Живко Георгиев, социолог: Решаващо на местните избори ще е малките общини да се освободят от зависимости
|
За особеностите на сегашната политическата криза, отражението й върху първите две политически формации - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България", възможностите за съставяне на редовно правителство, предстоящите местни избори разговаряме със социолога Живко Георгиев - собственик и управител на консултантската компания "G.Consulting", който от 30 години наблюдава политическия живот, изборите и нагласите на гласуващите.
Като наблюдавате следизборното раздвиждане на политическите партии и най-вече на първите две, виждате ли знаци за изход от политическата криза?
- По-скоро не. А и тази криза е много по-дълбокa от най-видимото в нея - неспособността на парламента да излъчи управляващо мнозинство и редовно правителство, фрагментацията на политическото пространство и т. н.
Най-същественото измерение на тази криза е трайното отчуждение на гражданите от политическите партии и масовото усещане, че тъй нареченият политически елит няма капацитет да решава належащите проблеми на обществото и затова сам се е превърнал в негов основен проблем.
Политическата криза няма да се реши дори ако утре се събудим с редовно правителство и реставрираме "стабилността", позната ни от последното десетилетие.
Масовото очакване за промяна, и то радикална, на политическия модел не се е изпарило след няколкото парламентарни избора, оказали се недостатъчни, за да се случи тя.
Партиите, доминирали политическата сцена през последните десетилетия - ГЕРБ и БСП, загубиха всяка от тях по около 600 хил. гласа подкрепа. Новите политически проекти, възникнали след протестите от 2020 г., търсят себе си с променлив успех и пулсациите в подкрепата за тях варират, но има отчетлива тенденция тя да расте, когато успяват да привлекат наказателен срещу статуквото вот, и да пада, когато вярата, че искат и могат да реализират такава промяна, чезне.
Има ли тенденция за поява на нови политически субекти?
- Ферментацията на обществените настроения продължава, така че сигурно ще има такива. Друг е въпросът дали от тази ферментация ще се получи вино или оцет. Засега "Възраждане" е партията, която най-успешно сърфира върху вълната на антисистемния радикализъм и е на път да се превърне във фаворит за онези, които са гневни на партиите и властващия елит.
Съзирате ли парадокс в това, че въпреки активната социална политика, чиито параметри създаде за първи път от десетилетия коалиционното правителство на Кирил Петков, включващо и БСП, партиите от тази коалиция не добавят, а губят гласове - защо?
- Социалната политика без съмнение е важна, и то за много хора в България. И оценките за стореното от коалиционното правителство на Кирил Петков в тази посока са позитивни. Но то имаше малшанса да управлява кратко, и то в контекста на избухнала война край нас, на енергийна криза, на непозната от години инфлационна среда и най-вече - сред геополитически конфликт, в който трябваше да вземе позиция.
Позицията на правителството и в частност "Продължаваме промяната" по отношение войната в Украйна се оказаха неприемливи за голяма част от българското общество и най-вече за онези поколенчески и социални категории, към които бяха адресирани мерките за социална подкрепа. Така че войната в Украйна и нейните икономически последици до голяма степен нулираха ефектите от социалната политика на правителството.
Тоест, казвате, че исторически малшанс е да управляваш България по време на война, макар и това да не е българска война?
- Това е малшанс за повечето нормални правителства в нормални страни, не само за това правителство. Но факт е, че поради категоричните си позиции в конфликта между Украйна и Русия, а всъщност и между Запада и Русия, "Продължаваме промяната" загуби част от електората си, който е чужд за русофобията или просто има резерви към евроатлантизма и НАТО. Други избиратели от периферията на електората на партията бяха разколебани от разгърналия се конфликт между правителството и президента още в началото на краткия му мандат.
В резюме, за краткия си мандат правителството нямаше как да изпълни обещаните в предизборната си кампания промени, а в същото време беше принудено да заема позиция и да взима решения, които за част от гласувалите за партиите в коалицията (особено за "Продължаваме промяната") не бяха очевидни от предизборната им кампания.
Видимо позитивната кампания на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" при последните извънредни парламентарни избори как им се отрази?
- Като цяло тя постигна една значима цел - създаде мотивация за част от разколебаните и донякъде разочаровани техни избиратели да гласуват. Но близо 250 хиляди, склонни да гласуват срещу модела ГЕРБ, очевидно кампанията не успя да мотивира да подкрепят новата коалиция и повечето от тях дори и не гласуваха, а малка част, около 50 хиляди, избраха антисистемния радикализъм на Възраждане или позицията "Не подкрепям никого".
Вижте, аз съм привърженик на позитивния тип предизборни кампании, но коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" попадна в капана на един може би дирижиран публичен дебат малко преди или по време на предизборната кампания. Кои бяха ключовите теми в този дебат, леещи се по всички медийни канали? Бих откроил:
● Ще доставяме ли още оръжия на Украйна или не?
● Как в най-близки срокове България да влезе в Еврозоната?
● Галопиращата инфлация и рискът от огромен бюджетен дефицит
● Рискът от еднолично управление на президента Румен Радев
● Заплахата за евроатлантическата ориентация на България (от Възраждане, Румен Радев и т. н.)
● Преместването на паметника на съветската армия
● Спешна нужда от редовно евроатлантическо правителство, което да смени служебното
С позитивната си кампания при този представен като основен публичен дневен ред дебат коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" тушира анти-ГЕРБ говореното си и се оказа пакетирана в един евроатлантически промо-пакет с ГЕРБ (тъй като именно тези дебатирани теми са темите, по които ГЕРБ, от една страна, и "Продължаваме промяната - Демократична България" от друга, са трудно различими).
