза.
Страхът може много неща - да сковава, да унижава, да унищожава човешкото, но може и да пази, да обединява.
Представете си, че трябва да мотивирате IT специалист в едно изречение да гледа спектакъла ви в Пловдив, то ще е?
- Когато войната дойде на прага ти, никоя жертва не е твърде голяма, дори ходенето на театър - перифразирам Шекспир от "Троил и Кресида".
Театърът съществува, за да говори за важните неща, а не, за да забавлява. А ние, особено тук, в България, сега, имаме нужда този разговор за сериозните неща. Разговор, а не излъчен монолог по телевизията. Разговор между нас и с нас самите.
*Гергана Ю. Димитрова е режисьор, преводач и автор. През 2007 година основава Организация "36 маймуни" и оттогава е неин артистичен директор. Завършва културология в СУ "Св. Климент Охридски", режисура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и театралната академия "Ернст Буш" в Берлин. Основен фокус в работата й са съвременната драматургия, новите театрални форми, научния театър и културни политики в сферата на независимите изпълнителски изкуства. Носител на две награди "Икар" за драматургия (заедно със Здрава Каменова) и режисура и множество номинации.