В този дневен ред (който е много далеч от дневния ред на гражданите) големият печеливш е ГЕРБ по няколко причини:
| ● Ситуативното сближаване между "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ няма как да не бъде разчетено като реабилитация на ГЕРБ. ● В този контекст нараства рискът от обезличаване и загуба на идентичност на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". ● Агресивният евроатлантизъм няма как да не усили "Възраждане". ● В перспектива, което навярно е идеалното развитие за ГЕРБ, той се превръща в основен гарант за евроатлантическата ориентация на България и вълнолом срещу заплахата "Възраждане". |
При общо-взето вяло протичащата предизборна кампания на партиите и така описания публичен дневен ред, поддържан от представени като лидери на общественото мнение говорители, "лошите" очевидно са президентът, служебният кабинет, Възраждане, а "доброто" - парламентаризмът, редовно правителство, евроатлантическа коалиция между ГЕРБ, от една страна, и "Продължаваме промяната - Демократична България" от друга.
Според мен коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" допусна или във всеки случай не успя да противодейства във вкарването си в тази схема, която очевидно е добра за основния ѝ опонент, но е съмнително доколко е добре за нея.
Сигурен съм, че медийно наложената неизбежност на тази голяма коалиция обезкуражи част от електоралната периферия на "Продължаваме промяната - Демократична България" и тя не гласува.
Споменахте президента - как се отразява на президента Радев дългото управление на служебно правителство, въобще какъв е неговият интерес?
- Президентът си има обществена подкрепа над 50 процента и тя не се влияе значимо от това кой управлява. А всички служебни правителства, които се изредиха през последните две години, най-вече първото, но и сегашното, имат около 41-42 процента одобрение. През последните 20 години нямаме редовно правителство, което да се е ползвало с над 25 процента одобрение. Което показва, че служебният кабинет не се привижда като плашило за хората. Мен ако питате, като съдя, разбира се, по обществените настроения, те предпочитат правителство от типа на служебните с парламентарен контрол, ако това беше възможно. Затова и атаките срещу служебните правителства бяха непродуктивни.
А какъв е интересът на президента... Аз съм убеден, че той няма личен план. Не бих му приписал идеите за президентска република в негов личен интерес заради формалната логика: какъв интерес има сегашният президент да работи за някого, който ще се кандидатира след време за президент.
А как виждате действията на "Продължаваме промяната - Демократична България" в момента, кой вариант е печеливш за България, не за някоя партия?
- Със сигурност полезното за България ще е парламентът, докато съществува, да гласува неотложните закони и в това число и държавния бюджет.
Реформи срещу правителство: законите, които парламентът трябва, но (на)дали ще приеме
Ако в репутационно неизгодния за себе си диалог с ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" направят това възможно, то ще е добро за България. ГЕРБ със сигурност не губи от него, коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" ще е сторила добро дело, но трябва да внимава в общуването си с "джентълмените" от ГЕРБ да не се окажат отново пакетирани с тях до степен на неразличимост.
Боя се, че каквото и да било редовно правителство, излъчено от този парламент, дори да изглежда в краткосрочна перспектива приемливо, в средна и дългосрочна перспектива е рисково за страната.
Допускате ли предсрочни парламентарни избори през лятото и как ще се отразят на местните, ако активността падне още?
- Не ги изключвам. Но лично мен ме безпокои алтернативата предсрочни парламентарни избори заедно с местните. След последните промени в изборното законодателство със сигурност хаосът в изборния процес ще се усили, а и остатъчната мотивация за гласуване навярно ще отбележи тенденция към спад.
3 в 1 наесен - неочаквана, но възможна комбинация: какви са сценариите за избори
Този потенциал, който реализира "Възраждане" на парламентарните избори, как според Вас ще се отрази на местните избори през есента и може ли да я направи значим играч и в местната власт?
- "Възраждане" ще играе значима роля и на равнище местна власт. Ще им е трудно да заемат доминираща позиция в която и да било община, но със сигурност ще се окажат значим балансьор, а защо не и решаващ фактор при балотажите за кметската надпревара.
В много общини кмет ще се окаже този, зад който застане електоратът на "Възраждане".
Какви са разликите между по-големите и по-малките общини в изборите за местна власт?
- В големите общини около градовете с население над 100 хиляди местните избори до голяма степен повтарят логиката, която виждаме и на парламентарни. Там партиите са основни играчи. В малките общини партиите губят влиянието си, но го засилват различни местни коалиции, бизнес структури, а често основен играч се оказва заварената местна власт и администрация. Публична тайна е, че в малките общини особено в депресивни райони местната власт е основен работодател, основен доставчик на блага и услуги, а голяма част от жителите им са в ситуация на силна зависмост от местната власт.
Затова партиите, които искат да променят политическия модел от последното десетилетие, не трябва да си представят своята победа като победа в столицата и големите общини. Техните опоненти са силни най- вече заради контрола си в по-малките общини. Решаващо е и в тези малки общини зависимите да се освободят от зависимостите си.
На базата на това, което се вижда на терен, възможни ли са пробиви на местния вот?
- Със сигурност промени ще има. Почти не виждам вариант ГЕРБ да запази доминиращите си позиции в местната власт, които имаше досега. Но, разбира се, алтернативите на ГЕРБ биха били успешни при абсолютно необходимата предпоставка на сериозна подготовка, качествени персонални кандидатури и желание, споделено с широк кръг от партньори на местната сцена, за промяна.
